ЗДДС: чл. 21, ал. 2; чл. 21, ал. 5, т. 2; чл. 96, ал. 1;
ЗДДФЛ: чл. 29;
КСО: чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4; чл. 4, ал. 4; чл. 5, ал. 2; чл. 6, ал. 8 и 9; чл. 10; чл. 127, ал. 1; чл. 157, ал. 6;
ЗЗО: чл. 40, ал. 1, т. 2;
НООСЛБГРЧМЛ: чл. 1, ал. 1, 2 и 5;
НЕВДПОВ: чл. 3, ал. 3, т. 3;
Относно: Прилагане нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и осигурителното законодателство.
Във връзка с постъпило от Вас запитване с вх. № …………/25.07.2019 г. в Дирекция ОДОП …………, давам следното становище:
Описвате, че като физическо лице сте сключили трейдинг споразумение с фирма на Кайманските острови, която няма VAT номер за Европейския съюз и се занимава с търговия на финансови инструменти на американските борси. Фирмата Ви е предоставила акаунт, с неин собствен капитал, чрез който Вие търгувате на борсите от нейно име и за нейна сметка. Търговията е само на ценни книжа-акции. Не търгувате с валута и криптовалути. Ежемесечно Ви се изплаща процент от реализираната печалба.
Посочвате, че не сте служител, собственик, клиент или член на съответната компания. Нямате възложен конкретен резултат, определен брой сделки и др. Сам преценявате и избирате кои финансови инструменти да бъдат купувани и продавани. Нямате трудови правоотношения с фирмата.
Поставяте въпросите:
1. Как да декларирате доходите от тази дейност? Имате ли право на НПР?
2. Как да се осигурявате и за какво? Трябва ли да се осигурявате за друго освен по ЗЗО?
3. След достигане на прага за регистрация, по кой ред следва да се регистрирате по ЗДДС? Извършваната дейност счита ли се за освободени доставки?
Относно прилагане на нормите на ЗДДФЛ:
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Последните са регламентирани в чл. 13 от ЗДДФЛ. Визираните в запитването доходи не са включени в обхвата на необлагаемите, поради което във връзка с получаване на същите е необходимо да се има предвид следното:
Описаната дейност от Вас, а именно посредничество при търгуването на финансови инструменти от чуждо име и за чужда сметка и получаване възнаграждение, което е част, процент от печалбата, може да се квалифицира като дейност извършвана от брокер на финансови инструменти.
Съгласно българското законодателство, брокерът е физическо лице, което по договор с инвестиционен посредник непосредствено сключва сделки с финансови инструменти за собствена сметка на инвестиционния посредник или за сметка на негови клиенти на регулиран пазар или извън него. Това определение е заложено в ал. 2 на чл. 1 от Наредба № 7/05.11.2003 г. за изискванията, на които трябва да отговарят физическите лица, които по договор непосредствено извършват сделки с финансови инструменти и инвестиционни консултации относно финансови инструменти, както и реда за придобиване и отнемане на правото да упражняват такава дейност.
С оглед на така изложеното, като физическо лице извършвате професионална дейност в сферата на търговия с финансови инструменти, финансовите инвестиции и консултации. При условие, че не извършвате продажба на собствени акции, а действате като брокер/агент-посредник при сделките с финансови инструменти, възнаграждението, което получавате за услугата, ще се счита за доход от упражняване на свободна професия.
Когато физическите лица извършват стопанска дейност и не са търговци по смисъла на Търговския закон, за определяне на облагаемия им доход се прилагат разпоредбите на чл. 29 от ЗДДФЛ. Облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с фиксиран процент разходи, в зависимост от извършваната дейност.
На основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 25 на сто. По смисъла на § 1. т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Следователно, ако Вие отговаряте на всички условия, изброени в цитираната разпоредба, следва да се считате за лице, упражняващо свободна професия по смисъла на данъчния закон.
Доходите, реализирани от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, подлежат както на годишно, така и на авансово облагане.
На основание чл. 43, ал. 1 от закона авансов данък се дължи върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. За дата на придобиване на доходите се приема една от посочените в чл. 11 от ЗДДФЛ дати. Доходът се смята за придобит на датата на плащането – при плащане в брой; на датата на заверяване на сметката на получателя на дохода или на получаването на чека – при безналично плащане или получаването на престацията за непаричен доход.
При получаване на доходи през годината, за същите се дължи авансов данък на тримесечие. Съгласно чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ, вноската на авансовия данък се дължи до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. В същия срок се подава и декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. Авансова вноска на данъка не се дължи за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година. Данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния адрес на физическото лице.
Годишна данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Към декларацията се попълва и подава приложение № 3 „Доходи от друга стопанска дейност“. Други документи не се прилагат.
Длъжни сте да съхранявате всички документи за получените доходи и свързаните с тях други документи, документиращи извършваната дейност, индивидуализиращи вида и характера на дейността и възникналите правоотношения с контрагентите и възложителите. Задължението и сроковете за съхраняване на документи и информация е регламентирано в чл. 38 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
В регистър БУЛСТАТ на основание чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър Булстат /ЗРБ/ се вписват физическите лица, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност. Заявлението за вписване се подава в 7-дневен срок от възникване на задължението за вписване на лицата по чл. 3. За лицата по чл. 3, ал. 1, т. 9 – 11 срокът по ал. 1 тече от започването на дейността, съответно от наемането на физически лица, закупуването на имота или промяната в обстоятелствата по чл. 7, ал. 2. Субектите по чл. 3 от ЗРБ посочват задължително кода по БУЛСТАТ в документите, с които участват в документооборота.
