53-00-232/21.05.2012г.
ЗКПО, чл. 50
ЗКПО, чл. 55
ЗКПО, чл. 54
ЗКПО, чл. 67
ЗКПО, чл. 204, т. 3 вр § 1, т. 39 от ДР
ЗКПО, чл. 215, ал. 2
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-232/28.03.2012 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за коропоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Едноличен собственик на дружеството с ограничена отговорност е д-р И.Г., която е общо практикуващ лекар, с пациенти от всички райони на гр. С…
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Може ли да бъде закупена кола на името на дружеството и разходите по нея да бъдат признати като необходимо присъщи за осъществяваната дейност?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
І.Относно признаване на разходите за придобиване и експлоатация на превозно средство по реда на ЗКПО
На основание чл. 13, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) активите се оценяват и записват при тяхното придобиване по историческата им цена, която бива: цена на придобиване, себестойност или справедлива цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Основните изисквания за счетоводното отчитане на дълготрайните материални активи /ДМА/ са определени в Счетоводен стандарт (СС) 16 – Дълготрайни материални активи. Съгласно определението, дадено в т.2 от СС 16, дълготрайни материални активи са нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които имат натурално-веществена форма; използват се за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели и се очаква да бъдат използвани за повече от един отчетен период. Един актив се признава и се отчита като ДМА, когато: отговаря на определението за дълготраен материален актив; стойността на актива може надеждно да се изчисли; предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива.
Дружеството, като данъчно задължено лице, което формира данъчен финансов резултат, е задължено да изготвя и води данъчен амортизационен план /ДАПл./, в който да отразява всички данъчни амортизируеми активи. Съгласно чл.50 от ЗКПО данъчни дълготрайни материални активи са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия (НСФОМСП), чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от: 1. възприетия стойностен праг на същественост за ДМА в счетоводната политика;2. седемстотин лева.
С оглед изложеното до тук, ако сумата на покупката на автомобила отговаря на изискванията за данъчен амортизируем актив съгласно чл. 50 от ЗКПО, тя следва да се капитализира като формира данъчната му амортизируема стойност. За данъчни цели счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават съгласно чл. 67 от ЗКПО. Те ще се признаят при определяне на данъчния финансов резултат чрез данъчните амортизации.
Съгласночл. 54 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на чл. 55 от с.з., а счетоводните разходи за амортизации не се признават. Автомобилите са разпределени в категория V, с годишна данъчна норма не по-висока от 25 на сто.
ЗКПО не съдържа специални правила по отношение на разходите за поддръжка и експлоатация на превозни средства, когато се използват за осъществяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице, с изключение на управленската дейност. Експлоатационните разходи за автомобила, свързани със задълженията на общо-практикуващия лекар, например неотложна медицинска помощ, домашно посещение на пациенти, участия в обучения за повишаване на квалификация и други, пряко свързани с дейността и административното обслужване, са разходи, свързани с дейността (необходимо присъщи) и като такива при условие, че са документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО са признати за данъчни цели и не подлежат на облагане с данък върху разходите.
ІІ. Относно облагане на експлоатационните разходи с данък по чл. 204, т. 3 от ЗКПО при използването на автомобила за управленска дейност
На основание чл. 204, т. 3 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите разходи, свързани с експлоатацията на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. „Разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства” са посочените в § 1, т. 39 от ДР на ЗКПО. В ЗКПО не е дадена легална дефиниция на понятието „управленска дейност”. По аргумент на чл. 37 от Указ № 833 за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието на понятието може да се извлече от общоприетия му смисъл, или то би следвало да обхваща дейността на всички лица от йерархията в организационната структура на предприятието, на които са вменени управленски функции.
Видно от изложените в запитването факти, автомобилът ще се използва от едноличния собственик, който е и управител на дружеството. Следователно в случая е приложима разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от ЗКПО – когато с превозните средства се извършва едновременно дейност по занятиеи управленска дейност, при определяне на данъчната основа за данъка по чл. 204, т. 3 от с.з.:
1. разходите за експлоатация се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри през текущия период;
2. разходите за поддръжка и ремонт се отнасят към управленската дейност на база на изминатите за тази дейност километри към общите изминати километри от съответното превозно средство за последните 12 месеца, включително текущия месец.
Определените по този ред разходи, свързани с управленска дейност се облагат с данъчна ставка 10 на сто. Данъкът се внася до 15-то число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разхода и съгласно чл. 217 от ЗКПО се декларира с годишната данъчна декларация. Разходът и данъкът върху него се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика по реда на глава осма от ЗКПО. Данъкът е окончателен.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