1_ИТ-00-58/23.06.2020
Чл.12; чл.50; чл.43, чл.55, чл.75 от ЗДДФЛ ;
Чл. 4 , чл.5 от КСО;
Чл. 33, чл.34 от ЗЗО;
Чл.1, чл.2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Чл.4 от Наредба № Н-13
Чл.4, чл.5 Наредба № Н-18
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, Кодекса за социално осигуряване/КСО/, Закона за здравно осигуряване/ЗЗО/ и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП с вх.№ сте изложили следната фактическа обстановка:
Вие сте физическо лице – руска гражданка и имате разрешение за продължително пребиваване. Същевременно сте с регистрация като лице, упражняващо свободна професия в България, но нямате осигурителен стаж. Посочвате, че в Русия сте пенсионер и получавате пенсия по инвалидност.
Във връзка с изложеното поставяте следните въпроси:
1. Дължат ли се задължителни осигурителни вноски по българското законода-телство за самоосигуряващо се лице – свободна професия с разрешено продължително пребиваване в Република България?
2. Какви декларации следва да бъдат подавани в НАП?
3. Необходимо ли е да се подава декларация за регистрация на самоосигурява-що се лице образец ОКд – 5 при условие, че не се полага труд непрекъснато през текущия период?
4. Как следва да се облагат доходите, получени от продажба на ръчно израбо-тените от Вас свещи и сувенири?
5. Длъжна ли сте да издавате касов бон при получаване на плащанията в брой?
6. Длъжна ли сте да издавате фактури и/или касов бон при реализиране на продажба, разплатена по банков път или чрез Еконт или Спиди?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По прилагането на осигурителното законодателство:
От 20 март 2010 г. е в сила договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност, обнародван в ДВ. бр.20 от 12 март 2010 г.
Съгласно чл.6 от договора, осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност.
В договора са предвидени и изключения от този основен принцип, едно от които е по отношение на осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията на двете договарящи се страни. В този случай върху лицата се разпростира законодателството на тази договаряща се страна, на територията на която се намира местоживеенето на лицето.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл.2 от същия. В материалния обхват на договора не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, поради което за лицата граждани на Руската Федерация, следва да се прилага общия ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Съгласно чл.23, ал.1 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, чужденците могат да пребивават в Република България:
1. краткосрочно – до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
2. продължително – с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
3. дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно – с разрешен неопределен срок.
Задължителното здравно осигуряване в НЗОК на чуждите граждани, пребиваващи в Република България е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в ЗЗО.
Видно от чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗО задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.
Предвид гореизложеното, чужд гражданин, който не е гражданин на държава – членка на ЕС и е със статут на „продължително пребиваване” в Република България, не попада в хипотезите на чл.33, ал.1, т.3 от ЗЗО и чл.34, ал.1, т.2 от ЗЗО, т.е. това лице е извън системата за задължително здравно осигуряване в Република България и за него не се дължат здравноосигурителни вноски по ЗЗО.
Към запитването е приложено копие на Разрешение за пребиваване, от което става ясно, че типът разрешение, който Ви е предоставен е „продължително пребиваване“ с валидност 04.09.2020 г. Ето защо в случая, Вие в качеството си на лице, регистрирано упражняващо свободна професия, което не е гражданин на държава-членка на ЕС и е с разрешено „продължително пребиваване” в Република България, не дължите здравни вноски по ЗЗО. От датата от която получите евентуално разрешение за пребиваване със статут „постоянно пребиваване” или „дългосрочно пребиваване” в Република България, то тогава ще попаднете в обхвата на осигурените по чл.33, ал.1,т.3 от ЗЗО.
Относно социалното осигуряване – следва да имате предвид, че упражнява-нето на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Според чл.10 от Кодекса за социално осигуряване, осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл.4, ал.4 от КСО/.
На основание чл.4, ал.6 от КСО лицата по ал.3, т.1, 2, 4 – 6, в т.ч. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.
От посоченото следва, че в КСО не е направено разграничение по отношение осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство, вида на получаваната пенсия. и от коя държава е отпусната. От значение е единствено дали е налице трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл.4 или чл.4а от КСО. Поради това, посоченият осигурителен режим, въвеждащ осигуряване „по свое желание” за лицата, на които е отпусната пенсия, следва да се прилага и когато лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност имат отпусната пенсия от друга държава. В случая обстоятелството, че лицето получава пенсия, отпусната по руското законодателство, следва да се удостовери с документ, издаден от компетент-ните власти на Руската федерация, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач./чл.55, ал.1 от ДОПК/.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно чл.1, ал.6, изр.второ от наредбата лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия и са избрали да се осигуряват по свое желание, осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията по чл.1, ал.2 от наредбата.
Видно от изложеното, всички самоосигуряващи се лица, включително тези, които имат отпусната пенсия, следва да подават декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице /обр.ОКд-5/ при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която са регистрирани по реда на чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ. В този случай те задължително попълват полето, предвидено за вписване на датата, на която е възникнало съответното обстоятелство.
За лицата с отпусната пенсия, които желаят да се осигуряват, в декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, в което самоосигуряващото се лице може да изрази желанието си да се осигурява /текстът в декларацията е „Пенсионер съм и желая да се осигурявам“/. В същото поле лицето може да избере и вида на осигуряване.
На основание чл.5, ал.4 от КСО осигурителите, осигурителните каси, само-осигуряващите се лица и работодателите периодично представят в НАП данни.
Редът за подаване на данни е уреден с Наредба № Н-13 от 19 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самооосигуря-ващите се лица.
На основание чл.2, ал.1 и ал.2, от наредбата, самоосигуряващите се лица подават декларации по образец № 1, Приложение № 1, за данни свързани с осигуряване на лицето, и декларации по образец № 6, съгласно Приложение № 4, в която се вписват общият размер на сумите за дължимите задължителни осигурителни вноски за съответните фондове.
Самоосигуряващите се лица подават в НАП ежемесечно за дължимите авансово вноски по чл.6, ал.8 от КСО, декларация обр. №1 до 25-то число на месеца, следващ за който се отнасят данните за тях – чл.4, ал.1, т.2а от Наредба № Н-13 от 19 декември 2019 г.
Съгласно чл.2, ал.3, т.2а от наредбата декларация обр.№ 6 се подава от само-осигуряващите се лица до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.
По прилагането на ЗДДФЛ:
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България – чл.6 и 7 от ЗДДФЛ.
На основание чл.4, ал.1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България;
2 пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение;
3. е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си /чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ/. Критериите в чл.4, ал.4 от ЗДДФЛ не следва да се разглеждат изолирано един от друг, а трябва да се анализират в тяхната съвкупност, за да се направи точна преценка дали България е държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси на конкретното физическо лице.
В чл.5 от ЗДДФЛ е регламентирано, че чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл.4 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.8, ал.2 от ЗДДФЛ, доходите от труд, положен на територията на Република България са от източник в Република България. В случаите когато трудът ще се полага на територията на България, реализираните от чуждестранните физически лица доходи също ще са от източник в страната и подлежат на данъчно облагане в България.
Необходимо е изрично да се подчертае, че от изключителна важност от гледна точка на данъчното облагане е разпоредбата на чл.75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила. Между правителството на Република България и правителството на Руската федерация е рати-фицирана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ с данъци на доходите и имуществото обнародвана в ДВ, бр.3 от 09.01.1996 г. в сила от 08.12.1995 г.
За да се определи вида на дохода, е необходимо да се индивидуализира същия от характера на дейността, както и качеството на лицето, което го получава. В случай, че Вие сте придобили качеството на местно физическо лице на РБългария съгласно данъчна спогодба, сте носител на задължението за данъци за придобити доходи както от източници в Република България, така и от чужбина.
На основание чл.16, ал.1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на този закон. Според разпоредбата на чл.12, ал.1 от с.з., облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Облагането по реда на ЗДДФЛ е съобразено с квалификацията на дохода според източника му. В запитването не сте посочили, но се установи, че сте регистрирана в регистъра БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия. В тази връзка следва да имате предвид, че данъчния закон съдържа собствена дефиниция за това понятие, а именно на основание §1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ, „лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокати-те; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Видно от цитираната разпоредба, начинът на регистрация в регистъра БУЛСТАТ е без правно значение за дефинирането на едно лице като упражняващо свободна професия за целите на ЗДДФЛ. На първо място е необходимо лицето да осъществява за своя сметка професионална дейност, като в цитираната разпоредба е направено примерно неизчерпателно изброяване на някои конкретни професии.
Съгласно чл.3, ал.1 от Закон за занаятите /ЗЗан/, занаят е дейност за произ-водството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. Дейността се извършва от занаятчии – самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Собственик на предприятие, организирано по занаятчийски начин, може да бъде самостоятелно зает занаятчия или лица, обединени в дружество по ЗЗД – чл.5 от ЗЗан.
Съгласно §1, т.28 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ „упражняване на занаят“ до 31.12.2018 г. е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е регистрирано като едноличен търговец, а от 01.01.2019 г. /ДВ бр. 98 от 27.11.2018 г./ „упражняване на занаят“ е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, упражняващо занаят по реда на Закона за занаятите, което не е регистрирано като едноличен търговец. Видно с новата разпоредба е отпаднало изискването самостоятелното упражняване на занаят да се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.
В случай, че производството на Вашите изделия – като дейност е включена в списъка на занаятите посочени в приложение № 1 към ЗЗан и на база изложената от Вас фактическа обстановка може да се предполага, че са налице и другите условия по чл.3, ал.2 от с.з./работата се изпълнява на ръка или с помощта на ръчни или други специфични за занаята инструменти и т.н./, може да се приеме че Вие упражнявате занаят за целите на ЗДДФЛ.
На основание чл.29, ал.1, т.2, б.“в“ от ЗДДФЛ, облагаемият доход от стопан-ска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с 40 на сто за разходи за дейността за доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/.
На база описаната от Вас фактическа обстановка, може да се допусне, че дейността Ви не попада сред изброените в Приложение № 4 към глава втора, раздел шести на ЗМДТ и съответно не се облага с патентен данък, а ще се облага по общия ред на ЗДДФЛ, а именно:
– с данък върху общата годишна данъчна основа, като облагаемия доход се определя по реда на цитирания по – горе чл.29, ал.1, т.2, буква „в“, или
– с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ, в случай че извършвате дейността като търговец по смисъла на Търговския закон /ТЗ/. В тази връзка следва да имате предвид, че на основание чл.2, т.2 от ТЗ, не се смятат за търговци занаятчиите, лицата извършващи услуги с личен труд или упражняващи свободна професия, освен ако тяхната дейност може да се определи като предприятие по смисъла на чл.1, ал.3 от т.з.
В разглежданите хипотези, преценката за това, дали определена дейност може да бъде квалифицирана като занаятчийска по реда на ЗДДФЛ или като търговска по реда на ТЗ е от компетентността на органите по приходите при извършване на проверки и ревизии по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Нормата на чл.43, ал.1 от ЗДДФЛ регламентира, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл.29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължител-ни осигурителни вноски. Лицето с 50 и над 50 на сто намалена работоспособност дължи авансово данък за доходи от стопанска дейност по чл.29, след като облагаемият доход на лицето от всички източници на доход, придобит от началото на данъчната година и подлежащ на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа намален с удържаните или внесените за сметка на лицето задължителни осигурителни вноски, превиши 7920 лв. – ал.2 на чл.43 от с.з.
Съгласно чл.43, ал.4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода – ал.5 на чл.43 от с.з.
В чл.43, ал.9 от ЗДДФЛ е указан реда по който получателя – лице с намалена работоспособност упражнява правото си на данъчно облекчение, в случаите, когато платеца на дохода е задължен да удържа и внася авансовия данък. Съответно, когато авансовия данък следва да се определя и внася от получателите на дохода, не е необходимо същите да доказват пред платеца на дохода по реда на чл.43, ал.9 факти във връзка с ал.2 на чл.43 от с.з.
Съгласно чл.55, ал.2 от ЗДДФЛ, декларацията по чл.55, ал.1 от с.з. се подава от самите физически лица, придобили доходи от стопанска дейност по чл.29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице. Тази декларация се подава от физическото лице получател на дохода в случаите, в които лицето е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, предприятие или самоосигуряващо се лице, т.к. в този случай, съгласно чл.43, ал.6 от ЗДДФЛ, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от него. В тези случаи, декларацията по чл.55 от ЗДДФЛ се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода – 30.04; 31.07; 31.10, като за четвърто тримесечие не се внася данък и не се подава декларация. Самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, подават декларацията по чл.55, ал.1 само по електронен път.
В чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ е посочено, че местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл.28. Годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като от самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване тя се подава също само по електронен път.
В чл.18 от ЗДДФЛ е регламентирано, че сумата от годишните данъчни основи по чл.17 за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920 лв., включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане срока на валидност на решението.
По прилагането на Наредба № Н-18/2006 г.:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Условията и редът, по който се издават фискални касови бележки е регламен-тиран в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Видно от разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл.26, ал.1, т.1, 4, 7 и 8.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ са изброени в чл.4 и чл.5 от Наредба № Н-18/2006 г. Съгласно т.7 на ал.4 от наредбата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което упражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите /ЗЗан/, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие, че лицата са занаятчии – пенсионери по инвалидност или за изслужено време и старост, които извършват услугите с личен труд и не са търговци по смисъла на Търговския закон /ТЗ/.
Следователно предвиденото в т.7 на чл.4 от Наредба № Н-18/2006 г. освобождаване от задължение за регистриране на извършените продажби чрез фискално устройство не се отнася за всички лица, които осъществяват дейност от Приложение № 1 към чл.3, ал.2, т.1 от ЗЗан. Посочената норма от наредбата изисква освен осъществяването от лицето на занаятчийска дейност, същото да е занаятчия-пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, да извършва услугите с личен труд и да не е търговец по смисъла на ТЗ, т.е. само при кумулативното наличие на регламентираните изисквания не е налице задължение извършваните продажби да бъдат регистрирани чрез фискално устройство.
Важно е да знаете, че данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл.10, ал.1, т.3 /доходи от друга стопанска дейност/ и 4 /доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество/, съдържащ реквизитите по чл.6, ал.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/. Информацията /минималния брой реквизити/, която трябва да съдържа този документ е следната:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търгов-ския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Обръщаме Ви внимание, че ако извършваната от Вас дейност не е сред занаятчийските дейности посочени в ЗЗан или ще подлежите на облагане за доходите си от стопанската си дейност като физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец, то за Вас няма да е приложима разпоредбата на чл.4, т.7 от Наредба № Н-18/2006 г. и ще съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство по реда регламентиран в наредбата.