.№20-00-969/22.07.2008
ЗДДС, чл.26, ал.5, т.3
Постъпило е писмено запитване,в което е посочено че отдавате автомобили на лизинг. В тази връзка е зададен въпрос относно прилагането на чл.26, ал.5, т.3 от ЗДДС в случаите на отдаване на автомобили при условията на експлоатационен лизинг.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси, Ви уведомявам следното:
За разлика от счетоводното законодателство, което дели договорите за лизинг на две основни групи „финансов лизинг” и „експлоатационен лизинг”, за целите на облагане с данък върху добавената стойност в ЗДДС са въведени други понятия: договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне правото на собственост и договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне правото на собственост ( чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС).Разпоредбата на чл.26, ал.5, т.3 от ЗДДС определя видовете разходи на лизингодателя и лизингополучателя, свързани с ползването на стоката при условията и в срока на договор за лизинг, които не се включватвданъчнатаоснова надоставката.Впосочената норманесе правиразграничениемежду договор за лизинг,вкойтоизрично епредвиденопрехвърляне
правото на собственостили това е само опция.Предвидтова, че не е направено такова разграничение в чл.26, ал.5, т.3от ЗДДС, то може да се направи извод, че в случаите на договор за лизинг посочените разходи не се включват при формиране на данъчната основа на доставката.
При договор за лизинг, в който е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката лизинговите вноски, представляват плащане за доставка на услуга (наем).Ако посочените в чл.26, ал.5, т.3 от ЗДДС разходи са част от наемната цена и плащането е определено общо, поради което не може да се определи какъв е техния размер, то цялата сума дължима от получателя на доставчика ( без ДДС) представлява данъчна основа на доставката по смисъла на чл.29, ал.2 от ЗДДС.
‘