Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин

1_ИТ-00-59/23.06.2020
Чл.12; чл.50; чл.43, чл.55, чл.75 от ЗДДФЛ ;
Чл. 4 , чл.5 от КСО;
Чл. 33, чл.34 от ЗЗО;
Чл.1, чл.2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Чл.4 от Наредба № Н-13
Чл.4, чл.5 Наредба № Н-18

ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), Кодекса за социално осигуряване (КСО), Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше запитване с вх.№ , съдържащо въпроси по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство за лице, руска гражданка с регистрация като упражняващо свободна професия в България и с предмет на дейност – изготвяне на дизайнерски букети.
С оглед относимите разпоредби по прилагане на данъчното и осигурително законодателство, изразяваме следното становище:
По прилагането на осигурителното законодателство:
От 20 март 2010 г. е в сила договор между Република България и Руската федерация за социална сигурност, обнародван в ДВ. бр.20 от 12 март 2010 г.
Съгласно чл. 6 от договора, осигурените лица, спрямо които се прилага този договор, се подчиняват изключително на законодателството на тази договаряща страна, на територията на която извършват трудова дейност.
В договора са предвидени и изключения от този основен принцип, едно от които е по отношение на осигурените лица, които осъществяват трудова дейност на територията на двете договарящи се страни. В този случай върху лицата се разпростира законодателството на тази договаряща се страна, на територията на която се намира местоживеенето на лицето.
Договорът се прилага на територията на Република България и Руската федерация само по отношение на законодателството, което е посочено в чл. 2 от същия. В материалния обхват на договора не са включени здравните услуги в рамките на задължителното здравно осигуряване, поради което за лицата граждани на Руската Федерация, следва да се прилага общия ред за здравно осигуряване на чуждите граждани съгласно Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
По прилагането на ЗЗО:
Разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) определя кръга на задължително осигурените в Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) лица. Здравното осигуряване на чуждите граждани е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в ЗЗО.
Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението за осигуряване за чуждите граждани възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).
Видно от приложеното копие на „Разрешение за пребиваване“, Вие сте с продължително пребиваване в Република България за срок от 12.11.2019 г. и валидност до 07.11.2020 г.
Предвид гореизложеното, чужд гражданин, който не е гражданин на държава-членка на ЕС и е със статут „продължително пребиваване” в Република България, не попада в хипотезите на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО и чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, т.е. това лице е извън системата за задължително здравно осигуряване в Република България и за него не се дължат здравноосигурителни вноски по ЗЗО.
Ето защо Вие, като руски гражданин с разрешено продължително пребиваване в Република България, в качеството си на лице, регистрирано като упражняващо свободна професия, не дължите здравноосигурителни вноски по ЗЗО в това си качество. От датата, от която получите евентуално разрешение със статут на дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, то тогава ще попаднете в обхвата на осигурените по чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО. От тази дата за Вас ще възникне задължение за осигуряване по реда на ЗЗО. Тогава, в случай че упражнявате трудова дейност на някое от основанията, посочени в чл. 4 от КСО, ще подлежите на осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1 от ЗЗО. За периодите, в които чужди граждани с дългосрочно или постоянно пребиваване, не упражняват трудова дейност в Република България, съответно не подлежат на осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, 2 и 3 от ЗЗО. За тях е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от с.з.

По прилагането на КСО:
Изложената фактическа обстановка е недостатъчна, за да се изрази конкретно становище по отношение на приложимото осигурително законодателство за описаната в запитването Ви хипотеза. В случая, ако приемем, че упражнявате трудова дейност само в България, подлежите на осигуряване по общите правила на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва някоя от изброените в чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО дейности. Основание за това е разпоредбата на чл. 10 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство – чл. 4, ал. 4 от КСО. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО (регистрирани като упражняващи свободна професия) са самоосигуряващи се лица.
Осигурителните вноски са изцяло за сметка на самоосигуряващото се лице и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществeно осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Лицето, упражняващо дейност като свободна професия определя и окончателен размер на осигурителния доход по реда на чл. 6, ал. 9 от кодекса. Със ЗБДОО за 2020 г. определения минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица е 610 лв, а на максималния месечен доход е 3000 лв. Следователно, ежемесечният Ви доход от дейността не е от значение за определяне на дължимите авансови вноски по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица по реда на чл. 6, ал. 8 от с.з. се внасят лично или чрез осигурителни каси до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се дължат.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ). Съгласно чл. 1, ал. 1 от цитираната наредба осигуряването на лицата, упражняващи свободна професия или занаятчийска дейност възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице в 7- дневен срок от настъпване на обстоятелството ( чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Видно от утвърдения образец на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (декларация ОКд – 5), самоосигуряващите се лица сами декларират датата, от която започват да упражняват дейността. Нещо повече, същите декларират и прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата си дейност, за която са регистрирани с декларацията.
Предвид гореизложеното, ако през отделни дни от месеците упражнявате трудова дейност т.е. полагате труд по изготвяне на дизайнерските букети, то през същите тези дни подлежите на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1 от КСО. Тези периоди следва надлежно да удостоверявате пред компетентната за Вас ТД на НАП Бургас, подавайки декларация по реда на чл. 1, ал. 2 НООСЛБГРЧМЛ (образец ОКд – 5), в която да посочвате започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност, съобразно изложения по-горе принцип като спазвате законоопределения срок за подаването й.
В случай че лицето, упражняващо свободна професия, не извършва трудова дейност през целия месец, тогава минималния размер на осигурителния доход за същото се определя пропорционално на работните дни от месеца, през които е упражнявана дейността (основание чл. 4 от НООСЛБГРЧ).
По отношение на вноски за фонд „Допълнително задължително пенсионно осигуряване“(ДЗПО) в универсален пенсионен фонд, съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени при условията и по реда на част първа от КСО. Самоосигуряващите се лица се осигуряват в универсален пенсионен фонд изцяло за своя сметка. Осигурителната вноска за този фонд се внася върху дохода, за който се дължи осигурителна вноска за държавно обществено осигуряване.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: осигурителния доход, дните в осигуряване, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и сумите за дължимите задължителни осигурителни вноски по фондове (декларация образец № 1 и декларация образец № 6).
Редът за подаване на данни е уреден с Наредба № Н-13 от 19 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самооосигуряващите се лица.
На основание чл. 4, ал. 1, т. 2 от наредбата, декларация образец № 1 се подава в компетентната териториална дирекция на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-то число на месеца следващ месеца, за който се отнасят данните за тях. В декларация обр. №1 в т. 16.1 – отработени и други дни с осигурителни вноски самоосигуряващото се лице (упражняващо в случая свободна професия) попълва дните, за които е упражнявана дейност, която е основание за осигуряване. При пълен месец се посочват работните дни за месеца. Когато не е извършвана дейност през всички работни дни от месеца, задължително в декларацията се попълват съответно т. 14 и т. 15 от декларацията.
Във вашия случай предвид изложеното, че здравноосигурителни вноски в качеството Ви на самоосигуряващо се лице не се дължат, в декларация обр. № 1 за съответните месеци (приложение № 1 към чл. 2 от Наредба № Н-13/2019 г.) се попълва размера на осигурителната вноска за ДОО – т. 22 . За лицата, родени след 31.12.1959 г., в декларация обр. № 1 , т. 26 се попълва и размера на вноската за ДЗПО.
Освен декларация образец № 1, самоосигуряващите се лица са задължени да подават и декларация образец № 6 .
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2, б. а от Наредбата самоосигуряващите се лица подават в компетентната териториална дирекция на НАП декларация образец № 6 до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.
Декларациите обр.№ 1 и № 6 се подават в НАП на хартиен, на електронен носител или по електронен път чрез използване на квалифициран електронен подпис на подателя. Само декларациите на хартиен или на електронен носител се подават с протокол, съгласно Приложение № 9 по тази наредба, подписан от самоосигуряващото се лице, като печат не се изисква.
По прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице, което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България;
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период. Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни. Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение;
3. е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ). Критериите в чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ не следва да се разглеждат изолирано един от друг, а трябва да се анализират в тяхната съвкупност, за да се направи точна преценка дали България е държавата, в която се намира центърът на жизнените интереси на конкретното физическо лице.
В чл. 5 от ЗДДФЛ е регламентирано, че чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите от труд, положен на територията на Република България са от източник в Република България. В случаите когато трудът ще се полага на територията на България, реализираните от чуждестранните физически лица доходи също ще са от източник в страната и подлежат на данъчно облагане в България.
Необходимо е изрично да се подчертае, че от изключителна важност от гледна точка на данъчното облагане е разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, която регламентира приоритетно прилагане пред вътрешното данъчно законодателство на спогодбите и другите международни договори за избягване на двойното данъчно облагане, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила. Между правителството на Република България и правителството на Руската федерация е ратифицирана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) с данъци на доходите и имуществото обнародвана в ДВ, бр. 3 от 09.01.1996 г. в сила от 08.12.1995 г.
За да се определи вида на дохода, е необходимо да се индивидуализира същия от характера на дейността, както и качеството на лицето, което го получава. В случай че Вие сте придобили качеството на местно физическо лице на РБългария съгласно данъчната спогодба, сте носител на задължението за данъци за придобити доходи както от източници в Република България, така и от чужбина.
На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно, съгласно разпоредбите на този закон. Според разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от с.з., облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Облагането по реда на ЗДДФЛ е съобразено с квалификацията на дохода според източника му. В запитването сте посочили, че сте регистриран в регистъра БУЛСТАТ като лице упражняващо свободна професия. В тази връзка следва да имате предвид, че данъчния закон съдържа собствена дефиниция за това понятие, а именно на основание §1, т.29 от ДР на ЗДДФЛ, „лица, упражняващи свободна професия“ са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Видно от цитираната разпоредба, начинът на регистрация в регистъра БУЛСТАТ е без правно значение за дефинирането на едно лице като упражняващо свободна професия за целите на ЗДДФЛ. На първо място е необходимо лицето да осъществява за своя сметка професионална дейност, като в цитираната разпоредба е направено примерно неизчерпателно изброяване на някои конкретни професии.
На основание чл. 29, т. 3 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност на лицата, упражняващи свободна професия се определя, като придобитият доход се намали с 25% разходи за дейността.
Нормата на чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ регламентира, че лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагае-мия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължи-телни осигурителни вноски. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Алинея 4 не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода – ал. 5 на чл. 43 от с.з.
Съгласно чл. 55, ал. 2 от ЗДДФЛ, декларацията по чл. 55, ал. 1 от с.з. се подава от самите физически лица, придобили доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода не е предприятие или самоосигуряващо се лице. Тази декларация се подава от физическото лице, получател на дохода в случаите, в които лицето е самоосигуряващо се и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, предприятие или самоосигуряващо се лице, т.к. в този случай, съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от него. В тези случаи, декларацията по чл. 55 от ЗДДФЛ се подава в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода – 30.04; 31.07; 31.10, като за четвърто тримесечие не се внася данък и не се подава декларация. Самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване, подават декларацията по чл. 55, ал. 1 само по електронен път.
В чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ е посочено, че местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28. Годишната данъчна декларация се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като от самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване тя се подава също само по електронен път.
По прилагането на Наредба № Н-18/2006 г.:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Условията и редът, по който се издават фискални касови бележки е регламентиран в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
Видно от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.
Лицата, респективно дейностите, които са освободени от задължително регистриране на оборотите от продажби чрез ФУ са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба №Н-18/2006 г. Съгласно т. 8 на ал. 4 от Наредбата, не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, извършващо дейност като свободна професия.
Важно е да знаете, че данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, издават документ за придобитите от тях доходи от източници по чл. 10, ал. 1, т. 3 (доходи от друга стопанска дейност) и 4 (доходи от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество), съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството. Информацията, която трябва да съдържа този документ е следната:
1. наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри;
2. дата на издаване;
3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;
4. предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
Видно от цитираната разпоредба, законът не поставя изискване за поставянето на печат, като задължителен реквизит от съдържанието на документа.
Обръщаме Ви внимание, че ако извършваната от Вас дейност не отговаря на условията и изискванията, регламентирани в § 1, т. 29 от ДР на ЗДДФЛ за „лица, упражняващи свободна професия“, ще подлежите на облагане за доходите си от стопанската си дейност като физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец. В този случай за Вас няма да е приложима разпоредбата на чл. 4, т. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. и ще съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискални касови бележки от фискално устройство по реда регламентиран в наредбата.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Облагането на доходите от възнаграждения на членовете на одитните комитети, създадени на основание чл. 40е от Закона за независимия финансов одит.

Изх. №04-18-4Дата: 03.06.2009 год.ЗДДФЛ, § 1, т. 26, б. „д”;ЗДДФЛ, § 1, т. 27.Относно: Облагането на доходите от възнаграждения на членовете на одитните комитети, създадени

Поставени въпроси с Ваши писма изх. № 7108/11.12.2007г. и изх. № 7199/14.12.2007г., свързани със задължение за осигуряване на физически лица, декларирали доходи от продажба на продукти от горско стопа

Изх. №24-32-357Дата:19. 02. 2008 г.ОТНОСНО: Поставени въпроси с Ваши писма Изх. № 7108/11.12.2007г. и Изх. № 7199/14.12.2007г., свързани със задължение за осигуряване на физически лица,