Прилагането на §1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството /ЗСч/ и чл.92, ал.4 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ 205

Изх.№ИТ-00-10/31.01.2019 г.

Чл.70 и чл.92 от ЗКПО

ОТНОСНО: Прилагането на §1, т.30 от ДР на Закона за счетоводството /ЗСч/ и чл.92, ал.4 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/

Във Ваше запитване, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчно-осигури-телна практика” с вх.№ е описана следната фактическа обстановка:
Управляваното от Вас търговското дружество е регистрирано лице по ЗДДС в България. През отчетния период същото има сключен договор за счетоводно обслужване, както и договор за банкова сметка. Дружеството е отчело разходи за счетоводни услуги, банкови такси, местни данъци и такси.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. Може ли дружеството да бъде определено като лице, което не е осъществявало дейност по смисъла на Закона за счетоводството и длъжно ли е същото да подаде декларация по чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч.?
2. Следва ли дружеството да бъде третирано като предприятие с дейност, ако е реализирало през отчетния период загуба. Възниква ли в този случай задължение за подаване на годишна данъчна декларация съгласно чл.92, ал.4 от ЗКПО и годишен отчет за дейността, както и за спазване изискванията за публикуване на финансовия отчет?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
В НАП е задаван сходен въпрос относно извършването на аналогични разходи от данъчно задължени лица. Изразено е следното становище от дирекция „Данъчна политика” при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерство на финансите е компетентна да изготвя становища по прилагане на счетоводното законодателство:
Текстът на разпоредбата на §1, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗСч гласи, че предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период са предприятия, за които едновременно са налице следните условия:
а) през отчетния период не са извършвали сделки по чл.1, ал.1 от Търговския закон;
б) през отчетния период не са възникнали условия да бъде признат приход съгласно Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти;
в) не са осъществявали дейност, свързана с инвестиции, производство и/или продажба;
г) не са осъществявали покупка на стоки и услуги с цел получаване на доходи и печалби.
В случай, че управляваното от Вас предприятие отговаря на посочените условия, то се счита за предприятие, което не е осъществявало дейност през отчетния период и не следва да публикува годишни финансови отчети в търговския регистър. Следва да имате предвид измененията на чл.38, ал.9, т.2 от ЗСч, съгласно които предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период декларират това обстоятелство с декларация, която се публикува в срок до 31 март на следващата година.
По втори въпрос:
Годишна данъчна декларация и годишен отчет за дейността не подават предприятия, които през данъчния период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството. Годишна данъчна декларация се подава, когато за данъчния период, през който не е осъществявана дейност по смисъла на Закона за счетоводството, възникне задължение за корпоративен данък или данък върху разходите, както и когато данъчно задължено лице желае да декларира други данни и обстоятелства, предвидени в образеца на декларацията – чл.92, ал.4 от ЗКПО.
Предприятия, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството и нямат задължение за подаване на годишен отчет за дейността, могат да подадат в Националния статистически институт декларация /Приложение № 11/, с която да декларират икономическа неактивност за 2018 г.
Ако предприятието Ви отговаря на посочените условия в §1, т.30 от Допълнителните разпоредби на ЗСч, независимо, че е формирало загуба, същото се счита за предприятие, което не е осъществявало дейност през отчетния период.
Следва да се посочи, че законът обвързва правото на пренасяне на данъчна загуба с формирана, а не с декларирана загуба. Дори и да не бъде декларирана възникналата загуба за пренасяне, това не лишава лицето от правото да пренесе тази загуба по реда, предвиден в чл.70 и сл. от ЗКПО, тъй като разпоредбата на чл.70, ал.1 от закона не изисква тази загуба да бъде декларирана.
В тази връзка, доколкото загубата не е декларирана, то с оглед контролните правомощия на органите по приходите, нейният размер може да бъде изследван по време на производствата по реда на ДОПК за годината, през която същата се пренася.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Отговор на писмено запитване от ТД на НАП – гр.София, касаещо прилагането на Наредба № Н-10 от 24.08.2006 г. за възстановяване на платен данък върху добавената стойност на чуждестранни лица, които не

Изх. № 24-28-1263Дата: 14.07.2008 год.Наредба № Н-10/24.08.2006 г., чл. 7;Закон за адвокатурата, чл. 57.ОТНОСНО: Отговор на писмено запитване от ТД на НАП – гр.София, касаещо

задължение за данък върху разходите по чл.204, ал. 1 и 3 от ЗКПО от търговско представителство

Изх. № 99-00-193Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………Относно: задължение за данък върху разходите по чл.204, ал. 1 и 3 от ЗКПО от търговско представителствоУВАЖАЕМА ЕОСПОЖО НИКОЛОВА,Във

Писмо с вх……………./07.10.2005г.

Изх. № ……София,..2006 г.До=========Относно: Писмо с вх……………./07.10.2005г.Уважаеми г-н ……………..,В постъпило запитване поставяте въпроси, свързани със счетоводното отчитане на разходи за кафе-паузи и обяд, включени в