Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална (Регламент (ЕО) №883/2004)

Изх. № М-26-Б-636
Дата: 09.12.2020 год.
Регламент (ЕО) №883/2004, чл. 11, параграф 3, т. “а“;
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 21(1);
Регламент (ЕО) №987/2009, чл. 21(2);
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл.7;
ЗДДФЛ, чл.8, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 6;
ЗДДФЛ, чл. 73, ал. 1.
ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална (Регламент (ЕО) №883/2004)

Във връзка с Ваше запитване с вх. №М-26-Б-636/24.11.2020 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество има намерение да наеме на граждански договор лице, гражданин на Република Полша за извършване на трудова дейност, на основание сключения договор. Дейността ще се осъществява от лицето дистанционно, от територията на Република Полша.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Подлежи ли лицето на задължително социално и здравно осигуряване в Република България за доходите изплатени от българския работодател?
2. Лицето има ли право на нормативно признати разходи от брутната сума на възнаграждението по гражданския си договор?
3. Следва ли да се удържа данък върху доходите на физическите лица или данък при източника?
4. Следва ли лицето да бъде включено в справката за изплатени доходи на физически лица по чл.73 от ЗДДФЛ?
5. След като лицето няма да пребивава в Република България, как следва да се процедира с нейния ЛНЧ? Българския работодател, следва ли да подпише граждански договор с лицето чрез полския му документ за самоличност или чрез българското му разрешение за пребиваване?

Предвид изложеното в запитването и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) изпълнителният директор на НАП организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. В тази връзка следва да имате предвид, че съгласно чл. 85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) в кореспонденцията си с НАП задължените лица трябва да посочват данните си за идентификация по чл. 84 от същия кодекс, както и идентификацията на лицата, с чиито права и задължения е свързано запитването им. В писмото Ви липсват такива данни. В тази връзка следва да имате предвид, че изразявам само принципно становище по поставените въпроси. Възможно е факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-долу.

1. По прилагане на осигурителното законодателство:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
При така изложената фактическа обстановка лицето, за което се отнася запитването, попада в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004.
„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с координационните регламенти. Според този принцип лицата, за които се прилагат регламентите, са подчинени на законодателството на само една държава членка. Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Разпоредбите, регламентиращи правилата за определяне на приложимото законодателство се съдържат в Дял II на Регламент № (ЕО) 883/2004. Тези правила имат приоритет над разпоредбите на националното законодателство на съответната държава членка по отношение на това, къде трябва да бъде осигурено едно лице.
Основното правило при определяне на приложимото законодателство в сферата на социалната сигурност е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (основание чл. 11, параграф 3, точка “а“ от Регламент (ЕО) №883/2004).
В писменото запитване няма данни относно това, дали лицето, с което ще бъде сключен договор за предоставяне на услуги (граждански договор), осъществява трудова дейност на територията на други държави членки и респективно в какво качество – на заето и/или самостоятелно заето лице.
Въз основа на изложеното и при условие, че лицето ще полага труд само на територията на Полша на основание сключения договор за работа по без трудово правоотношение, то спрямо него ще намери приложение разпоредбата на чл. 11, параграф 3, буква а) от Регламент (ЕО) №883/2004.
Съгласно цитираната правна норма спрямо лице осъществяващо трудова дейност само в една държава членка се прилага законодателството на тази държава членка. При тази хипотеза за заетото лице ще бъде приложимо полското законодателството в сферата на социална сигурност и задължителните осигурителни вноски следва да бъдат плащани в тази държава, съгласно местното законодателство.
Следва да имате предвид, че осигурителите са длъжни да превеждат задължителните осигурителни вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава членка, което е приложимо за лицето, независимо дали са регистрирани в тази държава членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009). Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
На основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009 работодателят (осигурителят), чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Осигурителят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице. Въпреки това тази договореност не освобождава осигурителя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
Необходимо е да се има предвид, че изразеното становище по поставения въпрос е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното.
В допълнение Ви уведомявам, че поставения от Вас пети въпрос, не е от компетентността на НАП.

1. По прилагането на ЗДДФЛ
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Това е така, тъй като на основание чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в страната. Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4.
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското данъчно законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно – не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Видно от цитираните разпоредби е, че гражданството не е критерий, въз основа на който едно физическо лице може да се определи като местно или чуждестранно за целите на данъчното му облагане в България. В запитването не е посочено категорично, но може да се предполага, че в конкретния случай става въпрос за чуждестранно физическо лице. Ако това е така, на основание чл. 7 от ЗДДФЛ, то ще е задължено само за доходи от източници в България.
Определянето на дохода като такъв от източник в България се извършва в съответствие с разпоредбите на чл. 8 от ЗДДФЛ. В запитването Ви не е уточнен конкретния вид доход, а е посочено само че лицето ще извършва трудова дейност на територията на Полша. Според общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България. Следователно, когато трудът се полага на територията на друга държава, доходът не е от източник в страната и чуждестранните физически лица не са носители на задължението за данъци по смисъла на чл. 7 от ЗДДФЛ, т.е. не подлежат на облагане по реда на този закон. Необходимо е да имате предвид, обаче, че в чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ е регламентирано изключение от този принцип и по отношение на изброените тук доходи мястото на полагане на труда няма значение при определянето на дохода като такъв от източник в България, а водещ е статута на платеца на дохода.
В случай че доходът на чуждестранното физическо лице, в описания от Вас случай, не попада сред изключенията на чл. 8, ал. 6 от ЗДДФЛ и във връзка с чл. 8, ал. 2 от закона се определя като доход от източник в чужбина, същият не следва да се облага по реда на ЗДДФЛ, както и не е необходимо да се посочва в справката по чл. 73, ал. 1 от същи закон.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/МИЛЕНА КРЪСТАНОВА/
(Съгласно Заповед за заместване №ЗЦУ-1707 от 23.11.2020 г.)

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Упражняване право на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с получени доставки, свързани с основната дейност на дружеството

Изх. № 26-Е-271Дата: 19.12.2018 год. ЗДДС, чл. 12;ЗДДС, чл. 69, ал. 1;ЗДДС, чл. 70;ЗДДС, чл. 71 ОТНОСНО: Упражняване право на данъчен кредит по Закона за

Право на приспадане на данъчен кредит за начислен данък върху добавената стойност (ДДС) за получени доставки, свързани с укрепване на свлачище по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх. № 24-36-37Дата: 17.06.2019 год. ЗДДС, чл. 10; ППЗДДС, чл. 60, ал. 1; ЗДДС, чл. 10, ал. 1, т. 3; ППЗДДС, чл. 60, ал. 1,

Данъчно третиране на посредничеството при договор за цесия по реда и смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

ОТНОСНО: Данъчно третиране на посредничеството при договор за цесия по реда и смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) В Дирекция ОДОП ….