прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

Изх. № М-24-36-94
Дата: 08.04.2020 год.
ЗДДС, чл. 3, ал. 5, т. 1, буква „о“;
ЗДДС, чл. 25, ал. 2;
ЗДДС, чл. 25, ал. 7;
ЗДДС, чл. 113, ал. 1;
ЗДДС, чл. 113, ал. 4;
ЗДДС, чл. 118, ал. 1;
ЗДДС, чл. 118, ал. 3;
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 4;
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 5;
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 25, ал. 4;
Наредба №Н-18/2006 г., чл. 31.

ОТНОСНО: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше писмо, заведено с вх. № М-24-36-94/18.10.2019 г. В писмото е изложена следната фактическа обстановка:
Районен съд … (РС …..) е данъчно задължено лице съгласно чл. 3, ал. 5, т. 1, б. „о“ от ЗДДС за услугите, извършвани от държавните съдебни изпълнители (ДСИ) по изпълнителни дела (ИД) и е регистриран по ЗДДС.
Поради големия обществен натиск за осигуряване на гражданите на възможност за внасяне на дължимите такси по ИД, без да внасят допълнителна такса за банков превод, се налага инсталирането на ПОС терминали в деловодствата.
Във връзка с необходимостта от поставяне на ПОС терминал за събиране на държавните такси за услугите, предоставяни от ДСИ при РС …….., свързан с транзитната сметка на съда, и в контекста на промените в Наредба № Н-18/2006 г., са възникнали следните въпроси:
1. Внасяните чрез ПОС терминал такси по ИД за услугите, извършвани от ДСИ при РС …….., следва ли да се отчитат чрез касов апарат и да се издават фискални касови бележки предвид разпоредбата на чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г.?
2. В кой момент настъпва данъчното събитие и следва да се съставят фактурите или дневните отчети, ако се приеме, че първо се плаща таксата и след това се извършва услугата завеждане на дело, извършване на справка и др. – в деня на издаване на касовата бележка, в деня на извършване на услугата или при постъпване на парите в банковата сметка, като се има предвид, че е авансово плащане?
3. РС …….. не събира такси в брой и никога не разполага с касова наличност. Това поражда въпроса възможно ли е държавна такса, платена чрез ПОС терминал, да бъде върната по банков път, както е установената практика, въпреки че в Наредба № Н-18/2006 г. е предвидено, че връщане на суми се извършва при наличие на касова наличност?
4. РС …….. събира суми по дълга по ИД в сметка за чужди средства –набирателна, като тези средства изчакват разпределение по ИД от ДСИ. В случай че сумата, представляваща дълг по ИД, внесена чрез ПОС терминал по набирателната сметка, съдържа държавна такса, необходимо ли е и към набирателната сметка да има инсталиран касов апарат, като се има предвид, че данъчното събитие настъпва едва когато ДСИ разпореди каква част от сумата да се плати като ДТ по делото и разпореди същата да бъде прехвърляна в транзитната сметка чрез банков превод?
РС …….. ползва счетоводен софтуер на дружеството „Диуер“, което е одобрено от НАП за изграждане на система за управление на продажбите, като по този начин РС …….. има готовност да отговори на изискванията на чл. 118, ал. 18 от ЗДДС.
Предвид изложеното и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно разпоредбите на чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност.
Прилагането на чл. 118 от ЗДДС се определя с Наредба № Н-18/2006 г. на министъра на финансите. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. са изброени дейностите, респективно лицата, които не са задължени да регистрират извършваните от тях продажби в търговски обекти чрез ФУ/ИАСТУД. Съгласно чл. 5, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. не са задължени да издават фискални касови бележки от ФУ или касови бележки от ИАСУТД държавата, държавните и местните органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, за които последните не са данъчно задължени лица по смисъла на ЗДДС. В тази връзка и на основание чл. 3, ал. 5 от ЗДДС общото правило е, че държавата, държавните и местни органи за всички извършвани от тях дейности или доставки в качеството им на орган на държавна или местна власт, включително в случаите, когато събират такси, вноски или възнаграждения за тези дейности или доставки, не са данъчно задължени лица. Изключение от това правило е предвидено за дейностите и доставките, изброени в т. 1, букви от „а“ до „о“ от същата разпоредба. Предвид това, в контекста на настоящия въпрос, на основание чл. 3, ал. 5, т. 1, буква „о“ от ЗДДС, във връзка чл. 118, ал. 3 от ЗДДС при внасяне на такса с банкова кредитна или дебитна карта на ПОС терминал за услугите, предоставяни от ДСИ по ИД, е налице задължение за регистрирането и отчитането им чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, тъй като за тези услуги на ДСИ РС …….. се третират като данъчно задължено лице.
