прилагането на разпоредбите на Закона за коропоративното подоходно облагане (ЗКПО).

53-02-134/25.04.2012г.
ЗКПО, чл. 10
ЗКПО, чл. 26, т. 2
ЗКПО, чл. 26, т. 3
ЗКПО, чл. 77, ал. 1
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-02-134/05.03.2012 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за коропоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
В резултат на извършена ревизия по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е издаден ревизионен акт от 20.05.2011 г., с който на основание чл.68, ал. 1, т. 1 от същия закон е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по включените в регистрационен опис за налични активи фактури, издадени от „А” ООД, в общ размер 33 320,66 лв. във връзка с построяването на жилищна сграда в с. Д, обл. ….. Ревизионният акт е влязъл в сила и трябва да бъде отразен в Годишния финансов отчет /ГФО/ за 2011 г. Приложено е копие от ревизионния акт.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Данъчно признат разход ли е непризнатият данъчен кредит и ако не е, трябва ли да бъде включен в себестойността на сградата?
2. Данъчната основа, върху която е определен ДДС, формираща себестойността на сградата, представлява ли данъчно непризнат разход?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
Счетоводното отразяване на резултатите, установени с издадения ревизионен акт, който е влязъл в сила, включително и при съставянето на ГФО на дружеството за отчетния период, е предмет на счетоводното законодателство, което е извън компетентността на приходната администрация. Поради това изразяваме принципно становище, в съответствие с правомощията, възложени на органите на Националната агенция за приходите /НАП/ с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и Закона за НАП /ЗНАП/, от гледна точка на приложимото данъчно законодателство.
По първи въпрос
По отношение на включване на непризнатия данъчен кредит в себестойността на актива, във връзка със сходно запитване, е изразено становище от компетентната да тълкува счетоводното законодателство дирекция „Данъчна политика”, при/МФ/, с писмо от 09.06.2010 г.,в което е допуснато че предприятието прилага Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия в следния смисъл:
„Текстът на т. 4 от Счетоводен стандарт /СС/ 16 „Дълготрайни материални активи” изисква първоначално всеки дълготраен материален актив да се оценява по цена на придобиване. Цената на придобиване включва покупната цена, в която се включват митата и невъзстановимите данъци, както и всички преки разходи. В конкретния случай дружеството следва да отчете невъзстановения данък върху добавената стойност в цената на придобиване на актива /земята/.
В случай, че дружеството третира непризнатия данъчен кредит като текущ разход, същият няма да бъде признат за данъчни цели по реда на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО.”.
По втори въпрос
Видно от приложения ревизионен акт /стр. 7/, заключението на ревизиращият екип е, че не може да се докаже по категоричен и обоснован документално начин, че строително – монтажните работи /СМР/, фактурирани на „Я” ООД от „А” ООД, са извършени именно от този доставчик.
Ако не е извършена ревизия за установяване на задълженията на дружеството по ЗКПО, следва да се извърши преценка дали разходът от стопанската операция – СМР е признат за целите на корпоративния закон. В случай, че е отчетен текущ разход, който не е документално обоснован съобразно изискванията на чл. 10 от ЗКПО, този разход не е признат за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от с.з. При тази хипотеза с размера на непризнатия данъчен кредит,свързан с получените СМР – услуги, при условие че е осчетоводен като разход, следва да се увеличи счетоводния финансов резултат съгласно чл. 26, т. 3 от ЗКПО в годината на счетоводното му отразяване.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар