прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ (загл. изм.-ДВ, бр. 80 от 2018 г.)

ОТНОСНО: прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ (загл. изм.-ДВ, бр. 80 от 2018 г.)

В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ …….. постъпи Ваше писмо с вх. № 96-00-210/ 27.08.2019 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС и стартира продажба на мобилно приложение — интерактивна книга. Същото може да бъде изтеглено и закупено от Google Play и App Store единствено през мобилен телефон. По договор с тези платформи, те издават фактури от тяхно име за закупените мобилни приложения към крайните потребители — физически лица. По регламент, платформите поемат задължението по начисляване, събиране, деклариране и внасяне на данък добавена стойност в страните от Европейски съюз и голяма част от третите страни /там където има такъв/. В началото на всеки месец платформите предоставят отчети за продажбите през предходния месец — един, в който са описани продажбите по страни с начислен и събран данък, там където имат задължение за това, и един със сумите, които следва платформите да преведат към дружеството, след удържана комисионна от тяхна страна в размер на 30%. Платформите не търсят фактури от дружеството.
За удържаните комисионни не издават фактури към българската фирма. За взаимоотношенията с дружеството, по договор, платформите посочват следните данъчно задължени юридически лица:
……….. – с ДДС регистация в Ирландия ;
………..- с ДДС регистрация в Ирландия ;
…….. – регистрирано дружество в САЩ ;
……….. – в качеството на агент за продажби в Канада ;
……….. – в качеството на агент за продажби в Австралия и Нова Зеландия
……… – в качеството на агент за продажби в Япония ;
Дружеството предвижда следният начин на отчитане:
За изтеглените платени мобилни приложения, независимо от това дали платформите си самоначисляват или не данък, им се издават фактури на основание чл. 21 ал.2 от ЗДДС /за режим обратно начисляване на ДДС/. Съответно, когато е към посочените данъчно задължени лица с VAT номер в Европейски съюз, продажбите се отразяват и във VIES декларация, а когато е към посочените данъчно задължени лица от трети страни – на същото основание, но без да намират отражение във VIES декларация. Фактурите се издават по продажна стойност на мобилното приложение, без стойността на начисления и събран данък добавена стойност от физическите лица, чието задължение е на платформите.
За удържаните комисионни /разликата между продажната стойност на мобилното приложение, без начисления и събран данък добавена стойност и стойността, която се посочва като дължима към дружеството, която трябва да съответства на 30% от продажната стойност/, въпреки че няма издаден документ, се пуска протокол по чл. 117 за начисляване на ДДС върху тях, с право на данъчен кредит.
Дружеството приема, че не попада в режим MOSS, тъй като фактури към физически лица /данъчно незадължени лица/ не се издават.
При положение, че фирмата издава фактури към платформите, а те към крайните потребители, дружеството приема, че не попада в обхвата на Наредба Н-18 за задължение за издаване на касов бон за извършените плащания от крайните потребители, които се осъществяват единствено с кредитни и дебитни карти, но към платформите. А те съответно превеждат към дружеството дължимите суми по банков път.
Приема се, че фирмата не попада в обхвата на Наредба Н-18 и относно задължението за обявяване на електронен магазин, тъй като няма вградена функционалност за избор в потребителска кошница, както и поради факта, че не е налице задължение за издаване на фискален бон.
Във връзка с изложената ситуация, дружеството очаква становище.
Предвид неизяснената фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище:
От посоченото в запитването е видно, че ще се касае за продажба на мобилно приложение — интерактивна книга. По смисъла на § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано – предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии се определят като „услуги, извършени по електронен път“. В тази връзка, продажбата на мобилно приложение може да бъде определена като услуга, извършена по електронен път.
За да се определи третирането по ЗДДС на доставката е необходимо на първо място да се определи кой във веригата трябва да се счита за доставчик на услугата, предоставена на крайния потребител, като се съобрази разпоредбата на чл. 9а от Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7.10.2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на мястото на доставка на услуги (Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013).
С разпоредбата на чл. 9а, параграф 1 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 е въведена оборима презумпция, съгласно която, когато услуги, извършвани по електронен път, се доставят чрез далекосъобщителна мрежа, интерфейс или портал като пазар за приложения, за целите на прилагането на член 28 от Директива 2006/112/ЕО се счита, че данъчно задълженото лице, което участва в доставката, действа от свое име, но за сметка на доставчика на тези услуги. Тази презумпция означава, че при всяка доставка във веригата на доставки между доставчик на електронни услуги и крайния потребител, всеки посредник се приема, че лично е получил и доставил по-нататък по веригата електронната услуга.
Член 9а на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 предвижда, че тази презумпция може да бъде оборена от посредник при определени условия. Това означава, че ако даден посредник обори презумпцията, вече не се счита, че той получава и предоставя по-нататък услугата.
Условията за извършване на оборването са изброени в края на член 9а, пар.1 са доразвити във втората и третата алинея на същата разпоредба. Съгласно посочената разпоредба, презумпцията се прилага, освен ако не е оборена от данъчно задължено лице, участващо в доставката, което изпълнява всички изброени условия:
1) доставчикът на услугата е изрично посочен като доставчик от данъчно задълженото лице, участващо в доставката, което означава, че:
а) във фактурата, издадена или предоставена от всяко данъчно задължено лице, участващо в доставката, се посочват ясни данни за услугата и нейният доставчик (като например: търговско наименование, идентификационен номер по ДДС) – фактура се издава, когато доставката е между две данъчно задължени лица); и
б) в сметката или квитанцията, издадени или предоставени на крайния получател (данъчно незадължено физическо лице) трябва да се посочват услугите, извършвани по електронен път, и доставчикът на тези услуги – посочва се какво е било доставено и се предоставя информация за доставчика (като например: търговско наименование, идентификационен номер по ДДС); и
в) данъчно задълженото лице, което участва в доставката, не разрешава разходите да се фактурират на крайния получател – това означава например, че порталът не е отговорен за плащането между крайния получател и собственика на съдържанието на приложението; и
г) данъчно задълженото лице, което участва в доставката, не разрешава доставка – това означава, че доставката на приложението от собственика на съдържанието чрез портала не се разрешава от портала; и
д) данъчно задълженото лице, което участва в доставката, не определя общите условия и реда на доставката – това означава например, че условията на продажбата на дадено приложение чрез портала не се определят от портала; и
2) това е отразено в условията по договора – всички букви от а) до д) от т. 1 трябва да бъдат отразени в условията по договора, например между портала и собственика на съдържанието на приложението. Ако това не е така, оборването на презумпцията не може да се осъществи.
Ако тези условия са изпълнени за всеки посредник във веригата, презумпцията в член 9а, параграф 1 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 се счита, че е оборена и собственикът на съдържанието на приложението е доставчик на услугите, предоставяни на крайния потребител, независимо от доставките на посредниците във веригата на доставки. Това означава, че собственикът на съдържанието на приложението като доставчик на услуги, извършвани по електронен път, е този, който отговаря за определяне мястото на изпълнение на доставката и за данъка върху добавената стойност за услугата, предоставена на крайния потребител.
Важно е да се подчертае, че когато се извършва преценка относно третирането на казуса съобразно посоченото по-горе, тази преценка следва да бъде извършена както въз основа на условията по договора, така и предвид фактическото положение.
Въз основа на посоченото, ако не се обори презумпцията на чл. 9а, параграф 1 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 се счита, че дружеството е доставчик на услуга, а получател е данъчно задължено лице – съответната платформа.
За определяне на мястото на изпълнение на доставката между дружеството и платформата – данъчно задължено лице би била приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС – това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Ако се обори презумпцията, дружеството е доставчик на услуга към крайния клиент – данъчно незадължено лице. За определяне на мястото на изпълнение на доставката между дружеството и крайния потребител – данъчно незадълженото лице би била приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС – това е мястото, където това лице има постоянен адрес или обичайно пребиваване. Следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 21, ал. 8 от ЗДДС. Считано от 01.01.2019 г., ал. 6 не се прилага, когато едновременно са налице следните условия:
1. доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване само на територията на една държава членка;
2. услугите се предоставят на данъчно незадължени лица, които са установени, имат постоянен адрес или обичайно пребиваване в държави членки, различни от държавата членка по т. 1;
3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г.
С цел подпомагане на по-доброто разбиране на влезлите в сила през 2015 г. промени на законодателството на Европейския съюз при облагането с данък върху добавената стойност във връзка с промяната на мястото на изпълнение при доставка на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, Европейската комисия е издала Обяснителни бележки, които са публикувани в интернет на страницата на Националната агенция за приходите – www.nap.bg. Обяснителните бележки съдържат практически и неофициални насоки как следва да се прилага правото на Европейския съюз, въз основа на становищата на Генерална дирекция „Данъчно облагане и митнически съюз“ на Комисията.
Относно комисионните, свързани с получена услуга от чуждестранен контрагент, съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, следва да се състави протокол по чл. 117, ал. 1, т.1 от ЗДДС.
Относно прилагане на Наредба № Н-18/2006г. на МФ (загл. изм.-ДВ, бр. 80 от 2018г.):
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В случай, че клиенти на дружеството са чуждестранните фирми – платформи и не се осъществяват разплащания в брой, горните текстове са неотносими.
В случай, че клиенти на дружеството са данъчно незадължени лица, но е договорено чуждестранните фирми-платформи да събират плащанията от името на дружеството, разпоредбите на Наредба № Н-18 не са приложими предвид териториалното действие на посочения нормативен акт.
По смисъла на § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, „електронен магазин“ е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.
Съгласно чл. 52м от Наредба № Н-18, лице по чл. 3 /плащанията се извършват в брой, с кредитна или дебитна карта/, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.

Оценете статията

Вашият коментар