Изх. № 12-00-394
Дата: 11.07.2018 год.
КСО, чл. 4, ал. 1, т. 1;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
Регламент №883/2004, 11(3)(а).
ОТНОСНО: Прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004)
Във връзка с Ваше писмо с вх. №…………….. г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), Ви уведомявам за следното:
Съгласно описаната от Вас фактическа обстановка, във връзка с дейността на Агенция ………. с Вас се е свързал потенциален инвеститор от
Ирландия, който желае да назначи работници (български граждани) на трудов договор с място на работа на територията на България. Инвеститорът е юридическо лице,
регистрирано съгласно законодателството на държава-членка на Европейския съюз –
Ирландия. Същият е заявил, че не желае да регистрира юридическо лице,
представителство или клон на юридическото лице в България и няма да развива стопанска дейност на територията на страната. Желанието им е да наемат офис в България, в който да работят наетите български граждани в областта на IT технологиите.
Във връзка с изложената фактическа обстановка се поставят следните въпроси:
1. Кое е приложимото законодателство при уреждане на осигурителните отношения по повод възникналите трудови правоотношения между чуждестранното юридическо лице и наетите по трудово правоотношение български граждани?
2. Приложим ли е в дадения случай Регламент (ЕО) №883/2004 и чие законодателство съгласно неговите разпоредби ще уреди възникналите трудови и осигурителни отношения?
3. В случай, че приложимо ще бъде българското законодателство кои са приложимите нормативни разпоредби от него относно осигурителните отношения по повод възникналите трудови правоотношения между чуждестранното юридическо лице и наетите по трудово правоотношение български граждани?
4. В случай че се прилага българското законодателство, уреждащо материята, свързана с осигурителните отношения, на какво законово основание чуждестранното юридическо лице ще придобие качеството осигурител и какъв е редът за това?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава-членка следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:
– са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;
– наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент (ЕО) №883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Съгласно изложената фактическа обстановка, в конкретния случай не е на лице пресичане на граници между най-малко две държави-членки от посочените в запитването Ви лица, тъй като те ще полагат труд единствено на територията на България.
Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят е установен на територията на друга държава-членка (Ирландия). С оглед на това лицата попадат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и за тях се определя приложимото законодателство.
Вследствие от определяне на приложимото законодателство става ясно коя е държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски за лицата.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава–членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.
В конкретния случай, ако посочените в запитването Ви лица осъществяват трудова дейност за ирландския си работодател единствено на територията на България, за тях е приложимо българското законодателство за социална сигурност. В тази хипотеза те ще подлежат на задължително социално и здравно осигуряване в България по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
При условие че извършват дейност въз основа на трудов договор (като заети лица), те подлежат на социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за всички осигурени социални рискове.
Като лица, работещи по трудово правоотношение, попадат в обхвата на задължителното здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса и подлежат на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Следва да имате предвид, че работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава-членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност).
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Работодателите, установени на територията на друга държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Тези работодатели могат да се договорят с лицето, за което е определено като приложимо българското законодателство, то да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването си (основание чл. 21(2) от Регламент (ЕО) №987/2009). Въпреки това тази договореност не освобождава работодателя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
(АЛ. ГЕОРГИЕВ)