.
3_ 1372/21.08.2020 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 21, ал. 6;
ЗДДС, чл. 21, ал. 8-11;
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т. 3;
ЗДДС, чл. 86, ал. 3;
ЗДДС, чл. 96, ал. 2;
ЗДДС, чл. 97а;
ЗДДС, чл. 156, ал. 1, ал. 2 и ал. 14;
ЗДДС, § 1, т. 14 и т. 87 от ДР;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 52м, ал. 1
ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.) при продажба на дигитални продукти чрез платформата ETSY
Според изложеното в запитването „У“ ЕООД е новорегистрирано дружество, което ще се занимава с продажба на дигитални продукти чрез онлайн платформа ETSY. Дигиталните продукти представляват файлове, които се изтеглят директно от сайта на платформата при заплащане към платформата. Клиентите са физически лица от Европа и САЩ. Платформата събира сумите от направените поръчки и в края на месеца ще заплаща на дружеството сумата, събрана от поръчките на неговите продукти, намалена с таксите за обслужване и събрания ДДС от клиентите. Допълнително в телефонен разговор е уточнено, че съдържанието на файловете е представено като „картинки“, които след свалянето могат да се възпроизвеждат върху тениски и др. подобни, които потребителите на платформата ETSY ще могат да използват срещу съответното заплащане.
Във връзка с горното са поставени следните въпроси:
1. Следва ли дружеството да се регистрира по реда на ЗДДС и на какво основание?
2. Така предоставената услуга представлява ли електронен магазин и следва ли да се регистрира в НАП?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка, по приложението на разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 71/2020 г.), Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС обн. ДВ, бр. 76/2006 г., посл. изм. и доп. ДВ бр. 57/2020г.) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г., обн. ДВ, бр. 106 от 27 декември 2006 г., посл. изм. и доп. ДВ. бр. 68 от 31 юли 2020 г.) е изразено следното принципно становище:
По първия въпрос
В § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС законодателят е дал легална дефиниция на понятието „Услуги, извършени по електронен път”.
По смисъла на цитираната разпоредба „услуги, извършени по електронен път“, включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.
За да попадне една услуга в обхвата на услугите, извършени по електронен път е необходимо да бъдат изпълнени едновременно следните условия:
1. услугата да се доставя чрез интернет или електронна мрежа;
2. да се доставя автоматизирано;
3. намесата на човешкия фактор при предоставянето на услугата да е минимална;
4. отсъствието на информационни технологии да прави предоставянето на услугата невъзможно.
Предвид гореизложеното и посоченото в запитването, може да се направи извод, че извършваните от дружеството доставки на права на достъп чрез интернет до дигитални продукти, разработени от „У“ ЕООД, попадат в обхвата на понятието „услуги, извършени по електронен път“. В този случай от съществено значение за данъчното третиране за целите на данъка върху добавената стойност е да се определи кое е лицето-доставчик на услугата, предоставяна на крайния потребител, във веригата на доставки между доставчик на електронни услуги и крайния потребител. За тази цел следва да се имат предвид правилата, въведени с Регламент за изпълнение (ЕС) №1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.
С разпоредбата на чл. 9а, параграф 1 на Регламент за изпълнение (ЕС)№ 1042/2013 е въведена оборима презумпция, съгласно която, когато услуги, извършвани по електронен път, се доставят чрез далекосъобщителна мрежа, интерфейс или портал като пазар за приложения, за целите на прилагането на член 28 от Директива 2006/112/ЕО се счита, че данъчно задълженото лице, което участва в доставката, действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги, освен в случаите, когато този доставчик е изрично посочен като доставчик от въпросното данъчно задължено лице и това е отразено в условията по договора между страните. Тази презумпция означава, че при всяка доставка във веригата на доставки между доставчик на електронни услуги и крайния потребител се приема, че всеки посредник лично е получил и доставил по-нататък по веригата електронната услуга.
Член 9а на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 предвижда, че тази презумпция може да бъде оборена от посредник при определени условия. Това означава, че ако даден посредник обори презумпцията, вече не се счита, че той получава и предоставя по-нататък услугата.
Условията за извършване на оборването са изброени в края на член 9а, пар.1 и са доразвити във втората и третата алинея на същата разпоредба. Съгласно посочената разпоредба, презумпцията се прилага, освен ако не е оборена от данъчно задължено лице, участващо в доставката, което изпълнява всички изброени условия:
1) доставчикът на услугата е изрично посочен като доставчик от данъчно задълженото лице, участващо в доставката, което означава, че:
а) във фактурата, издадена или предоставена от всяко данъчно задължено лице, участващо в доставка на услуги, извършвани по електронен път, трябва да се посочват тези услуги и доставчикът на тези услуги;
б) в сметката или квитанцията, издадени или предоставени на клиента, трябва да се посочват услугите, извършвани по електронен път и доставчикът на тези услуги.