По трети въпрос:
Когато връщането на сумите се извършва по начин, който е различен от плащане в брой, документирането на такава операция не попада в обхвата на чл. 31 от Наредба № Н-18/2006 г., поради което този случай не е обект на регулация от нея. За целта предприетите действия по връщането на суми следва да намерят отражение в отчетността на РС …….., въз основа на съответната документация, например извлечение от банкови или други платежни сметки, отчетността на ПОС терминала и пр.
По втори и четвърти въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС данъчно събитие по смисъла на този закон, в контекста на изложеното в запитването, е доставката на услуги, извършена от данъчно задължени по този закон лица. Данъчното събитие възниква на датата, на която услугата е извършена.
На основание чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, когато, преди да е възникнало данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането). В тези случаи се приема, че данъкът е включен в размера на извършеното плащане.
Държавните такси (прости и пропорционални) по своята същност и естество представляват заплащане за предоставена услуга от органите на съдебна власт, другите държавни органи и бюджетни организации в размери, определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, които постъпват в държавния бюджет, освен ако със закон е предвидено друго.
На основание чл. 56 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (Тарифата), таксите, определени в тарифата за съответното действие на ДСИ, с изключение на таксите по чл. 53, се внасят от взискателя при образуване на ИД и преди извършване на съответното действие.
Следователно всички такси по Тарифата, които се внасят от взискателя, преди извършване на съответната услуга от ДСИ, представляват авансово плащане по доставка на услуга и данъкът, при плащането на тези такси, става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането).
На основание разпоредбата на чл. 113, ал. 1 и 4 от ЗДДС РС …….. е длъжен да издаде фактура не по-късно от 5 дни от датата на получаване на авансовото плащане. Фактура може да не се издава на основание чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице, но в този случай следва да бъде съставен отчет за извършените продажби по реда и в срока по чл. 119 от ЗДДС.
Няма пречка фактурата да бъде издадена към момента на издаване на фискалната касова бележка.
С оглед изложеното в запитването РС …….. събира суми по дълга по ИД в сметка за чужди средства – набирателна сметка, като тези средства изчакват разпределение по ИД от ДСИ.
От РС …….. е поставен въпросът относно необходимостта от инсталиране на касов апарат и съответно издаване на касов бон към момента, когато сумата е внесена по набирателната сметка чрез ПОС терминал и същата, представляваща дълг по ИД, съдържа и държавна такса, като счита, че данъчното събитие настъпва едва когато ДСИ разпореди каква част от сумата да се плати като ДТ по делото и разпореди същата да бъде прехвърлена в транзитната сметка чрез банков превод.
В конкретния случай е налице доставка на услуга, извършена от РС, свързана със събиране на парично вземане от неговия специализиран орган по принудително изпълнение ДСИ, за което се дължи такса по чл. 53 от Тарифата. Тази услуга се предоставя от ДСИ на взискателя, като заплащането на таксата за услугата, в общия случаи се извършва от длъжника, за сметка на взискателя.
Предвид чл. 53, ал. 3 от Тарифата при частично събиране на парично вземане таксата се определя за целия дълг, но се събира част, съответстваща на събраната сума. Таксата, събрана при частичните плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума.
От гледна точка на Наредба № Н-18/2006 г. по отношение на момента на издаване на фискалната касова бележка следва да се има предвид разпоредбата на чл. 25, ал. 4 във връзка с ал. 1 от същата, която определя, че фискалната касова бележка от лицата по чл. 3, ал. 1, се издава при извършване на плащането. В случая РС …….. е длъжен едновременно с получаване на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка за размера на таксата, определена по реда на Тарифата.
В заключение следва да се отбележи, че когато за погасяване на дълг по ИД, образувано от ДСИ, се извършва плащане на суми с платежна карта чрез ПОС терминал и доколкото чрез транзакцията се погасява както дълг, така и публично вземане за държавна такса, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 178, ал. 6, изречение второ от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Съгласно посочената разпоредба, когато плащането е извършено с платежна карта чрез терминално устройство ПОС, се смята, че плащането е получено в деня на авторизацията на нареждането за плащане.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар