Изх. № 20-00-172/31.10.2013 г.
ЗДДС,
чл.25, ал.1 и ал.2
чл.25, ал.6
чл.25, ал.8
чл.26, ал.2
чл.67, ал.2
чл.113 , ал.10
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ….. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-172/18.06.2012 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Едноличен търговец … има предмет на дейност извършване на проектантски услуги. Лицето е регистрирано по ЗДДС на 21.05.2013 г. тъй като е натрупало оборот в размер на 53 288,00 лв. за предходните 12 месеца преди текущия.
Преди регистрацията по ЗДДС, едноличният търговец е получил два аванса по два различни договора. Първият е получен през 04.2013 г. и е в размер на 11 400, 00 лв. Другият аванс е в размер на 5625, 00 лв. с който се достига облагаемия оборот. Останалите доплащания по договорите ще бъдат получени след няколко месеца.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Кога едноличният търговец следва да начисли данък върху получените аванси – при регистрацията по ЗДДС или при окончателното плащане по всеки един от двата договора?
2. Как следва да се документира аванса след регистрацията по ЗДДС ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Общите правила за определяне на данъчното събитие и изискуемостта на ДДС се съдържат в чл.25, ал.2 от ЗДДС. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. За облагаемите доставки данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие на основание чл.25, ал.6 от закона.
На основание чл.25, ал.8 от ЗДДС, когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката. Това означава, че в случаите при които доставката е фактическа извършена след датата на регистрацията по ЗДДС за лицето възниква задължение за начисляване на данък върху добавената стойност и за полученото предирегистрацията авансово плащане.
Извършването на доставка, съгласно чл.25, ал.1 от ЗДДС, представлява данъчно събитие, поради което за да се определи момента на извършване на доставката следва да се определи датата на възникване на данъчното събитие. Основното правило за определяне на датата на възникване на данъчното събитие се съдържа в чл.25, ал.2 от ЗДДС. За доставката на стока данъчното събитие възниква на датата на прехвърляне на собствеността върху стоката, а за доставка на услуга – датата, на която услугата е завършена. При определяне на датата на възникване на данъчното събитие следва да бъдат съобразени и специалните правила, съдържащи се в чл.25, ал.3, 4 и 5 от ЗДДС и чл.12 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
По втори въпрос:
При настъпване на данъчното събитие за доставката, за която е получено авансово плащане преди регистрацията по ЗДДС и в тази връзка, това авансово плащане не е подлежало на облагане с данък върху добавената стойност следва да се има предвид разпоредбата на чл.113, ал.10 от ЗДДС по силата на която следва да бъде издадена фактура, в която да бъде посочена цялата данъчна основа на доставката (всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон – чл.26, ал.2, изр. първо от ЗДДС) независимо от обстоятелството, че за полученото авансово плащане преди регистрацията е издадена фактура.
ЗДДС, както и правилника за неговото прилагане не предвиждат за описания в запитването случай да се издава кредитно известие. В издадената по реда на чл.113, ал.10 от ЗДДС фактура единствено дължимата от получателя сума следва да бъде намалена с преди това полученото от него сума, представляващо авансово плащане.
Имайте предвид, че съгласно чл.67, ал.2 от ЗДДС,когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена. Това обстоятелство следва да бъде съобразено при определяне на данъчната основа във фактурата, издадена по реда на чл.113, ал.10 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