КСО: чл. 5, ал. 4, т. 1; чл. 5, ал. 6; чл. 9, ал. 1, т. 1 и 4;
Наредба № Н-13/2019 г.: чл. 4, ал. 8 и 9;
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив с вх. № …………../10.07.2020 г., Ви уведомявам за следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Самоосигуряващо се лице – собственик на ЕООД, което е избрало да се осигурява само за фонд „Пенсии“, работи и по трудово правоотношение на непълно работно време, за което е осигурено върху максималния месечен размер на осигурителния доход. Досега е подавало декларации образец № 1 за дейността си като самоосигуряващо се лице, но според контролните органи на Националния осигурителен институт следва да ги заличи. Предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 9, т. 2 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. се интересувате:
1. Трябва ли самоосигуряващото се лице да подава декларация обр. № 1, ако е осигурено по трудовото правоотношение върху максималния месечен размер на осигурителния доход, но за непълно работно време?
2. С подаването на декларация обр. № 1 от самоосигуряващото се лице, осигурено само за фонд „Пенсии“, ще се приеме ли, че осигурителният и трудовият стаж са равни?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразявам следното становище:
Лицата, упражняващи трудова дейност като собственици и/или съдружници в търговски дружества са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО.
Съгласно чл. 5, ал. 4, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично представят в Националната агенция за приходите данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване (декларация обр. №1).
На основание чл. 5, ал. 6 от КСО съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и съхраняване на декларациите по ал. 4 се определят с наредба (Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица), издадена от министъра на финансите съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт. Данните по ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите.
За лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 от КСО, се подават декларации образец № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход (чл. 4, ал. 8 от Наредба № Н-13/2019 г.).
Според чл. 4, ал. 9 от Наредба № Н-13/2019 г. алинея 8 не се прилага за лицата, които са осигурени на основание чл. 4, ал. 1 от КСО за пълен месец върху максималния месечен размер на осигурителния доход и са:
1. получили възнаграждение за работа без трудово правоотношение за същия месец; или
2. самоосигуряващи се лица, упражняващи трудова дейност, след 31 декември 2015 г. и са избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
Видно от цитираната разпоредба, за да се приложи ал. 9 от самоосигуряващото се лице, избрало да се осигурява само за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, по трудовото правоотношение за него следва да са изпълнени кумулативно условията:
– да е осигурено за пълен месец и
– върху максималния месечен осигурителен доход.
Според изложеното във фактическата обстановка, лицето е осигурено по трудово правоотношение върху максималния месечен осигурителен доход, но при непълно работно време.
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и 4 от КСО осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години. За осигурителен стаж се зачита:
– времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 10 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
– времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от самоосигуряващите се лица и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4а, ал. 1.
На основание чл. 38, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) осигурителният стаж на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4, 6 и 7 КСО за времето след 31 декември 2002 г., а за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 8 – за времето след 27 декември 2003 г., се зачита и изчислява:
1. за един ден осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4 и 6 са отработили пълното законоустановено за тях работно време за деня и за това време са внесени или са дължими осигурителните вноски върху възнаграждението им, а за работниците и служителите – върху не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия по икономическа дейност;
2. осигурителният стаж на лицата по т. 1, които са работили при непълно работно време и са били осигурени върху не по-малко от минималния осигурителен доход за професията по икономическа дейност за съответната продължителност на работното време, се изчислява, като сборът от отработените часове се раздели на установената с нормативен акт продължителност на работното време.
При изчисляване на осигурителния стаж на лицата, които са работили при определено с Кодекса на труда или с друг нормативен акт работно време, един пълен месец осигурителен стаж се зачита, когато са зачетени за осигурителен стаж всичките работни дни (чл. 38, ал. 9 от НПОС). Ако през календарния месец лицето е било осигурено на различни основания, за осигурителен стаж се зачита не повече от един месец (чл. 38, ал. 11 от НПОС).
Предвид цитираните разпоредби, за самоосигуряващото се лице няма да е изпълнено едното от условията, предвидени в чл. 4, ал. 9 от Наредба № Н-13/2019 г., да е осигурено за пълен месец, за да не подава декларация образец № 1, тъй като макар и да е отработило всички дни по трудовото правоотношение, то е работило при непълно работно време. Следователно, за месеците, в които самоосигуряващото се лице е осигурено по трудово правоотношение върху максималния месечен размер на осигурителения доход, но не е осигурено за пълен месец, за него ще намери приложение разпоредбата на чл. 4, ал. 8 от Наредба № Н-13/2019 г. и следва да подава декларация образец №1 като самоосигуряващо се лице.
Обръщам Ви внимание, че въпросът относно равенството между осигурителния и трудовия стаж не е от компетентността на Националната агенция за приходите. НАП е компетентна да предоставя становища по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, но не и по въпроси, свързани с тълкуване и разясняване на разпоредби от трудовото законодателство.