Относно: Прилагане нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/; Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин и Кодекса за социално осигуряване /КСО/
В Дирекция ОДОП ….. е постъпило с вх. № 94-00-18/30.01.2019 г. Ваше запитване, с което искате разяснение по прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/; Наредба Н-18/2006г. и КСО.
Описвате, че искате да започнете дейност като физическо лице – художник на картини и майстор – бижутер, произвеждащ уникати от сребро и злато, които ще продавате на трети лица. Изработката на изделията и картините няма да става с предварителна поръчка и възлагане.
Поставяте въпросите :
1. За дейността която смятате да извършвате нужна ли е регистрация в Булстат като „свободна професия“ ?
2. Какъв вид данъци и осигуровки дължите за тази дейност, като се има предвид, че полагате труд по трудово правоотношение към дружество?
3. Трябва ли да имате касов апарат за тази дейност, и какъв вид документи следва да издавате за получените приходи?
4. Трябва ли да имате лиценз за търговия със злато и сребро от МФ?
Съгласно действащата нормативна уредба и така описаната фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Относно първи и четвърти въпрос :
На първо място трябва да се отбележи, че за описаните от Вас дейности, които искате да извършвате, нормативната уредба предвижда различен режим на облагане и категория на лицата, които могат да ги осъществяват.
Съгласно чл. 1, ал.2 и ал.3 от Наредба за условията и реда за вписване в регистъра и за изискванията към дейността на лицата, които осъществяват дейност по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях могат да извършват лицата, които са търговци с вписан предмет на дейност работа с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях или са дружества по чл. 357 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), когато извършват такава дейност по занятие и са вписани в публичния регистър на лицата, осъществяващи тези дейности. Лицата по ал. 2 са длъжни да се регистрират в Министерството на финансите в 14-дневен срок преди започване на дейността.
В чл. 2 от същата Наредба е посочено, че регистрацията на лицата, които извършват дейности по добиване, преработване и сделки с благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях по занятие, се извършва в Министерството на финансите чрез вписване в публичен регистър по образец, утвърден от министъра на финансите. В тази разпоредба подробно са описани действията, които лицето следва да предприеме за вписване, както и документите, които да представи. Съгласно ал. 12, за извършената регистрация Министерството на финансите издава удостоверение по образец, съгласно приложение № 2. Удостоверението трябва да бъде поставено в рамка на видно място в търговския обект или ателието.
Предвид на така посоченото и факта, че Вие ще изработвате изделията от благородни метали и ще продавате същите на трети лица без възлагане и поръчка, може да се каже, че ще попаднете в посочените изисквания и ще следва да извършите действия по регистрация към МФ и по Търговския закон /ТЗ/. Следователно за дейностите, визирани в посочената Наредба, следва да имате регистрация като търговец.
Относно рисуването на картини няма нормативно задължение лицето да се регистрира като търговец. Съгласно Закона за регистър Булстат чл. 3, ал. 1, т. 9, В регистър БУЛСТАТ се вписват физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто. По смисъла на § 1. т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите: адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители: съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост: медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите: техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството н науката; застрахователните агенти; други физически лица. за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Следователно, ако Вие отговаряте на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, следва да се считате за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на данъчния закон.
Вида на данъчното облагане при така посочените дейности ще е следния:
Относно дохода от продажба на рисуваните от Вас картини ще се има предвид разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ, където е определено, че придобитият доход се намалява с 40% разходи за дейността за авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители. Данъчната ставка е 10%.
Този вид доход подлежи на авансово облагане по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. Авансов данък се дължи за придобития доход за всяко тримесечие. Същия подлежи на внасяне до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Подава се декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ в срока за плащане на данъка. Авансов данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка. Следователно придобития доход за тримесечието се намалява с 40% разходи за дейността, получения резултат се намалява с вноските за социално и здравно осигуряване и разликата се облага с 10% авансов данък.
За четвърто тримесечие авансов данък не се дължи. За данъчната година ще подавате Годишна данъчна декларация в срок от 10.01. до 30.04 на следващата година с приложение № 3.
Относно полученият доход от продажба на уникати от сребро и злато следва да се има предвид, че вида на облагането и дължимия данък ще бъде в зависимост от правната форма на регистрирания от Вас търговец.
При условие, че регистрирате Едноличен търговец и отговаряте на условията предвидени в Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/, доходът ще подлежи на облагане с патентен данък по реда на този закон.
Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/. За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/.
Редът и условията за облагане с патентен данък са определени в глава втора, раздел VІ, чл. 61з – 61п от ЗМДТ. Видовете патентни дейности са посочени в Приложение №4 към глава втора, раздел VІ на Закона за местни данъци и такси /ЗМДТ/. Дейността търговия, изработка и услуги за изделия от благородни метали е посочена в съответното приложение в т. 7.
На основание разпоредбата на чл. 61з от ЗМДТ, физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:
1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и
2. лицето не е регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с изключение на регистрация за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация, по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелства, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността /чл. 61н от ЗМДТ/. За данъчната година независимо от подадената патентна декларация се подава и приложение № 7 към ГДД по чл.50 от закона.
Ако регистрирате търговско дружество и чрез него извършване производство и продажба на уникати от сребро и злато, облагането е по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
Относно втория въпрос (прилагане на осигурителното законодателство):
Според изложеното в запитването, Вие сте художник и желаете да рисувате картини и същевременно сте майстор-бижутер и желаете да изработвате уникати от сребро и злато, без сключени предварителни договори, с които да Ви се възлага тяхното създаване, които да продавате. За дейността си като художник на картини, попадате в категорията на лицата, извършващи дейност на свой риск и за своя сметка, а за изработването на уникати от сребро и злато, предвид изложеното в частта по прилагане на данъчното законодателство, подлежите на задължителна регистрация като търговец.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) и това са:
– лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
– лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
– регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Според определението, дадено в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ, загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.), за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 2, ал. 3, изр. 1 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по техен избор.
Самоосигуряващите се лица подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Видът на осигуряването се определя с декларация, която се подава по реда на горецитираната наредба (ОКд-5).
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО).
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
При определяне на годишния осигурителен доход самоосигуряващите се лица вземат предвид:
1. за едноличните търговци, упражняващи трудова дейност – облагаемият доход по чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, без да се намалява с размера на задължителните и доброволните осигурителни вноски, размерът на пренесената данъчна загуба по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане и премии/вноски по договори за застраховки „Живот“ и застраховки „Живот“, ако са свързани с инвестиционен фонд;
2. за физическите лица, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества или като членове на неперсонифицирани дружества – възнагражденията, изплащани от дружествата, без получените дивиденти;
3. за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия – облагаемият доход по ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност;
4. за самоосигуряващите се лица, подлежащи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък по реда на Закона за местните данъци и такси – еднолични търговци или регистрирани като упражняващи свободна професия, или занаятчийска дейност – доходът, получен от упражняването на съответната дейност, определен по условията на т. 1 и 3.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на горепосочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
С оглед гореизложеното, за Вас ще възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице само ако упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 или 4 от КСО (арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО).
Относно дохода от продажба на рисуваните от Вас картини, който се облага по реда на чл. 29, ал. 1, т. 2, буква „б“ от ЗДДФЛ (доходи от авторски и лицензионни възнаграждения, включително доходите от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството и техните автори, както и възнаграждения за изпълнения на артисти –изпълнители), следва да имате предвид разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП). По смисъла на тази разпоредба обект на авторско право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма. Авторът (творецът) може да получи възнаграждение както по отношение на първоначалното създаване на дадено произведение, обект на правна закрила по ЗАПСП, така и впоследствие, когато преотстъпва правата си по използване върху този проект на трети лица. Едно авторско произведение може да бъде създадено по някой от следните начина:
1. Самостоятелно, когато авторът (творецът) е лице, което упражнява професионална дейност на свой риск и за своя сметка;
2. Да бъде възложено с договор за поръчка или
3. В рамките на трудово правоотношение.
