Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална (Регламент (ЕО) № 883/2004)

Изх. № 94-З-30
Дата: 25.03.2021 год.
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 3;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 26, буква „е“;
ДР на ЗДДФЛ, § 1, т. 27, буква „а“.

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална (Регламент (ЕО) № 883/2004)

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. № 94-З-30 от 05.02.2021 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Предстои Ви да сключите трудов договор с компания в Малта, която няма представителство в България. Ще работите дистанционно и ще пребивавате на територията на България. В кореспонденцията Ви с малтийската компанията се е установило, че е възможно данъците и осигуровките да се заплащат в България като работодателят ще Ви превежда пълната заплата.
С оглед на изложеното поставяте следните въпроси:
1. Как може да се заплащат осигуровките?
2. Кой трябва да заплати дължимите осигуровки и данъци?
3. Ако ме упълномощят мен да заплащам осигуровки и данъци с какъв документ трябва да се случи?
4. В България осигуровките се заплащат от работодателя и служителя. В този случай как ще се заплатят?
5. Как ще се заплаща данъка върху доходите?
Предвид така изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимите нормативни разпоредби, изразявам следното становище:

Относно задължителните осигурителни вноски:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на Европейския съюз, се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 883/2004) и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) № 987/2009).
При така изложената фактическа обстановка, Вие попадате в персоналния обхват на Регламент (ЕО) № 883/2004.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава членка. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство, се съдържат в Дял II на Регламент № (ЕО) № 883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на държавите членки по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11, параграф 3, точка “а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004).
В конкретния случай, Ви предстои сключване на трудов договор с малтийско дружество, като мястото на работа ще бъде в България. С оглед на това и при условие че ще извършвате трудова дейност единствено на територията на България, Вие попадате в обхвата на разпоредбата на чл. 11, параграф 3, точка “а“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 и приложимото осигурително законодателство за Вас ще бъде на държавата членка, на чиято територия полагате труда си – България. В тази хипотеза задължителните осигурителни вноски за периода, за който се полага труда в България, са дължими по българското законодателство.
Следва да имате предвид, че осигурителите са длъжни да превеждат задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за лицето, независимо дали са регистрирани в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009). Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
На основание чл. 21(2) от Регламент № 987/2009 работодателят (осигурителят), чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Осигурителят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице. Въпреки това тази договореност не освобождава осигурителя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
По отношение на държавното обществено осигуряване (ДОО), като лице упражняващо трудова дейност като служител по трудово правоотношение, следва да се осигурявате по общите правила на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
На основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО ще подлежите на задължително социално осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии, определен съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Лицата, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряват и за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд, когато са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО (чл. 127, ал. 1 от КСО). Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за ДЗПО в универсален пенсионен фонд, е доходът, върху който се дължат осигурителни вноски за ДОО.
По отношение на задължителното здравно осигуряване в България следва да имате предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закана за здравното осигурявате (ЗЗО). Задължителните здравноосигурителни вноски се внасят върху доход, върху който се дължат вноски за ДОО, определен съгласно КСО и се внасят едновременно с осигурителните вноски за ДОО.
Работодателят/осигурителят следва да подава и данни с декларации образец № 1 и образец № 6, спазвайки разпоредбите на Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (чл. 5, ал. 4 и ал. 6 от КСО).
Тъй като в конкретния случай малтийското дружество ще придобие качество на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от КСО, то следва да имате предвид, че работодатели/осигурители, установени на територията на друга държава, които следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Цитираните нормативни документи, информация за банкови сметки както и всички образци и формуляри можете да намерите на официалната интернет страница на НАП – www.nap.bg.
Моля да имате предвид, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.

Относно данъчното облагане:
В съответствие с разпоредбите на чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
В случая доколкото трудът се полага на територията на Република България, реализираните доходи са от източник в страната и съответно подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ. Този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа, като се има предвид че по силата на § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ, „трудови правоотношения“ са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.
Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения на основание чл. 42, ал.1 от ЗДДФЛ в общия случай се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа. „Работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§ 1, т. 27, б. „а“ от ДР на ЗДДФЛ).
Предвид гореизложеното, при положение, че малтийското дружество няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, то не може да се определи като работодател по смисъла на ЗДДФЛ и съответно няма задължението да определя и удържа авансово данък за доходите по § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи ангажимента за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило съответните доходи.
На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на същия закон, са задължени да подават годишна данъчна декларация. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимия данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *