прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

Изх. № 26-Е-215
Дата: 18.12.2019 год.
ДР на ЗДДС, § 1, т. 87;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 3 ал. 16;
Наредба № Н-18/2006 г., чл. 52м, ал.1.

ОТНОСНО: прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

В ЦУ на НАП са постъпили Ваши писма с вх. № 26-Е-215/21.03.2019 г. и № 26-Е-645/26.06.2019 г. В писмото от м. март сте изложили следната фактическа обстановка:
„………..“ ООД има и поддържа интернет сайт, чиито функционални възможности включват както предоставянето на информация, така и възможност за улесняване на клиентите чрез предварителна подготовка на пратки. Съгласно чл. 11 от Общите условия на договора с потребителите на неуниверсални пощенски услуги, предоставяни от дружеството, „Договорът за куриерска услуга е две части – товарителница и ОУ и се счита за сключен с приемането на пратката от Подателя“. В този смисъл той винаги се сключва присъствено, а не от разстояние. По отношение на предоставяна от дружеството услуга „Автоматични пощенски станции“ считате, че не е налице продажба от разстояние по смисъла на чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) поради липса на възможност за включване и изключване на стоки или услуги в потребителска кошница, тъй като предоставяната чрез автоматичната пощенска станция услуга е винаги и само приемане или предаване на пратка.
В писмото от м. юни излагате следното:
„………“ ООД осъществява куриерска дейност чрез разположени на територията на страната над 700 търговски обекта. В същото време през сайта на дружеството всеки клиент, който има създаден електронен профил в системата на ………, може собственоръчно да подготви пратка и да я плати чрез банкова карта посредством виртуално терминално устройство ПОС. Въпреки предоставената възможност за подготовка на пратка и плащане през сайта на ………, за да се завърши заявката всеки клиент следва да занесе вече подготвената от него пратка в офис на дружеството или при желание да извика куриер на място. Ако клиентът подготви пратката си и я плати чрез карта посредством виртуално ПОС устройство, но не занесе пратката до офис на дружеството или не извика куриер да вземе пратката, то доставката няма как да се осъществи и платената сума подлежи на връщане. Към настоящия момент за всяко плащане чрез интернет сайта на дружеството се издава хартиен фискален бон, който се предоставя на клиента, извършил плащането.
Във връзка с описаните в двете запитвания фактически обстановки поставяте следните въпроси:
1. Следва ли „………“ ООД, в качеството му на пощенски оператор, да се регистрира като електронен магазин по силата на Наредба № 18/2006 г.?
2. Смята ли се, че сайтът с така описаната функционалност е „електронен магазин“ и следва ли да се регистрира в системата на НАП?
3. Възможно ли е за всички плащания, извършени през сайта чрез карта посредством ПОС устройство, да се генерира фискален бон в електронен вид и да се предоставя на електронен адрес на клиента?
Съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по зададените от Вас въпроси:
По първи и втори въпрос:
Легална дефиниция на понятието електронен магазин е дадена в §1, т. 87 от ДР на ЗДДС: „Електронен магазин“ е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от ЗЗП и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.
Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
Изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, са регламентирани в глава седма „г“ на Наредба № Н-18/2006 г. На основание чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.
Като се вземе предвид описаното от Вас, че „Договорът за куриерска услуга е две части – товарителница и ОУ и се счита за сключен с приемането на пратката от Подателя и в този смисъл договорът винаги се сключва присъствено, а не от разстояние“, се налага извод, че сайтът не попада в хипотезата на „електронен магазин“ за предоставяне на услуги в съответствие с даденото определение, поради което считам, че не е налице задължение за подаване на информация по реда на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
В случай че настъпят промени в начина на сключване на договора, т.е. сключва се от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП, предвид гореописаната функционалност на посочения от Вас сайт, същият ще се разглежда като „електронен магазин“, съответно за него ще възникне задължение за подаване на информация по реда на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
По трети въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 16 от Наредба № Н-18/2006 г., лице по ал. 1 на същия член, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита продажбите чрез издаване на фискален/системен бон, генериран в електронен вид, без да се отпечатва на хартиен носител, който се предоставя на електронен адрес на клиента. Лицето е длъжно да съхрани данни за изпращането му. Фискален/системен бон в електронен вид може да се издава само за регистриране и отчитане на продажби чрез електронен магазин.

ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Оценете статията

Вашият коментар