Изх. № 07-00-38
Дата: 27.11.2017 год.
ДОПК, чл. 32;
ДОПК, чл. 119;
ДОПК, чл. 121, ал. 1;
ДОПК, чл. 121, ал. 6;
ДОПК, чл. 195, ал. 1;
ДОПК, чл. 195, ал. 7.
ОТНОСНО: прилагане разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК)
С Ваше писмо, заведено в Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 07-00-38/02.11.2017 г., сте изложили следната фактическа обстановка:
В хода на стартирало ревизионно производство по реда на чл. 122 от ДОПК, ревизиращите органи са преценили, че е налице необходимост от налагане на обезпечителни мерки. Искането на ревизиращите органи за налагане на обезпечителни мерки до публичния изпълнител е направено след издаване на ревизионния акт, но преди неговото връчване.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Какъв следва да бъде вида на обезпечителните мерки – предварителни или същински, с оглед на обстоятелството, че искането на ревизиращите органи е направено след издаване на ревизионния акт?
2. Могат ли да бъдат предприети принудителни действия въз основа на ревизионен акт, който не е връчен на задълженото лице?Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Относно въпрос № 1:
Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от ДОПК в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт органът по приходите може да поиска мотивирано от публичния изпълнител налагането на предварителни обезпечителни мерки с цел предотвратяване извършването на сделки и действия с имуществото на лицето, вследствие на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни. Ако в срок от 4 месеца от налагането на мярката не е издаден ревизионен акт, наложените мерки се считат за прекратени, освен ако не е направено искане за продължаването им пред компетентния съд (арг. от чл. 121, ал. 4 от ДОПК). Предварителни обезпечителни мерки могат да бъдат наложени в хода на ревизията и при издаване на ревизионния акт, т.е. разпоредбата на чл. 121 от ДОПК регламентира предварително обезпечаване на вземания както в хода на извършването на ревизията, така и в хода на производството по издаване на ревизионния акт по реда на чл. 119 от ДОПК. Мерките по чл. 121, ал. 1 от ДОПК се налагат с цел обезпечаване на евентуални бъдещи задължения на ревизираното лице, преди същите да бъдат установени по основание и размер. На основание чл. 195, ал. 1 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания. В конкретния случай, задължението е станало изискуемо с изтичане на законоустановения срок за плащането му, но същото е установено по основание и размер с издадения ревизионен акт. С издаването на ревизионния акт окончателно е установен размерът на вземането, което се обезпечава, поради което и на основание чл. 121, ал. 6 от ДОПК наложените предварителни обезпечителни мерки се продължават с окончателни такива от същия вид и върху същото имущество, като на основание чл. 195, ал. 7 от ДОПК, размерът на обезпечението следва да бъде съобразен с размера на вземането по ревизионния акт.
Въз основа на изложеното считам, че на този етап на производството следва да бъдат наложени същински обезпечителните мерки, на основание чл. 195 от ДОПК. Без значение за определяне на вида на обезпечителната мярка е връчването на акта на задълженото лице. Още повече, че налагането на обезпечение има за цел осигуряване на бъдещо събиране на дълга и следва да има изненадващ за задълженото лице ефект, без същото да има възможност да се разпореди предварително с активите си.
Относно въпрос № 2:
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ДОПК установеното с ревизионния акт задължение подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. Видно от цитираната норма, срокът за доброволно изпълнение на ревизионния акт започва да тече от връчването му на задълженото лице, включително и по реда на чл. 32 от ДОПК. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба принудително изпълнение е допустимо едва след изтичането на срока за доброволно плащане.
ЗАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ/