1383/16.06.2009
Чл.70, ал.1, т.4 ЗДДС
Относно: Прилагане разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС.
Уважаеми г-н Д,
Във връзка с Ваше писмено запитване, заведено в деловодството на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.С с вх. № .2009 год., изпратено за отговор в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” гр.В с писмо вх. № 2009 год., изразявам принципно становище, съобразено с действащите от 01.01.2007 год. разпоредби на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/.
В писмото сочите, че част от дейностите, които дружеството Ви извършва са отдаване под наем на автомобили и предоставяне на транспортни услуги със собствени превозни средства. Описвате също, че имате и друга дейност – предоставяне на консултантски услуги, която осъществявате само чрез наети специалисти.
Поставеният от Вас въпрос е свързан с възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит за леки автомобили и за разходи свързани с тях при условие, че автомобилите се използват единствено за извършване на транспортни услуги.
Разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС регламентира, че право на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или чл.74 от с.з., когато е придобит, внесен или нает лек автомобил. Аналогична разпоредба съществува и по отношение на стоки и/или услуги, свързани с поддръжка, ремонт, подобрение или експлоатация на лекия автомобил /чл.70, ал.1, т.5 от ЗДДС/.
Посочените ограничения по отношение правото на приспадане на данъчен кредит не се прилагат, когато регистрираното лице използва лекия автомобил единствено за извършване на транспортни и охранителни услуги, на таксиметрови превози или за отдаване под наем, на куриерски услуги или за подготовка на водачи на моторни превозни средства. Основание за възникване на данъчен кредит в тези случаи е разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗДДС.
В ЗДДС липсва легално определение за „транспортна услуга”, ночл.367 от Търговския закон регламентира, че с договора за превоз, превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар. Следователно, за целите на чл.70, ал.2, т.1 от ЗДДС можем да приемем, че „транспортна услуга” е услугата по превоз на стоки и/или пътници по определен маршрут и срещу възнаграждение,дължимо от получателя на услугата.
Освен това, обществен превоз на пътници на територията на Република България може да се извършва оттърговци – физически или юридически лица, които притежават лицензия за извършване на обществен превоз на пътници или удостоверение за регистрация, в случаите на извършване на таксиметров превоз на пътници, както и други документи, които се изискват от Закона за автомобилните превози и Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България, издадена от Министерството на транспорта.
Предвид гореизложеното, ако използвате леките автомобили единствено за транспортни услуги и/или отдаване под наем, няма пречка да упражните право на приспадане на данъчен кредит, както за придобиването на превозните средства, така и за стоките и услугите, свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията им, стига да са изпълнени и условията на чл.71 и 72 от закона.
Следва да имате предвид, че визираното в разпоредбата на чл.65, ал.1, т.1 и 2 от ЗДДС /отм./ изискване, с лекия автомобил да се извършва основна дейност за да е налице право на приспадане на данъчен кредит за регистрирано по ЗДДС лице, се отнася за закупени до 31.12.2006 год. превозни средства. В действащия от 01.01.2007 год. закон аналогична разпоредба не съществува.
‘