в) данъчно задълженото лице, което участва в доставката, не разрешава разходите да се фактурират на крайния получател – това означава например, че порталът не е отговорен за плащането между крайния получател и собственика на съдържанието на приложението; и
г) данъчно задълженото лице, което участва в доставката, не разрешава доставка– това означава, че доставката на приложението от собственика на съдържанието чрез портала не се разрешава от портала; и
д) данъчно задълженото лице, което участва в доставката, не определя общите условия и реда на доставката – това означава например, че условията на продажбата на дадено приложение чрез портала не се определят от портала; и
2) това е отразено в условията по договора – всички букви от а) до д) от т. 1 трябва да бъдат отразени в условията по договора, например между портала и собственика на съдържанието на приложението. Ако това не е така, оборването на презумпцията не може да се осъществи.
Ако тези условия са изпълнени за всеки посредник във веригата, презумпцията в член 9а, параграф 1 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 се счита, че е оборена и собственикът на съдържанието на приложението е доставчик на услугите, предоставяни на крайния потребител, независимо от доставките на посредниците във веригата на доставки. Това означава, че собственикът на съдържанието на приложението като доставчик на услуги, извършвани по електронен път, е този, който отговаря за определяне мястото на изпълнение на доставката и за данъка върху добавената стойност за услугата, предоставена на крайния потребител.
Важно е да се подчертае, че когато се извършва преценка относно третирането на казуса съобразно посоченото по-горе, тази преценка следва да бъде извършена, както въз основа на условията по договора, така и предвид фактическото положение.
За да се определи правилно къде е мястото на изпълнение на доставка на услуги, е необходимо да се установи и статутът на получателя на доставката.
Както в ЗДДС, така и в ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя ( дали той е данъчно задължено лице (ДЗЛ) или данъчно незадължено лице (ДНЗЛ). Такива доказателства относно определянето на статута на получателя се съдържат в чл. 18, § 1 – 3 от Регламент №282/2011. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
По силата на чл. 18, пар. 1 от Регламент № 282/2011, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен в Общността, има статут на данъчно задължено лице:
а) когато получателят му е съобщил идентификационния си номер по ДДС и доставчикът получи потвърждение за валидността на този идентификационен номер и за свързаното с него име и адрес в съответствие с член 31 от Регламент (ЕО) № 904/2010 на Съвета от 7 октомври 2010 г. относно административното сътрудничество и борбата с измамите в областта на данъка върху добавената стойност.
б) когато получателят все още не е получил идентификационен номер по ДДС, но информира доставчика, че е подал заявление за такъв и доставчикът се сдобива с каквото и да е друго доказателство за това, че получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което е задължено да се регистрира за целите на ДДС, и извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.
В аспекта на цитираната норма, друго доказателство, че получателят е данъчно задължено лице би могло да бъде например идентификационен номер, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица.
На основание чл. 18, пар. 2 от Регламент № 282/2011 въпреки това, независимо от наличието на информация за противното, доставчикът на услуги, извършвани по електронен път, може да счита клиент, установен в Общността, за данъчно незадължено лице, ако този клиент не му е съобщил своя индивидуален идентификационен номер по ДДС.
В разпоредбите на чл. 18, параграф 3, б. „а“ и б. „б“ от Регламент № 282/2011, са регламентирани доказателствата, с които да се удостовери дали получателят на услугите, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице.
В контекста на всичко изложено дотук в настоящия случай са възможни две хипотези:
1. Въз основа на посоченото, ако не е оборена презумпцията на чл. 9а, параграф 1 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 се счита, че дружеството е доставчик на услуга, а получател е данъчно задължено лице – съответната платформа.
В този случай, за определяне на мястото на изпълнение на доставката между дружеството и платформата – данъчно задължено лице би била приложима разпоредбата на чл. 21, ал.2 от ЗДДС – това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. В този случай извършената от дружеството доставка на услуга по електронен път с получател съответната платформа е с място на изпълнение извън територията на страната, няма да попадне в обхвата на облагаемите доставки по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и не формира облагаем оборот за целите на задължителна регистрация по чл. 96 от ЗДДС.
