Изх. № 94-Е-171
Дата: 30.03.2020 год.
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 52м;
Наредба №Н-18/2006 г. – Приложение № 33.
ОТНОСНО: прилагане на разпоредби от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № 94-Е-171/05.09.2019 г., не е изложена фактическа обстановка, а само е поставен въпрос относно това, дали лице, извършващо продажби чрез електронен магазин, при който плащанията по продажбите са само чрез пощенски паричен превод, кредитен превод, директен дебит, или наличен паричен превод, банкови парични преводи, извършени чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ), се счита за лице по чл. 3, във връзка с чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. и задължено ли е да подава информация съгласно Приложение № 33.
В допълнение е посочено, че намирате противоречие в отговор на въпрос, публикуван на интернет страницата на НАП, в който е изразено становище, че „…. тъй като и двата метода на заплащане на стоките, предлагани на сайта (посочени методи на плащане: чрез наложен платеж или чрез банкова дебитна или кредитна карта) изискват издаване на фискален бон, то Вие, в качеството си на лице, опериращо чрез сайта, се явявате лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. и съгласно чл. 52м, ал. 1 от наредбата следва да подадете информация за електронния си магазин съгласно Приложение № 33“.
Предвид липсата на фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, по поставения въпрос изразявам следното принципно становище:
За целите на чл. 52м от Наредба № Н-18/2006 г. и по-специално за задължението на лицата, които извършват продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин за подаване на информация по електронен път с квалифициран електронен подпис съгласно Приложение № 33, следва да се определи дали едно лице осъществява продажби чрез електронен магазин и дали същото е задължено лице по чл. 3 на Наредба Н-18/2006 г.
От поставения въпрос става ясно, че продажбите се извършват чрез електронен магазин, поради което следва да се разгледа дали при посочените във въпроса начини на плащане, а именно: чрез пощенски паричен превод, кредитен превод, директен дебит, или наличен паричен превод, банкови парични преводи извършени чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, лицето, извършващо продажби, е задължено по чл. 3 от Наредба Н-18/2006 г.
В съответствие с разпоредбата на чл. 3 от наредбата за лице, което приема плащания, които се извършват чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ, не е налице задължение за издаване на фискален бон, поради което това лице не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г. В този случай лицето може да бъде включено в публичния електронен списък на електронните магазини, който НАП поддържа и е достъпен на интернет страницата на агенцията, след подаване на информацията посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г., по свое желание.
Следва да се обърне внимание на посочения начин на плащане, а именно „чрез банкови парични преводи, извършени чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ“ и да се има предвид, че Наредба № Н-18/2006 г. не борави с това понятие.
От друга страна, от направения паралел с отговора, касаещ двата метода на плащане, може да се направи извод, че под посоченото понятие се визира като начин на плащане „наложен платеж“. По смисъла на § 1, т. 12 от ЗПУ, „наложен платеж“ е допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума. Доставчикът на стоката я предава на куриера, който от своя страна я доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума (стойността на стоката с или без таксата за услугата наложен платеж, в зависимост от договореното между страните по доставката). Куриерът събира определената от подателя сума и след това, в зависимост от договореностите им, куриерът я превежда по банков път или я изплаща в брой на подателя. Начинът, по който куриерът превежда сумата на подателя, няма значение, тъй като определящ при съобразяване с изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка е начинът, по който се заплаща за стоката от получателя й, най-често в брой или с банкова дебитна/кредитна карта.
Плащането с „наложен платеж“ не е сред изброените като освободени от издаване на фискална касова бележка начини на плащане, и при доставка на стока с наложен платеж, т.е. когато плащането се извършва при получаването на стоката, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбата с фискална касова бележка, поради което това лице попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение №33 на Наредба №Н-18/2006 г.
По отношение на направеното допълнение към поставения въпрос и предвид гореизложеното считам, че не е налице противоречие в отговора, публикуван на интернет страницата на НАП.
Необходимо е да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) лицата следва да посочват идентификацията и адреса си за кореспонденция в кореспонденцията си с Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 84, ал. 1 идентификацията включва името/наименованието, адреса по чл. 8 от ДОПК и ЕИК/ЕГН. Идентификацията на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица се извършва чрез единен идентификационен код (ЕИК) БУЛСТАТ, а на лицата, регистрирани по реда на Закона за търговския регистър – чрез единен идентификационен код (ЕИК), определен от Агенцията по вписванията. Едноличните търговци се идентифицират чрез единен граждански номер (ЕГН), съответно личен номер на чужденец (ЛНЧ), и чрез единен идентификационен код (ЕИК), определен по реда на Закона за търговския регистър.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/