Изх. № 20-00-79/08.04.2014 г.
чл. 110, ал. 2, чл. 118, ал. 1 от ДОПК
В дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-79 от 04.03.2014 г., относно прилагане разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка.
Съгласно разпоредбите на Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (Наредба № 4) и Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ХХХХХ” АД (Общите условия)количеството изразходвана вода от съответен потребител се изчислява по два метода – прогнозен, въз основа на средния месечен разход от предходните два отчета, и изравнителен, след отчитане на реалното количество изразходвана вода, съобразно показанията на индивидуалния водомер, веднъж на три месеца. В случай, че потребителят не осигури достъпа, необходим за отчет на индивидуалния му водомер, „ХХХХХ” АД определя служебно количеството изразходвана вода, докато получи необходимия достъп. Предоставяните от дружеството услуги се документират с фактури, издавани ежемесечно, а срокът за плащане на задълженията е 30-дневен, считано от датата на издаване на фактурата. При неспазване на срока за плащане, на основание чл. 40 от Наредба № 4 и чл. 86, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), се дължи законна лихва. В това отношение наредбата не прави разлика между служебно начислената консумация по прогнозния метод и реално потребената вода, съобразно показанията на индивидуалния водомер, като основание за възникване на задълженията.
С ревизионни актове (РА) № 2900394 от 07.12.2006 г. и № 1100020 от 15.02.2011 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП ….. , органите по приходите са приели, че съгласно чл. 40 от Наредба № 4, при просрочие на плащанията следва да се начисляват лихви, без оглед на това дали задължението е възникнало в резултат на служебно начислената консумация или в резултат на реално отчетено потребление.
Във връзка с приемането на изменения и допълнения в общите условия на „ХХХХХ” АД, Столичният общински съвет (СОС) е изразил становище, че начисляването на лихви за забава при плащанията на задълженията на потребителите, следва да бъде базирано на реално потребеното количество вода.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли „ХХХХХ” АД да начислява лихви върху стойността на всички просрочени вземания, независимо дали вземанията за главниците са възникнали в резултат на прогнозата за потреблението или в резултат на реално потребеното количество вода?
По така зададеният въпрос, фактическата обстановка и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Ревизионният акт е вид индивидуален административен акт с декларативно действие, с който се преследват целите, посочени в чл. 118, ал. 1 от ДОПК. С него завършва особеното административно, данъчно-осигурително, контролно производство, наречено ревизия, дефинирано в чл. 110, ал. 2 от ДОПК. С РА се установяват или изменят вече установени задължения, прихващат се задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, в предвидените от специален закон случаи, както и се възстановяват недължимо платени или събрани суми. С акта не се създават задължения за данъци и осигурителни вноски, тъй като същите възникват ex lege, по силата на закона, и поради това с РА задълженията само се установяват. При издаването на акта, органът по приходите може и следва да обсъжда всички релевантни юридически факти, дори ако са регулирани от правни отрасли, различни от данъчното материално и процесуално право, но в разпоредителната си част РА не може да установява задължения за лицата, различни от посочените в чл. 118, ал. 1 от ДОПК. В случай, че това е направено, в тази си част актът ще бъде нищожен поради липса на материална компетентност на неговия издател. Изводът за невъзможност за пораждане на други задължения с РА следва от още едно обстоятелство. След като РА изобщо не може да породи данъчни и осигурителни задължения, то очевидно е, че той не може да породи и задължения, присъщи на други правни отрасли. Поради това РА е задължителен за лицата само в частта му, с която се преследват установените от закона цели и се установяват задължения, които са вече възникнали в резултат на реализирани правоотношения, регулирани от данъчноправни норми.
Предвид изложеното мотивите на органа по приходите, изложени в РА, следва да бъдат възприемани единствено като съображения, аргументи за установените с акта задължения, но не и като задължителни указания за правния субект, по отношение на които РА проявява своето действие.
Компетентността на НАП е уредена в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), в чиито разпоредби изчерпателно са формулирани правомощията на агенцията. Тълкуването на гражданското и търговското законодателство, издаването на указания по прилагането му, произнасянето по граждански и търговски правоотношения, както и обсъждането на актовете и становищата на СОС, не са в предметната й компетентност.
Предвид изложеното НАП не следва да се ангажира със становище по въпроса върху кои вземания на „ХХХХХ” АД следва да бъдат начислявани лихви за просрочие.
Доколкото посочените в запитването Ви ревизионни актове са влезли в сила, възможността за произнасяне по тяхната законосъобразност е изчерпана. Поради това обсъждането на съдържащите се в тях констатации е безпредметно. При последваща ревизия органите по приходите, оправомощени да издадат ревизионния акт, при спазване на основните принципи на данъчно-осигурителния процес, следва да се съобразят с реално осъществените факти относно приходите на дружеството от начислени лихви, както и с относимите разпоредби на общите условия на дружеството и на Наредба № 4, преценени в тяхната съвкупност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