КСО – чл. 6, ал. 13, чл. 6а, ал. 1, чл. 7, ал. 1, 2 и 6, чл. 9а, ал. 1 и 2 и чл. 10;
Регламент (ЕО) № 883/2004 – чл. 11, параграф 3, буква „а“ и чл. 12, параграф 1
ОТНОСНО: Прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) № 987/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004
Във връзка с Ваше запитване, постъпило по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …………/03.10.2018 г., Ви уведомявам за следното:
В запитването посочвате, че Ви предстои да започнете работа в Германия по трудов договор и осигуряване на 13 часа седмично. За да не губите трудов (осигурителен) стаж, питате дали има възможност да довнасяте осигурителни вноски на ръка за пълна работна седмица. Пояснявате, че фирмата ще Ви осигурява и по граждански договор. Задавате въпроса, какво точно представлява командироването с формуляр А1. Интересувате се още, какви документи и от кои институции в Германия трябва да изискате, за да се признае прослуженото време в Германия за стаж и пенсия в България.
Предвид изложеното, изразявам следното становище:
На първия въпрос:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително социално осигуряване, е определен в чл. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Основание за възникване осигуряването на обхванатите от посочената разпоредба лица е започването на трудова дейност. Обвързване на осигуряването с полагането на труд е принцип в системата на държавното обществено осигуряване, въведен с чл. 10 от кодекса, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ?.
Изключенията от този принцип, с които е допуснато закупуване на осигурителен стаж, са уредени в чл. 9а от КСО. В ал. 1 е дадено право на лицата, които имат завършено висше и полувисше образование да заплатят периода на обучението си, а на докторантите – времето на докторантурата, с оглед зачитането на тези периоди за осигурителен стаж при пенсиониране. Разпоредбата на ал. 2 определя ред за закупуване на осигурителен стаж от лицата, които са навършили възрастта за пенсиониране по чл. 68, ал. 1 от КСО, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия. Други изключения за зачитане на осигурителен стаж след заплащане на осигурителни вноски от лицата, без те реално да са упражнявали трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО, не са предвидени в осигурителното законодателство.
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за работниците и служителите и за лицата, работещи без трудово правоотношение (граждански договор) се разпределят между осигурителите и осигурените лица в определено съотношение (проценти) и се внасят от осигурителите (работодателя по трудовото правоотношение/възложителя на работата без трудово правоотношение). Осигурителите превеждат по съответните сметки на НАП дължимите осигурителни вноски в пълния им размер, т.е. както частта, която е за тяхна сметка, така и личните осигурителни вноски, които се удържат от възнаграждението на осигурените лица (чл. 7, ал. 1, 2 и 6 от КСО). Осигурителните вноски за сметка на осигурителите не могат да се удържат от възнаграждението на осигурените. То не може да се намалява с размера им (чл. 6, ал. 13 от КСО).
Следователно, липсва правна възможност и не е допустимо наетите лица да поемат друга осигурителна тежест, освен предвидената в закона, включително да внасят допълнителни суми за осигурителни вноски с цел придобиване на по-голям осигурителен доход и/или осигурителен стаж.
На втория въпрос:
От 1 януари 2007 г. с присъединяването на Република България към Европейския съюз (ЕС) страната ни прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на съюза, въведени с Регламент на Съвета (ЕИО) № 1408/71 и Регламент на Съвета (ЕИО) № 574/72. От 1 май 2010 г. се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на ЕС – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламента за неговото прилагане – Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета. Като източник на вторичното право на ЕС регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава–членка. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата-членка, която е изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски и по законодателството на която се придобива право на обезщетения и помощи.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
В Дял ІІ от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени разпоредби относно запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава-членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа за своя работодател на територията на друга държава-членка. Основната цел на правилата, въведени с тези разпоредби, е да се улесни свободното движение на трудово-активните лица и свободното предоставяне на услуги в рамките на ЕС чрез избягване на допълнителните административни затруднения, които биха възникнали за осигуреното лице, работодателя и компетентните институции, ако за периода на временната работа се приложи законодателството на държавата по трудова заетост.
Съгласно чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго командировано лице.
В случаите на командироване преценката относно изпълнението на задължителните условия във връзка с определяне и удостоверяване на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава-членка. Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателството на изпращата държава-членка и че за посочения в него период то е освободено от прилагане на законодателството на приемащата държавата-членка, на чиято територия полага труда си. Ако не са изпълнени задължителните изисквания за прилагане на чл. 12(1) от Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо лицата се прилага основното правило – законодателството на държавата–членка, на чиято територия се полага трудът (“lex loci laboris”).
Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани или изпратени по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от Кодекса на труда и по смисъла на чл. 12, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координация на системите за социална сигурност, се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани или изпратени в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1 (чл. 6а, ал. 1 от КСО).
От изложеното следва, че ако Вие сте наета по трудов договор от български работодател, който Ви е командировал да извършвате работа за него в Германия, и имате издаден формуляр А1, удостоверяващ, че за периода на командироването сте субект на българското осигурително законодателство, работодателят е длъжен да Ви осигурява върху брутното месечно трудово възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата (минималните ставки на заплащане на труда), установена за работниците и служителите, които изпълняват същата или сходна работа в тази държава. Ако сте се договорили да работите при непълно работно време и/или през определени дни в месеца, при определяне на месечния Ви осигурителен доход ще се приложи правилото за пропорционално изчисляване на база отработените часове/дни.
Ако извършвате дейност в Германия по трудово правоотношение с български работодател и не сте командирована от него по смисъла на горецитираната разпоредба (не притежавате формуляр А1), предвид основното правило на Регламент (ЕО) № 883/2004 за периода, през който полагате труд на територията на тази държава, за Вас ще бъде приложимо немското осигурително законодателство. Това означава, че всички дължими осигурителни вноски за Вас трябва да се превеждат в тази държава в съответствие с нейното законодателство.
Следва да се отбележи, че това становище е принципно и се отнася единствено до хипотезата, при която Вие няма да извършвате друга трудова дейност, освен работата по трудово правоотношение. Доколкото заявявате, че фирмата ще Ви осигурява и по граждански договор, при липсата на конкретна информация относно предмета, мястото и срока на договора, както и други факти и обстоятелства, които характеризират трудовата Ви активност, не е възможно да се направи преценка за приложимите норми при определяне на законодателството, по което трябва да се осигурявате.
По отношение на документите, с които трябва да удостоверите завършените осигурителни периоди в Германия, и институциите, към които е необходимо да се обърнете в тази връзка, въпросът е от компетентността на Националния осигурителен институт.