М И Н И С Т Е Р С Т В О Н А Ф И Н А Н С И Т Е
Изх. № М-24-31-83
Дата: 18.08.2011 год.
КСО, чл. 4, ал. 3;
КСО, чл. 4, ал. 4;
КСО, чл. 4, ал. 6;
КСО, чл. 6, ал. 7;
КСО, чл. 6, ал. 8;
КСО чл. 10;
КСО, чл. 157, ал. 6;
АПК, чл. 27, ал. 2, т. 1;
НООСЛБГРЧ, чл. 1, ал. 1;
НООСЛБГРЧ, чл. 1, ал. 2;
НООСЛБГРЧ, чл. 1, ал. 3;
НООСЛБГРЧ, чл. 1, ал. 4.
Относно: Прилагане на чл. 1, ал. 2-4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
По повод полученото вна Националната агенция за приходите /ЦУ на НАП/ писмо с вх. № 24-31-89/11.07.2011г., препратено ни по компетентност от дирекция „ОУИ” – …, свързано с жалба на г-жа …………………. от гр. …….…., по въпросите, които са от компетентността на НАП и с оглед относимите норми, изразяваме следното становище:
Съгласно изложената в писмото фактическа обстановка госпожа ………… упражнява трудова дейност в качеството и на самоосигуряващо се лице /собтвеник на ЕТ/ от 23.02.2009 г. Подала е декларация за започване на дейност в законоустановения срок. В декларацията е посочила, че е пенсионер и не желае да се осигурява. На 17.03.2010 г. подава „Декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице” в която посочва, че от 10.03.2010 г. желае да се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест. През 2010 г. лицето подава искане за възстановяване на сумата от 505,94 лв., представляваща вноски за ДОО и ДЗПО. Издаден е отказ от органa по приходите, който отказ е обжалван и в последствие потвърден от директора на ДОУИ. След получено от лицето писмо от РУСО, че няма право на парично обезщетение, то отново подава през 2011 г. искане за възстановяване на внесените суми.
Въпросът, който се поставя е: следва ли органът по приходите да възстанови направените от лицето задължителни осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО, внесени в качеството му на самоосигуряващо се лице?
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.
Кръгът на лицата, които следва да се осигуряват за своя сметка, е определен с разпоредбите на чл. 4, ал. 3, точки 1, 2 и 4 от КСО. Тези лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а по свой избор – и за риска общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, точки 1, 2 и 4 от КСО се дължат авансово (чл. 6, ал. 7 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на месечния си осигурителен доход на основание разпоредбата на чл. 6, ал. 8 от КСО. Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е регламентиран с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧ). Във връзка с чл. 10 от КСО, и чл. 1, ал. 1 от същата наредба, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице – в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Задължението за деклариране на тези обстоятелства е регламентирано с чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ.
Самоосигуряващите се лица на основание чл. 4, ал. 4 от КСО избират вида на осигуряването си. Избора се реализира по ред, определен с чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧ:
В алинея 6 на чл. 4 от КСО изрично е регламентирано правото на лицата по
чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, на които е отпусната пенсия, да се осигуряват по свое желание.
В конкретния случай лицето, в съответствие със законовите разпоредби на 27.02.2009 г. е подало декларация за започване на дейност, в която е посочила, че е пенсионер и не желае да се осигурява. С подадената декларация на 17.03.2010 г. лицето реализира законното си право на избор, регламентирано с чл. 4, ал. 6 от КСО. В случая декларираното желание да се осигурява за всички осигурени социални рискове, без трудова злополука и професионална болест не може да се разглежда като желание за промяна вида на осигуряване и нормата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ не следва да се прилага.
Предвид изложеното, считам, че внесените от самоосигуряващото се лице вноски за фонд “Пенсии” и за фонд “ОЗМ” са внесени на законово основание, нямат характера на недължимо внесени и не подлежат на прихващане или възстановяване.
На основание чл.157, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, с изключение на чл. 9, ал. 6 и 7 от кодекса, поради което внесените суми за този фонд също не подлежат на прихващане или възстановяване.
В случай, че във второто искане лицето желае възстановяване на осигурителни вноски, които са във вида и размера по първото искане, то производството следва да бъде прекратено предвид факта, че е налице вече влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. Основание за това е и разпоредбата на чл. 27, ал. 2, т. 1 от Административнопроцесуалният кодекс.
Преценката за правото на парично обезщетение при бременност и раждане, за неговия размер и срок за изплащане е от компетентността на Националния осигурителен институт.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
КРАСИМИР СТЕФАНОВ’