При определянето на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски, се включват всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от извършена трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО. В този смисъл възнагражденията, получени срещу отстъпено право на използване на произведенията, обекти на правна закрила по ЗАПСП, не представляват доход от трудова дейност и върху тях не се дължат задължителни осигурителни вноски.
Предвид посочената в запитването фактическа обстановка, че полагате труд по трудово правоотношение, следва да имате предвид, че ако едновременно ще упражнявате и дейност на някое основание посочено в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество, свободна професия), Вие ще подлежите на осигуряване и на двете основания при спазване поредността на доходите, регламентирана в чл. 6, ал. 11 от КСО до достигане на максималния месечен размер на осигурителния доход.
На основание чл. 6, ал. 11 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималиния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 (в т.ч. доходи от трудови правоотношения);
2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;
3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
4. доходи за работа без трудово правоотношение.
Относно третия въпрос:
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
Изключенията от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006г.
Съгласно чл. 4, т. 8 от същата наредба не е задължено да регистрира чрез ФУ извършваните от него продажби в търговски обект лице, упражняващо свободна професия. В § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г. като „лица, упражняващи свободна професия“ са определени лицата, осъществяващи за своя сметка професионална дейност, а именно това са: експерт-счетоводители, данъчни консултанти; одитори; адвокати; нотариуси и други юридически консултанти; представители по индустриална собственост; оценители на движимо и недвижимо имущество и на цели предприятия; преводачи; инженери и технически ръководители; архитекти; дейци на културата, образованието, изкуството и науката, включително изобретатели; вещи лица и други лица, осъществяващи за своя сметка професионална дейност.
Още по-точна дефиниция за „лица, упражняващи свободна професия“ се съдържа в посочения по-горе текст на § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ.
Действително качеството на едно лице, упражняващо свободна професия, се придобива след регистрирането му с код по Булстат в съответната служба на Агенцията по вписванията, като това става по негово желание и преценка.
В случай, че лицето се впише в Регистър Булстат като „ свободна професия ”, основанието за висване в регистъра вероятно ще е чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за Регистър Булстат- „физически лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност”. Дори и това вписване да не противоречи на Закона за Регистър Булстат / приложението на който е извън компетентността на НАП /, самото вписване не е достатъчно да се определи дали дейността на същото отговаря на определението за „свободна професия ”, както и да се определи механизма на данъчното облагане.
За целите на Наредба № Н-18/2006г. следва да се има предвид, че само ако лицето отговаря кумулативно на горепосочените нормативни критерии / осъществява за своя сметка професионална дейност; не е регистрирано като едноличен търговец и е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване / може да се счита, че е лице, упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във връзка с § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ. Само в този случай същото ще бъде освободено от задължението да регистрира и отчита продажбите чрез фискално устройство.
В конкретния случай, Вие ще осъществявате продажба на собствени произведения на изобразителното изкуство – картини. За целите на Наредба № Н-18/2006г. следва да се има предвид, че само ако отговаряте кумулативно на горепосочените нормативни критерии може да се счита, че сте лице, упражняващо свободна професия по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ във връзка с § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ
Важно е да се отбележи, че като лице, упражняващо свободна професия, нямате задължение да ползвате фискално устройство, съответно да издавате фискални касови бележки, но на основание чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ следва да издавате документ за придобитите доходи.
По силата на чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъчно задължените лица, които не са задължени да издават фискална касова бележка от фискално устройство, издават документ за придобитите от тях доходи от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството / ЗСч/, а именно:
– наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
– дата на издаване;
– наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
– предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
– име и фамилия на съставителя.
– наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
– предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
– име и фамилия на съставителя.
По отношение на продажбите на произведените уникати от сребро и злато, следва да се има предвид следното:
Видно от гореизложеното и в случай, че осъществявате дейност по производство и търговия на уникати от сребро и злато, следва да сте регистриран търговец, Вие не попадате в изключенията на чл. 4 от Наредба Н-18/2006г. и е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите на същите чрез издаване на фискална касова бележка от регистрирано фискално устройство.