Изх. № 20-00-422/17.11.2016 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-422/07.10.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
ТТТ работи по реализацията на проект. Проектът е пряко свързан с целите на сдружението като проекта се финансира от УУУ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се третира получената сума от ТТТ във връзка с осъществяването на дейностите по изпълнение на проекта и следва ли тази сума да се отразява в отчетните регистри?
2. Налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за ТТТ във връзка с изпълнението на проекта ?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Целите, средствата за постигане на целите и дейността на юридическите лица с нестопанска цел са регламентирани със Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ).
Съгласно чл.1, ал.2 от ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел са сдружения и фондации. По смисъла на чл.3, ал.1 във вр. с чл.3, ал.3 и 4 от ЗЮЛНЦ, юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Те могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели, а предметът на стопанската дейност се определя в устава или учредителния акт на юридическото лице с нестопанска цел.
В разпоредбата на на чл.12, ал.1 от ЗДДС е дадена легална дефиниция на понятието „облагаема доставка“ – облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Следва да се има предвид, че безвъзмездно предоставената финансова помощ (финансиране) по своята същност не представлява обект на облагане с ДДС.
В съответствие с разпоредбата на чл.26, ал.3 от ЗДДС в случай, че субсидията или финансирането са пряко свързани с облагаемите доставки, извършвани от данъчно задълженото лице, същите се включват в тяхната данъчна основа и съответно подлежат на облагане.
Определение на понятието „субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка” е дадено в § 1, т.15 от ДР на ЗДДС. Разпоредбата указва, че такива са субсидиите и финансиранията, чието отпускане е пряко обвързано с цената на предоставяни стоки или услуги. Не са субсидии и финансирания, пряко свързани с доставка, субсидиите и финансиранията, предназначени единствено за покриване на загуби и финансиране на разходи, включително за придобиване или ликвидация на активи“.
Към запитването е приложено заявление за отпускане на безвъзмездна финансова помощ, подадено от ТТТ (финансирана страна) до УУУ (финансираща страна). В самото заявление са подробно описани целите и обосновката на осъществявания от ТТТ проект, техническото му описание, линеен график за неговата реализация и др.
Видно от чл.2, ал.1 на приложения към запитването договор за безвъзмездна помощ № 00/16.06.2016 г., „При осъществяване на предмета на договора ФИНАНСИРАЩАТА СТРАНА се задължава да изплати на ФИНАНСИРАНАТА СТРАНА възнаграждение до 10, 00 лв. с включен ДДС…“.
Предвид гореизложеното се налага изводът, че предоставената безвъзмездна финансова помощ от ТТТ е предназначена за финансиране на разходи по изпълнението на цитирания в договора проект. Предвид това обстоятелство и горецитираните разпоредби, в настоящия случай се касае за финансиране на разходи, което от своя страна не попада в хипотезата на чл.26, ал.3, т.2 от ЗДДС. В тази връзка получената от ТТТ финансова помощ не следва да се третира като обект на облагане с данък върху добавената стойност.
По втори въпрос:
Условията и реда, както и ограниченията, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит, са регламентирани в разпоредбите на чл.68 – 72 от ЗДДС. Съгласно чл.69, ал.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:
1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;
2. начисления данък при внос на стоки по чл.56 и 57;
3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.
В разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗДДС са регламентирани ограниченията, свързани с правото на приспадане на данъчен кредит. Съгласно чл.70, ал.1, т.2 от закона, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл.69 или 74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Следва да се отбележи, че правото на приспадане на данъчен кредит е обусловено от предназначението на стоките/услугите, т.е от значение е дали същите ще се използват за облагаеми или за освободени доставки.
Видно от т. 6.1 от приложеното заявление за отпускане на безвъзмездна помощ, самият проект ще се състои в улавяне на екземпляри от съответния вид кафява мечка, маркиране с нашийници, съоръжени с радио предавател и устройство за глобално географско позициониране (GPS) и последващото им освобождаване на мястото на улавянето.
В този случай и на основание чл.70, ал.1, т.2 от ЗДДС, за извършването на доставките, свързани с изпълнението на проекта, СДП БАЛКАНИ няма да има право на приспадане на данъчен кредит.
Горното съответства на принципите за облагане с ДДС, а именно, че при покупка на стоки и/или услуги, може да се приспада ДДС само ако същите стоки и/или услуги се използват за последващи облагаеми доставки по смисъла на чл.69, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК (Данъчно-осигурителния процесуален кодекс) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