ОТНОСНО: Прилагане на ЗКПО и ЗДДФЛ
В Дирекция ОДОП … постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ………. от 24.11.2017 г.
Поставени са следните въпроси:
1. При командироване на работници и служители на територията на ЕС съгласно чл. 121а от Кодекса на труда и Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, възможно ли е изплащане на дневни командировъчни пари на същите, оформени със съответните разходни документи /съгласие за командировка, заповед за командировка, доклад за извършена работа, разходен касов ордер за изплатени дневни/?
2. Съгласно НСКСЧ, Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, /НСОРЗ/, Закон за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ Кодекса на труда /КТ/ и Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, какви по същност представляват „дневните пари“ и как трябва да бъдат отчетени в дружеството?В отговор на поставените от Вас въпроси, изразявам следното становище:
Изразяване на становища относно прилагането на разпоредби на нормативни актове различни от тези включени в данъчните закони /ЗКПО и ЗДДФЛ/ не е от компетентността на Националната агенция за приходите.
Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е приета на основание чл. 121а, ал. 8 КТ и чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност /ЗТМТМ/. Съгласно чл. 67 от посочения закон Министърът на труда и социалната политика упражнява цялостен контрол по спазването на закона, а специализираната контролна дейност се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика.
Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина е приета на основание чл. 215 от Кодекса на труда и чл. 86, ал. 3 от Закона за държавния служител и съгласно § 7 от преходните и заключителни разпоредби на наредбата министърът на финансите и министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията дават указания по прилагането на наредбата съобразно своята компетентност.
Съгласно чл. 399, ал. 1 и ал. 2 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“ към министъра на труда и социалната политика. Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ осъществява и специализирана контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба, и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е издадена на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 от КТ и § 121 от Закона за изменение и допълнение на КТ. С разпоредбите на § 3 и § 4 от заключителните разпоредби на наредбата контрол по прилагането на наредбата осъществява Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, а Министърът на труда и социалната политика дава указания по прилагането на наредбата.
За получаване на компетентен отговор по зададените въпроси следва да отправите запитването си към посочените по-горе компетентни институции.
Относно прилагане на разпоредбите на данъчните закони е необходимо да имате предвид следната информация:
По прилагане на разпоредбите на ЗДДФЛ:
На основание чл. 24, ал. 2, т. 5 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включва стойността на:
а) пътните и квартирни пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
В сила от 30.12.2016 г. командироването и изпращането на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги е регламентирано в чл. 121а от Кодекса на труда (КТ). По смисъла на чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ командироване на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия.
Съгласно чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Съгласно чл. 121а, ал. 8 от КТ условията и редът за командироване и изпращане се определят с наредба на Министерския съвет. В тази връзка с ПМС № 382 от 29.12.2016 г. е приета Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги НУРКИРСРПУ (обн. ДВ, бр. 2 от 6 януари 2017 г.). На основание чл. 2 от тази наредба при командироване на работници и служители в случаите по чл. 121а, ал. 1, т. 1 от КТ работодателят и работникът или служителят уговарят с допълнително писмено споразумение изменение на съществуващото между тях трудово правоотношение за срока на командироването. По силата на чл. 3 от Наредбата при изпращане на работници или служители в случаите по чл. 121а, ал. 2, т. 1 от КТ предприятието, което осигурява временна работа, и работникът или служителят уговарят в трудовия договор по чл. 107р, ал. 1 от КТ условията на работа за работника или служителя в предприятието ползвател.
В чл. 5 на същата наредба изрично е регламентирана възможността в споразумението страните да договарят и плащането на квартирни пари.
Освен това страните по трудовото правоотношение могат да договарят и други финансови условия на командироването съгласно чл. 2, ал. 2, т. 7 от Наредбата, а при изпращане по чл. 3, ал. 2, т. 5 от Наредбата. По този начин те имат възможност да договарят допълнителни трудови възнаграждения за командироването или изпращането на работника или служителя, които включват пари за изхранване, бонуси за командироване и други. Тези допълнителни средства обаче не могат да бъдат квалифицирани като „дневни командировъчни пари“ по смисъла на трудовото законодателство. Следва да имате предвид, че в този смисъл е изразено становище от Министъра на труда и социалната политика в писмо изх. № 0413-244/21.04.2017 г.
Предвид изложените аргументи считам, че разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ може да бъде приложена единствено по отношение на договорените за сметка на работодателя квартирни пари, ако същите са документално доказани по реда на действащото законодателство.
Допълнително договорените средства съгласно НУРКИРСРПУ за покриване на дневни разноски не представляват „дневни командировъчни пари“ и съответно не попадат в обхвата изключението, предвидено в чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ. Те се третират като част от уговореното трудово възнаграждение на работника и се облагат по реда на ЗДДФЛ.
Този режим се различава от предвидената възможност съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина за признаване на дневни командировъчни пари в различни размери в зависимост от държавата, където е командировано лицето.
По прилагане на разпоредби на ЗКПО:
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице и лицата са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице.
Другото важно условие за данъчното признаване на разходите за пътуване и престой /пътни, дневни и квартирни пари/ за целите на корпоративния закон е регламентираното с чл. 10 от същия изискване за документална обоснованост. На основание тази разпоредба счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Признаването на разходите за данъчни цели е в зависимост от наличието на легитимни разходооправдателни документи. За доказване на фактическото извършване на разходите и връзката им с дейността на предприятието могат да послужат документи, с които се определя обектът и целта на пътуването, възложените и извършените дейности, характера на положения труд, отчет за пътуването, времетраене на присъствието, фактури или други документи от хотела, мястото за нощувка, документи свързани с придвижването и др.
В зависимост от приложимата за Вашето дружество наредба разходите за пътуване и престой ще бъдат признати, ако са в съответствие с изискванията на конкретната наредба, а също така и с изискванията на други нормативни актове, които са относими към конкретната фактическа обстановка.
Счетоводното отчитането на стопанските операции във връзка с прилагането на КТ и придружаващите го наредби е в зависимост от изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Компетентна да отговори на въпроси свързани с прилагане на счетоводната отчетност е дирекция „Данъчна политика“ към Министерство на финансите.
След изясняване на въпросите относими към други нормативни актове, които са свързани и касаят прилагането на данъчните и осигурителни закони НАП ще изрази становище при повторно запитване с конкретно изяснена фактическа обстановка.