Прилагането на Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, Кодекса за социално осигуряване /КСО/ , Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/, Регламент (ЕО) №883/2004;

1_ ИТ-00-8/20.01.2021 г.
Чл. 6, чл.7, чл.8, чл.29, чл.43, чл.50, чл.55 и § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ

ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данък върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, Кодекса за социално осигуряване /КСО/ , Закона за здравно осигуряване /ЗЗО/, Регламент (ЕО) №883/2004;

Във Ваше запитване, постъпило в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … с вх.№ …………………. е описана следната фактическа обстановка:
Получили сте предложение за дистанционна работа от ирландска фирма, която няма регистрация в България. Компанията (ирландското дружество) е поискала да подпишете трудов договор с нея и да Ви превежда по банков път възнаграждението като брутна сума всеки месец, а Вие с помощта на счетоводна фирма ще трябва да си плащате данъците и осигуровките в Р България, тъй като ще работите на територията на страната.
Във връзка с изложеното поставяте въпроса какви са възможностите да полагате труд и получавате възнаграждение от чуждестранно юридическо лице на територията на страната.
С оглед поставените въпроси Ви уведомяваме, че в компетенциите на Националната агенция за приходите е изготвянето на отговори на всички запитвания по данъчното и осигурителното законодателство с методологичен характер. Национална агенция за приходите не е компетентна да изрази становище относно сключването трудов договор с чуждестранно юридическо лице. По тези въпроси може да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, която осъществява цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство.
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ):
Съгласно действащия ЗДДФЛ се прилагат два основи принципа на облагане на доходите на физическите лица:
– принципът за облагане на доходите на лицата при източника, т.е. придобитите от тях доходи от източник на територията на дадена страна да подлежат на облагане в тази страна, независимо дали получателят им е местно или чуждестранно лице и
– лицата, които се приемат за местни за дадена страна, се облагат в тази страна за своя световен доход, т.е. както за доходите с източник в страната, така и за доходи от източник в чужбина.
Съответно, определянето на вида на дохода има определящо значение при формирането на облагаемия доход по реда на ЗДДФЛ.
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд, положен на територията на Република България са от източник в Република България.
След като в запитването сте посочили, че трудът Ви ще се полага на територията на Р България, реализираните в бъдеще от Вас доходи ще са от източник в страната и ще подлежат на данъчно облагане в България.
В запитването си посочвате, че ще сключите трудов договор с дружество, регистрирано в Ирландия. Относно облагането с данък върху доходи от трудови правоотношения следва да имате предвид:
По смисъла на § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ, „трудови правоотношения“ са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.
Авансовият данък за доходи от трудови правоотношения се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа (чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Понятието работодател е регламентирано в § 1, т. 27, б. “а“ от ДР на ЗДДФЛ, съгласно който „работодател“ е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.
Предвид посочените норми, при условие че ирландското дружество няма място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, то не се явява работодател по смисъла на ЗДДФЛ и съответно няма задължение за удържане на авансов данък върху тези доходи. С оглед това, в този случай и физическото лице няма задължение да внася авансов данък върху доходите си от трудови правоотношения, определени като такива по § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на ЗДДФЛ.
Облагането на тези доходи е годишно – с данък върху общата годишна данъчна основа с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, т.к на основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ, местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква „е“ от ДР на същия закон, подават годишна данъчна декларация за тези доходи. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода в ТД на НАП по постоянния адрес на физическото лице, носител на задължението за данъка, а дължимият данък се внася до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
При условие, че получавате възнаграждение по извънтрудови правоотношения или като свободна професия, следва да имате предвид:
„Извънтрудови правоотношения“ са правоотношенията извън тези по точки 26 (трудови правоотношения), 28 (упражняване на занаят) и 29 (лица, упражняващи свободна професия), по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физическо лице, което не е едноличен търговец – §1, т.30 от ДР на ЗДДФЛ. Следователно, при работа без трудови правоотношения (по така наречените граждански договори), има престиране на определен резултат от труда. По принцип, при сключването на такъв договор страните изрично се договарят за вида, обема, качеството и срока за изпълнение на предмета на договора, като заплащането обикновено се извършва наведнъж. В тези договори не се определя работно място, работно време, отпуски и други условия, права и задължения, присъщи на трудовите правоотношения.
Уведомяваме Ви, че разпоредбата на чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ гласи: „Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения“.
Относно възможността да се регистрирате като лице, упражняващо свободна професия следва да имате предвид, че съгласно § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ “лица, упражняващи свободна професия” са: експерт-счетоводителите; консултантите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а) осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б) не са регистрирани като еднолични търговци;
в) са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
На основание чл. 43 от ЗДДФЛ лицето, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
Когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие по смисъла на § 1, т. 33 от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ или самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като за доходи, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, авансово данък не се внася. Дължимият авансов данък се декларира с данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се подава в срока за внасяне на данъка.
На основание гореизложеното, облагането на доходи от упражняване на свободна професия или на възнаграждения по извънтрудови правоотношения ще бъде авансово през течение на година в съответствие с разпоредбите на чл. 43 от ЗДДФЛ с подаването на данъчна декларация по чл. 55 от с.з. и годишно – с данък върху общата годишна данъчна основа с подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Имайте предвид, че посоченото третиране е приложимо, в случай че не извършвате дейността като търговец по смисъла на ТЗ.
В заключение Ви информираме, че на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответната данъчна спогодба.
По Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване:
Като държава-членка на Европейския съюз РБългария прилага европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки (Регламенти (ЕО) № 883/2004 и № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета).
За да попаднат в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и да възникне ситуация, при която е налице необходимост от определяне на приложимо законодателство според правилата, въведени с Дял II от регламента, гражданите на държава-членка следва да отговарят кумулативно на следните изисквания:
– са (или са били) подчинени на законодателството на една или повече държави-членки;
– наличие спрямо тях на трансгранична ситуация.
Трансгранична ситуация е налице, когато има пресичане на граници между най-малко две държави-членки, които прилагат Регламент (ЕО) №883/2004, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
Съгласно изложената фактическа обстановка не е налице пресичане на граници между най-малко две държави-членки, тъй като в запитването си сте посочили, че ще полагате труд единствено на територията на Р България.
Въпреки това е налице специфична хипотеза на трансгранична ситуация, предопределена от факта, че работодателят е установен на територията на друга държава-членка (Ирландия). С оглед на това попадате в персоналния обхват на Регламент (ЕО) №883/2004 и за Вас се определя приложимото законодателство.
Вследствие от определяне на приложимото законодателство става ясно коя е държавата-членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си.
Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава–членка, се прилага законодателството на тази държава-членка.
В конкретния случай, ако Вие осъществявате трудова дейност за ирландския си работодател единствено на територията на Р България, за Вас е приложимо българското законодателство за социална сигурност и подлежите на задължително социално и здравно осигуряване в България по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Предвид въпросите, които сте поставили относно прилагането на осигурителното законодателство възникват някои хипотези, на които бихме искали да Ви обърнем внимание:
При условие че извършвате дейност въз основа на трудов договор (като заето лице), Вие ще подлежите на социално осигуряване на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО за всички осигурени социални рискове и на задължителното здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Следва да имате предвид, че работодателите са длъжни да превеждат осигурителните вноски в съответствие с националното законодателство на компетентната държава–членка, което е приложимо за наетите от тях лица, независимо дали предприятието е регистрирано в тази държава-членка (основание чл. 21(1) от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност).
Предвид гореизложеното работодателят ще придобие качество на осигурител по смисъла на чл. 5, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и на задължено лице по чл. 14 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Важно е да се подчертае, че националното законодателство на компетентната държава–членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни за лицата и други задължения в зависимост от спецификата на въпросното законодателство.
Работодателите, установени на територията на друга държава, които по силата на регламента следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Издаването на служебен номер от НАП се извършва от компетентната ТД на НАП съгласно чл. 8 от ДОПК. За издаване на служебен номер на нефизическо лице следва да се подаде искане за регистрация на чуждестранно нефизическо лице (Образец ОКд. 213), което е публикувано в електронния сайт на НАП – www.nap.bg. Към искането следва да се приложи копие от съответните документи, доказващи описаните в искането регистрационни данни на чуждестранното нефизическо лице.
Тези работодатели могат да се договорят с лицето, за което е определено като приложимо българското законодателство, то да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски и подаване на данни във връзка с осигуряването си (основание чл. 21(2) от Регламент (ЕО) №987/2009). Въпреки това тази договореност не освобождава работодателя от отговорност, в случай че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
В случай че упражнявате трудова дейност като самонаето лице, следва да имате предвид:
На основание разпоредбата на чл. 10 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1. лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2. лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1- 4 от КСО по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство.
Осигурителните вноски са изцяло за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Тези лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии“, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б от кодекса. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 157, ал. 6 от КСО).
Здравното осигуряване на самоосигуряващите се лица се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно тази разпоредба тези лица се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица–членове на неперсонифицирани дружества, земеделски производители, тютюнопроизводители, лица упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец ( ОКд – 5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
За получените през годината облагаеми доходи от трудова дейност по смисъла на чл. 4 от КСО, подлежащи на деклариране с ГДД по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), следва да определите окончателен размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.
Съгласно чл. 3, ал. 3, т. 2 и 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски при определяне на годишния осигурителен доход самоосигуряващите се лица вземат предвид: за самоосигуряващите се лица, регистрирани като упражняващи свободна професия – облагаемият доход по ЗДДФЛ, получен от упражняване на трудовата дейност (включително дохода от Ирландия).
Обръщам внимание, че в случаите, когато лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО, се прилага разпоредбата на чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ. Съгласно цитираната разпоредба, при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, включително и лицата упражняващи свободна професия, осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО независимо от дейността, за която са регистрирани (чл. 11, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Независимо от горното Ви уведомяваме, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В тази връзка органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона.

5/5

Вашият коментар