Ако получателят по доставката на услугата, извършвана по електронен път (платформата) е установил независимата си икономическа дейност на територията на друга държава членка или притежава постоянен обект на територията на друга държава членка и услугата се предоставя за ползване от този постоянен обект, то за българското дружество, в качеството му на доставчик, възниква задължение за регистрация по реда на чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС. По силата на посочената разпоредба на регистрация по закона подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
От друга страна, относно получените от платформата услуги (за които е заплатена/удържана такса за обслужване и др.), с оглед разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС, на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал.1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2. По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 (т.е. българското дружество).
Данъчно задължено лице, регистрирано на основание ал. 1, се смята за регистрирано и по ал. 2 и обратното.
Съгласно чл. 101, ал. 8 от ЗДДС регистрацията по чл. 97а от закона се извършва от органа по приходите в тридневен срок от подаване на заявлението за регистрация. Заявлението за регистрация се подава не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансовото плащане или данъчното събитие) като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък. Следва да се отбележи, че задължението за регистрация по чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС възниква независимо от размера на данъчната основа на услугата.
При наличието на регистрация по чл. 97а от ЗДДС, за извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, дружеството няма да начислява данък върху добавената стойност, тъй като същите ще са с място на изпълнение извън територията на страната – мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност (чл. 86, ал.3 във връзка с чл. 25, ал. 6, т. 2 от ЗДДС). Обаче, като получател на услуги (такси за обслужване и др.) с доставчик данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, доколкото доставката е с място на изпълнение на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и е облагаема, то данъкът е изискуем от дружеството – получател по доставката на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. За същото възниква задължение за начисляване на данъка по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС чрез издаване на протокол по чл.117, ал. 1, т. 1 от закона. Правото на приспадане на данъчен кредит по така издадения протокол не е налице, предвид ограничителната разпоредба на чл. 70, ал. 4, изречение първо от ЗДДС.
По силата на чл. 97а, ал. 5 от ЗДДС лице, което е регистрирано на основание на този член и за което възникнат основания за задължителна регистрация по чл. 96, 97, 98 и 99 или за регистрация по избор по чл. 100, ал. 1, 2 и 3, се регистрира по реда и в сроковете за задължителна регистрация или регистрация по избор.
1. Ако се обори презумпцията, следва да се счита, че дружеството е доставчик на услуга към крайния клиент, който може да е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.
* Крайният клиент е данъчно незадължено лице
За определяне на мястото на изпълнение на доставката между дружеството и крайния потребител – данъчно незадължено лице, е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС – това е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 21, ал. 8 от ЗДДС. Считано от 01.01.2019 г., ал. 6 не се прилага, когато едновременно са налице следните условия:
1. доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка;
2. услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
Мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посоченият праг по чл. 21, ал. 8, т. 3 през съответната календарна година, се определя по ал. 6.
Когато едновременно са налице условията по чл. 21, ал. 8 от ЗДДС, лицето може да избере да определя мястото на изпълнение по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС. В тези случаи ал. 6 се прилага до изтичане на две календарни години, считано от началото на календарната година, следваща годината на избора (чл. 21, ал. 10 от ЗДДС).
Правото на избор по ал. 10 от доставчик, който е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на страната, се упражнява по реда на чл. 156, ал. 14 от ЗДДС или по правилата за регистрация за целите на данъка върху добавената стойност на съответната държава членка, където получателят е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване – чл. 21, ал. 11 от ЗДДС.
Необходимо е да се има предвид, че при наличие на условията по чл. 21, ал. 8 от закона и неупражнено право от доставчика по ал. 10 от същата разпоредба, доставките на услуги, извършвани по електронен път с получатели данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, ще участват при формиране на облагаемия оборот за целите на задължителна регистрация по чл. 96 от закона. След надхвърляне на прага от 10 000 евро, на основание чл. 21, ал. 9 от ЗДДС, за тези доставки на услуги ще се прилага основното правило на чл.21, ал. 6 от ЗДДС за място на изпълнение и то ще е в държавата членка на получателя– данъчно незадължено лице. Същите няма да формират облагаем оборот по чл. 96, ал. 2 от ЗДДС, но за доставчика възниква задължение за облагане в държавата членка, в която получателят данъчно незадължено лице е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.
Когато получатели по осъществените доставки на услуги, извършвани по електронен път са данъчно незадължени лица, чието местоположение е извън Общността, то по силата чл. 21, ал. 6 от ЗДДС, същите не попадат в обхвата на чл. 12 от ЗДДС и данъчните им основи не формират облагаем оборот за целите на задължителна регистрация по чл. 96 от закона.
С цел подпомагане на по-доброто разбиране на влезлите в сила през 2015 г. промени на законодателството на Европейския съюз при облагането с данък върху добавената стойност във връзка с промяната на мястото на изпълнение при доставка на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, Европейската комисия е издала Обяснителни бележки, които са публикувани в интернет на страницата на Националната агенция за приходите – www.nap.bg. Обяснителните бележки съдържат практически и неофициални насоки как следва да се прилага правото на Европейския съюз, въз основа на становищата на Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Комисията.
Важно е да се има предвид, че в ЗДДС за доставки на услуги, извършвани по електронен път с получатели данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект, е предвиден специален режим, наречен „режим в Съюза“ – чл. 156 от раздел III – Регистрация и дерегистрация за прилагане на режим в Съюза. Прилагането на този режим не е задължително, като правото на избор е предоставено на доставчика.
Съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗДДС право да се регистрира за прилагането на режима в Съюза има данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или 3, за което са налице едновременно следните условия:
1. извършва доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършвани по електронен път, с получатели – данъчно незадължени лица, които са установени или имат постоянен адрес, или обичайно пребивават в друга държава членка, в която данъчно задълженото лице няма постоянен обект;
2. е установено по седалище и адрес на управление на територията на страната или, когато не е установено по седалище и адрес на управление на територията на Европейския съюз, е установено по постоянен обект на територията на страната;
3. не е регистрирано за прилагането на този режим в друга държава членка, когато е установено по постоянен обект на територията на страната;
4. не е в сила ограничение за регистрация по ал. 12;
5. доставките по т. 1, които извършва, не са с място на изпълнение на територията на страната.
По силата на чл. 156, ал. 2 от ЗДДС правото по ал. 1 се упражнява, като лицето подава до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите заявление за регистрация по образец, определен с правилника за прилагане на закона. Заявлението се подава по електронен път по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) с квалифициран електронен подпис посредством създадено за целта WEB-базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите (www.nap.bg) чрез въвеждане на данните през приложението.
В случай, че лицето не упражни правото си и не се регистрира за прилагане на специалния режим в Съюза, предвиден в ЗДДС, за същото ще възникне задължение за регистрация в съответната държава членка по потребление, в която е мястото на изпълнение на тези услуги съгласно законодателството на тази държава членка.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 156, ал. 14 от ЗДДС, която предвижда, че право по ал. 1 да се регистрира за прилагането на режим в Съюза има и данъчно задължено лице, регистрирано на основание чл. 96, 98 или чл. 100, ал. 1 или 3, което извършва доставки с място на изпълнение по чл. 21, ал. 8 на територията на страната, ако заедно със заявлението по ал. 2 уведоми, че желае мястото на изпълнение на доставките да се определя съгласно чл. 21, ал. 6.
Облагането на услугите от лице, регистрирано за прилагане на специалния режим за съкратено обслужване на едно гише е уредено в Раздел IV „Облагане на доставки на далекосъобщителни услуги, услуги по радио– и телевизионно излъчване, или услуги, извършвани по електронен път“ от Глава осемнадесета от ЗДДС.
За пълнота на изложението лицето е уведомено, че на интернет страницата на агенцията е публикувано Ръководство за съкратеното обслужване на едно гише за ДДС в сила от 01.01.2019 г.
1. Крайният клиент е данъчно задължено лице
В случаите, в които получател на услугата е данъчно задължено лице, е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, цитирана по-горе в настоящото изложение, и тъй като в тези случаи получател е ДЗЛ, установено в държава членка на Европейския съюз (ЕС) или в държава извън ЕС, мястото на изпълнение на доставката на услуги е извън територията на страната.
Когато доставчикът /българското дружество/ не е регистрирано по ЗДДС лице, тези доставки не участват при формиране на облагаемия оборот за целите на чл. 96 от закона предвид разпоредбата на ал. 2 от същата правна норма.
По втория въпрос
.
На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от наредбата.
Изложената в писменото запитване фактическа обстановка от една страна не съдържа информация относно характеристиките и функционалностите на уеб-сайта (онлайн платформата), чрез който дружеството възнамерява да извършва продажба на дигитални продукти (файлове). Предвид това на първо място е необходимо да се прецени, дали посоченият уеб сайт представлява електронен магазин съгласно определението, съдържащо се в §1, т. 87 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС, а именно: „Електронен магазин“ е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
В случай, че използваната онлайн платформа притежава гореописаната функционалност, същата ще се разглежда като „електронен магазин“.
Същевременно следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33. В посоченото Приложение №33 на Наредба № Н-18/20006г. изчерпателно е посочена информацията, която следва да подадат лицата, извършващи продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин.
В този смисъл, лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон (например банкови парични преводи и пощенски парични преводи), не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/20006г.