прилагане на разпоредби от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.).

Изх. № М-26-М-4
Дата: 24.03.2020 год.
ДР на ЗДДС, §1, т. 84;
Наредба №Н-18/2006 г. – Приложение №29.

ОТНОСНО: прилагане на разпоредби от Наредба №Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.).

Предоставям Ви отговор на въпрос, свързан с прилагане разпоредбите в Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.), който сте поставили във Ваше писмо, заведено с вх. №М-26-М-4/08.01.2020 г.
Изложената фактическа обстановка и поставения въпрос са следните:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС и притежава търговски обект, в който функционират фискално устройство и електронен магазин. Продажбите от електронния магазин се заплащат изцяло с пощенски паричен превод. За издаване на фактури на клиентите на физическия магазин и на електронния магазин се използва онлайн софтуер за фактуриране ……, достъпен на адрес ……..bg, не е СУПТО версия. ФУ и електронният магазин не са свързани с фактуриращия софтуер.
Може ли фактурите на клиентите на електронния магазин да се издават от офис на фирмата, който не е търговски обект или от офис на счетоводното предприятие, обслужващо Дружеството, където функционира онлайн фактуриращ софтуертъпен на адрес ………..bg, който не е СУПТО версия?
Отговор:
Съгласно § 1, т. 84 от ДР на ЗДДС, „софтуер за управление на продажби в търговски обект“ е всеки софтуер или модул от софтуер, независимо от технологиите за реализацията му, използван за обработка на информация за извършване на продажби на стоки и/или услуги в търговски обект, за които е налице задължение за издаване на фискален бон. В чл. 118, ал. 3 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) са посочени случаите, при които задължително следва да се издава фискален или системен бон – това са: продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства. В чл. 3 ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. са посочени изключенията, т.е. начините на плащане, при които не се изисква издаване на фискален/системен бон. Такива са: внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Съгласно посочените определения, софтуерът, който използвате в търговския си обект за издаване на фактури, притежава характеристиките на СУПТО – в него се обработва и съхранява в база данни информация за извършваните продажби, а именно вид, количество и цена на продаваните стоки – задължителни реквизити в издаваните фактури. Това означава, че настоящият начин на работа, а именно: софтуер за издаване на фактури и самостоятелно функциониращо фискално устройство (ФУ) без връзка помежду им би бил нарушение на Наредба №Н-18/2006 г. след 31.07.2020 г. Софтуерът, който посочвате, е включен в поддържания от НАП публичен електронен списък на софтуерите за управление на продажбите, за него производителят е представил декларация и информация, че отговаря на всички изисквания съгласно Приложение №29 от наредбата и той следва да управлява фискалното/ите устройство/а в обекта.
Независимо, че пощенският паричен превод (ППП) като начин на плащане, използван за продажбите чрез електронния магазин, не изисква издаване на ФБ, софтуерът на електронния магазин също трябва да отговори на изискванията съгласно Приложение №29, тъй като той се използва в обект, в който за плащанията по продажби се изисква издаване на фискален бон. Не се допуска в един търговски обект да функционира и СУПТО, и софтуер, притежаващ характеристиките на СУПТО, но неотговарящ на изискванията на наредбата (неСУПТО). Съгласно разясненията, публикувани на интернет-сайта на НАП, е допустимо, когато търговец използва за електронния си магазин софтуер, притежаващ характеристики на СУПТО, но управлява продажбите си чрез друг СУПТО, за който е декларирано съответствие с изискванията на Наредба №Н-18/2006 г., всички поръчки, направени чрез електронния магазин, да се импортират в СУПТО чрез автоматизиран интерфейс и да се управляват в последния (www.nap.bg » рубрика „Полезно“ » тема „Ново! Касови апарати, електронни търговци, СУПТО“ » файл с наименование “Импорт в СУПТО от външни източници на данни за продажби“, т. 2.4.).

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар