ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.)
Във връзка с Ваши писмени запитвания, постъпили в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ … с вх. № 07-00-142/14.05.2021 г., препратено по компетентност от Дирекция „ДОМ“ София, прието с вх. № 26-П-419/12.05.2021 г. и вх. № 07-00-142#2/28.05.2021г., се отправят въпроси относно прилагането на Закона за данък върху добавената стойност и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.).
В писмата Ви е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството „П“ EООД, ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ ….., адрес: с…… , община …., ул. „….“ № …, събира такси по Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
От края на 2019г. ЗКИР предвижда възможност правоспособни лица да подпомагат службите по кадастъра. Посочвате, че не става въпрос за услугите, които извършвате, а изрично за записването „да подпомагат“ и сочите текста на чл. 56 от ЗКИР.
Сочите, че правилата за регистрация и извършване на дейността са регламентирани с промени в Наредба № РД-02-20-4 от 11 октомври 2016 г. за предоставяне на услуги от кадастралната карта и кадастралните регистри и цитирате раздел VІІ от същата: „Такси и заплащане на услугите. Срок за изпълнение на услугите.“
Точните суми са определени с Тарифа № 14 за таксите, които се събират в системата на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и от областните управители.
Считате, че правоспособните лица събират такси определени с нормативен документ, като част от таксите превеждат по сметка на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) (или както е записано в тарифа 14- в полза на държавния бюджет). Не е изрично записано „държавна такса“, но оставате с впечатление, че е точно такава такса. Пояснявате, че не става въпрос за индивидуално договорено възнаграждение за извършена услуга, а нормативно определена такса, като разликата между събраната такса и преведената в бюджета такса остава в полза на правоспособните лица. Считате, че същата е определена с нормативен акт. Констатирате, че за общините, които предоставят същите услуги е използван друг израз – „Общината събира такса, която представлява разликата между таксите по този раздел за документ на хартиен носител и за електронен документ.“.
Допълнително е пояснено, че нямате договорни отношения с АГКК, а сте вписани в публичен регистър, поддържан от АГКК и свободен достъп под номер 2608. Посочвате, че всички плащания, които получавате от създаването на дружеството през 2002 г. до момента, се извършват само и единствено по банков път. Не използвате нито ПОС терминал, нито приемате плащания в брой. Желаете да предоставяте допълнителни услуги на вашите клиенти (издаване на скици и схеми от кадастъра).
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. Може ли дейността да се разглежда като дейност на лице, което не е данъчно задължено съгласно чл. 3, ал. 5 от ЗДДС и допълнителните разпоредби от същия?
2. Какъв документ издават правоспособните лица за събраната такса – фактура или приходна квитанция или друго?
3. Когато правоспособните лица имат регистрация по ЗДДС и издават фактура – начисляват ли ДДС за таксата, която са събрали? Допустимо ли е начисляване на ДДС върху такса, определена с нормативен акт или това е освободена сделка?
4. Допустимо ли е да се издават два документа за една такса – за частта, която ще се внесе в държавния бюджет и за частта, която остава в полза на правоспособното лице (по аналогия с общините)?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки действащата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Първи въпрос: Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС не са данъчно задължени лица държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки. За доставките, посочени в т. 1 от същата разпоредба, както и тези, като и тези, които ще доведат до значително нарушаване на правилата за конкуренция, държавните органи са данъчно задължени лица.
В § 1, т. 7 от ДР на ЗДДС е дадено определение на „дейности или доставки, извършвани от държавата, държавните и местните органи в качеството им на орган на държавната или местната власт“, а именно – дейностите или доставките, извършени от лице, създадено със закон, когато:
а) се извършват в изпълнение на правомощията му, произтичащи от нормативен акт, и не могат да се извършват от търговец, освен ако това му е възложено със закон;
б) е установена такса с нормативен акт.
На основание чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, правоспособно лице по геодезия, по картография или по кадастър може да бъде юридическо лице, регистрирано по реда на Търговския закон или по законодателството на държава – членка на Европейския съюз, на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария, което има за предмет на дейност създаване на кадастър, съответно извършване на дейности по геодезия или картография, и в постоянния му специализиран състав има лице или лица, правоспособни да извършват дейности по геодезия, картография и кадастър.
По смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от Търговския закон, „П“ ЕООД е търговец.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Видно от употребения израз „всяко лице“, в кръга на задължените лица попадат и юридически лица, доколкото извършваната от тях дейност отговаря на критериите за независима икономическа дейност по смисъла ал. 2 и не попада в изключенията на ал. 3 на същата разпоредба.
Легална дефиниция на понятието „независима икономическа дейност“ се съдържа в чл. 3, ал. 2 от ЗДДС. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
С оглед на факта, че дейността се извършва от търговско дружество, а не от държавата, държавните и местните органи, в качеството им на орган на държавна или местна власт и предвид посочените по-горе законови разпоредби, дейностите или доставките, извършени от Вас не попадат в хипотезата на чл. 3, ал. 5 от ЗДДС и са приложими общите разпоредби на ЗДДС.
Втори въпрос: Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
В ал. 3 от цитираната правна норма е посочено, че фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
В чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. са изброени дейностите, респективно лицата, които не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обекти чрез ФУ/ИАСТУД. Съгласно чл. 5, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. не са задължени да издават фискални касови бележки от ФУ или касови бележки от ИАСУТД държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, за които последните не са данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС. В тази връзка и на основание чл. 3, ал. 5 от ЗДДС общото правило е, че държавата, държавните и местни органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, не са данъчно задължени лица.
Разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лицата, използващи фискални устройства да програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите:
1. отнасящи се към данъчна група А;
2. с фиксирани цени в нормативен акт;
3. представляващи горива, продавани чрез одобрени по смисъла на Закона за измерванията средства за измерване на разход.
От анализа на чл. 27, ал. 3 от Наредбата произлиза, че при заплащането на таксите за тези услуги, следва на фискалната касова бележка да се отпечатва точното наименование на вида и цената на съответната услуга.
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Когато получател по тези доставки е юридическо лице, то издаването на фактура е задължително. Когато получател е физическо лице, фактура може да не се издава, съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗДДС. За тези доставки се съставя отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС.
Трети и четвърти въпрос: Данъчна основа по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данък в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. На основание чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗДДС така определената данъчна основа се увеличава с всички други данъци и такси, в т.ч. акциз, когато такива са дължими за доставката.
По силата на чл. 15 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), изм. – ДВ, бр. 8 от 2016 г., в сила от 29.01.2016 г., данъчната основа по чл. 26 и 27 от закона се увеличава с дължимите за доставката данъци и такси, когато са налице едновременно следните условия:
– платени са от името и за сметка на доставчика;
– поискани са от доставчика.
С оглед посочените по-горе разпоредби, данъчната основа на доставката се увеличава с платените от името и за сметка на доставчика данъци и такси, дължими във връзка с тази доставка, когато са поискани (фактурирани) от доставчика на получателя.
В данъчната основа на доставката не следва да се включват единствено платените от името и за сметка на получателя такси, доколкото дружеството разполага с документ, от който е виден този факт.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.