По прилагане на осигурителното законодателство:
За дейността си търговия на финансови инструменти /търговия само на ценни книжа – акции/ на американските борси, за фирма на Кайманските острови, предвид изложеното в частта по прилагане на данъчното законодателство, попадате в категорията на лицата, извършващи професионална дейност на свой риск и за своя сметка – лица упражняващи свободна професия.
Упражняването на трудова дейност е в основата за осигуряването на лицата за част или всички покрити от държавното обществено осигуряване социални рискове. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е изведено в чл. 10, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, който гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В Кодекса за социално осигуряване и подзаконовите му актове липсва легална дефиниция на понятието „трудова дейност”. За целите на осигуряването достатъчно е дадено лице да попадне в кръга на задължително осигурените лица по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от кодекса като упражняващо дейност на някое от посочените основания, за да възникне задължение за внасяне на осигурителни вноски за същото.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО /посл. изм. и доп. – ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г./ и това са:
– лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
– лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица;
– регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители
Според определението, дадено в чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/ за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:
1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт – нотариуси, адвокати, експерт-счетоводители; лицензирани оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;
2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;
3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка – дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по т. 1 и 2
Във връзка с възникването на задължение за осигуряване на лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, следва да се прави разлика между лицата по т. 1 и тези по т. 3 на чл. 1, ал. 5 от НООСЛБГРЧМЛ. Първите /по т. 1/ подлежат на предварителна регистрация, предвидена в нормативен акт, която регистрация е основание за вписването им в регистър БУЛСТАТ, съответно за определянето им като лица упражняващи свободна професия. За лицата от другата група /по т. 3/ е характерно това, че те придобиват качество на лица упражняващи свободна професия едва след като се регистрират с код по БУЛСТАТ в съответната служба на Агенцията по вписванията.
С оглед определянето Ви като лице упражняващо свободна професия, за целите на осигурителното законодателство, следва да имате предвид разпоредбите на Закона за комисията за финансов надзор /ЗКФН/ и Наредба № 7 от 05.11.2003 г. за изискванията, на които трябва да отговарят физическите лица, които по договор непосредствено извършват сделки с финансови инструменти и инвестиционни консултации относно финансови инструменти, както и реда за придобиване и отнемане на правото да упражняват такава дейност.
Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗКФН комисията води публични регистри за физическите лица, които по договор непосредствено извършват инвестиционни консултации и сделки с ценни книжа.
На основание чл. 14, ал. 1 и 2 от Наредба № 7 от 05.11.2003 г. за изискванията, на които трябва да отговарят физическите лица, които по договор непосредствено извършват сделки с финансови инструменти и инвестиционни консултации относно финансови инструменти, както и реда за придобиване и отнемане на правото да упражняват такава дейност, комисията за финансов надзор води регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗКФН за физическите лица, които по договор непосредствено извършват инвестиционни консултации и сделки с финансови инструменти. В регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 8 от ЗКФН се вписват и лицата, които са придобили правото да упражняват дейност като брокер, съответно като инвестиционен консултант, в 7-дневен срок от издаването на сертификата.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/ли занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/. Видът на осигуряването се определя с декларация, която се подава по реда на НООСЛБГРЧМЛ /ОКд-5/.
Осигурителните вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година, и въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, и не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход /чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО/.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване /чл. 157, ал. 6 от КСО/.
Здравното осигуряване на горепосочените лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Според разпоредбата тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват по ред, определен с НООСЛБГРЧМЛ. Задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ/. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
В информационната система на НАП има данни, че Вие упражнявате дейност като самоосигуряващо се лице – собственик/съдружник в търговско дружество и се самоосигурявате. В тази връзка Ви обръщам внимание, че съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3, изр. 1 от НООСЛБГРЧМЛ, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по техен избор.
При определяне на годишния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, се взема предвид облагаемият доход, получен от упражняването на съответната дейност, след намаляването му с разходите за дейността по чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /чл. 3, ал. 3, т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски/.
Относно прилагане на нормите на ЗДДС:
На задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, като е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Облагаем оборот по смисъла на ал. 2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.
Облагаема доставка, предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
За да се отговори на въпроса дали подлежите на задължителна регистрация на основание чл. 96 от ЗДДС е необходимо да се определи мястото на изпълнение на доставката.
Считано от 01.01.2010 г. е променен основният принцип при определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, като мястото на изпълнение вече се определя от статута на получателя /данъчно задължено или данъчно незадължено лице/ и установяването на същия.
По смисъла на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
От 01.07.2011 г. е приложим Регламент за изпълнение /ЕС/ № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. В Раздел 4 „Място на доставка на услуга“, подраздел 1 „Статут на получателя“ са разгледани доказателствата, с които доставчикът следва да разполага или трябва да получи от получателя на услугата, за да определи дали същият е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
В чл. 18, ал. 3 от Регламента е посочено, че освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчнозадължено лице:
а) ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота — правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността;
б) когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията
При условие, че са налице доказателства за фирмата от Каймановите острови, че е данъчно задължено лице, в този случай, мястото на изпълнение на доставката на услугата се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и в този смисъл, тази доставка на услуга е с място на изпълнение там, където е установен получателят, т.е. извън Общността.
Ако не са налице доказателства, че фирмата от Каймановите острови е данъчно задължено лице, е приложима разпоредбата на чл. 21, ал. 5, т. 2, б. „н“ от ЗДДС.
Съгласно посочената разпоредба при доставка на услуга мястото на изпълнение е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:
1. получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;
2. посреднически услуги, извършени от лице, действащо от името и за сметка на друго лице, във връзка с услугите по букви „а“ – „м“
И в този случай, мястото на изпълнение на доставката е извън Общността.
Предвид гореизложеното, тъй като и в двете хипотези услугата която извършвате е с място на изпълнение извън територията на страната, същата не участва при формиране на оборота по чл. 96 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.