Прилагането на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

1_20-18-3/ 08.04.2019 г.

Чл.26, чл.28, чл.29 и чл.50 от ЗДДФЛ
Чл.61з от ЗМДТ
Чл.1 и чл.286 от ТЗ

ОТНОСНО: Прилагането на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП ……… с вх. № 2019 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В хода на ревизия се установява, че Д Г Й е извършил продажби на тави, казани за ракия, тенджери, бакъри и други подобни през 2016 г. чрез куриер и е получил сумите по наложен платеж в размер на 48 870 лв., за което са представени подробни данни и документи от куриерската фирма.
Спрямо лицето е образувано ревизионно производство по ЗДДФЛ и КСО, тъй като не е декларирало доходи и осигуряване за 2016 г. При посещение на адреса за кореспонденция орган по приходите установява, че в двора, към къщата на Д Г Й има обособено помещение – гараж, в което са налице инструменти, материали и заготовки за казани и бакъри от мед. Лицето посочва, че той изработва тези изделия като набира поръчки по пазарите в Димитровград, Ямбол, Сливен, Стара Загора и ги изпраща на клиентите си по куриер. Уменията за дейността е усвоил от баща си, брат му упражнява същата дейност, но не притежават документи за правоспособност. Калайджийството и изработката на бакъри е характерно за рода им и се предава по традиция.
В отговор Регионалната занаятчийска камара Бургас уведомява, че производството и ремонта на медни казани, бакъри, тави и други попада в списъка на занаятите към Закона за занаятите. Д Г Й и/или неговия брат и баща не са вписани в регистъра на РЗК и не притежават свидетелство за калфа, майстор или друга професионална квалификация. Съгласно чл. 11 от Закона за занаятите членството е доброволно и когато едно лице желае да придобие квалификационна степен. Притежанието на калфенска, майсторска или друга професионална степен и регистрация като занаятчия не са задължителни и ако друг закон не забранява дейността тя може да се упражнява свободно без регистрация, независимо, че дейността е вписана в регистъра на занаятите. Функциите на РЗК е да защитава интересите на членовете си, да сътрудничи на държавната и общинската администрация за развитие на занаятчийството, да подпомага членовете си в обучението им, да организира изпити, да сътрудничи на институциите в сферата на образованието и обучението.
С оглед наличието на укрити приходи/доходи ревизията се извършва по особения ред, изследвани са обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК и са събрани доказателства за конкретните приходи от продажби, разходи свързани с изработка на изделията, други разходи за лицето, имущественото му състояние и пр.
Ревизиран период – годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2016 г., данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ 2016 г. и ДОО, ЗО, УПФ самоосигуряващо се лице 2016 г.
В тази връзка поставяте следния въпрос:
При формиране на данъчната основа за определянето на задължението за данък доход на Д Г Й коя нормативна уредба следва да се приложи:
* Чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ – патент, оборотът не надвишава 50 000 лв., дейността е посочена в списъка на занаятите и приложение №4 от ЗМДТ – металообработващи услуги, както и класификатора на икономическите дейности утвърдени от НСИ.
* Чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистриран като ЕТ или
* Чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗДДФЛ – доходи от упражняване на занаят, който не се облага по реда на ЗМДТ?
В случая зададените въпроси съдържат конкретика, при изследването на която и изразяване на становище от отдел ДОП би се стигнало до изземване на компетенциите на органа, пред който се развива административното производство. Видно от чл. 4 от ДОПК органите по приходите осъществяват производството самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си са независими и действат само въз основа на закона.
Независимо от изложеното следва да имате предвид следното:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закон за занаятите (ЗЗ), занаят е дейност за производството на изделия и/или предоставянето на услуги по занаятчийски начин. Дейността се извършва от занаятчии – самостоятелно заети лица или обединени в дружества по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Собственик на предприятие, организирано по занаятчийски начин, може да бъде самостоятелно зает занаятчия или лица, обединени в дружество по ЗЗД (чл. 5 от ЗЗ). Съгласно § 1, т. 28 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ „упражняване на занаят“ до 31.12.2018 г. е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, вписано в регистъра на занаятчиите, което не е регистрирано като едноличен търговец, а от 01.01.2019 г. (ДВ бр. 98 от 27.11.2018 г.) „упражняване на занаят“ е производството на изделия или предоставянето на услуги, осъществявани от физическо лице, упражняващо занаят по реда на Закона за занаятите (ЗЗ), което не е регистрирано като едноличен търговец. Видно с новата разпоредба е отпаднало изискването самостоятелното упражняване на занаят да се осъществява след вписване на собственика на занаятчийското предприятие в регистъра на занаятчиите.
В т.II.28 на Приложение № 1 „Списък на занаятите“ от Закона за занаятите е посочен като занаят „Изработване и ремонт на изделия от мед (бакър) и сплавите и“.
Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто за доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на ЗМДТ, съгласно чл. 29, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗДДФЛ,.
На основание чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ с окончателен годишен (патентен) данък се облагат физическите лица, включително едноличните търговци при кумулативното изпълнение на следните условия:
– извършване на дейност, посочена в Приложение № 4 към глава втора, раздел VI (патентни дейности), регламентиращо дейностите, подлежащи на облагане с патентен данък;
– оборотът на лицето от предходната година да не надвишава 50 000 лв.;
– лицето не е регистрирано по ЗДДС, с изключение на регистрацията за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.
В т. 9 на Приложение № 4 към глава втора, раздел VI (патентни дейности) е посочена дейността „Металообработващи услуги“.
За отнасянето на определени дейности към металообработващите услуги може да се използва Класификацията на икономическите дейности (КПИД-2015), утвърдена със Заповед № РД-07-395 от 02.12.2014 г., в сила от 01.01.2015 г. на Председателя на Националния статистически институт, съгласно която дейността попада в сектор 25 производство на „Метални изделия, без машини и оборудване“, където е посочено следното:
* група 25.6 „Услуги по друго металообработване“ с подгрупи 25.61 „Услуги по повърхностно обработване и нанасяне на покритие върху метал“ и 25.62 „Услуги по механично обработване на метал“ и
* група 25.9 производство на „Други метални изделия“, подгрупа 25.99.12 „Съдове за сервиране или за кухня, други домакински изделия и части за тях, от чугун, стомана, мед или алуминий“.
В разпоредбата на чл. 61з, ал. 2 от ЗМДТ е указано, че лицата, които извършват патентна дейност не се облагат по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Един от основните принципи на облагането с патентен данък е, че дължимият данък не е обвързан с размера на придобитите облагаеми доходи, а с вида и мястото на извършваната патентна дейност. Размерът на патентния данък се определя от Общинския съвет в границите, нормативно регламентирани в Приложение № 4 (патентни дейности) от ЗМДТ и е съобразен с местонахождението на обекта на територията на съответната община. Размерът на нормативно определените граници на патентния данък за дейността металообработващи услуги е от 100 до 910 лв. Определеният патентен данък е окончателен, поради което в ЗМДТ няма предвидени нормативно признати разходи, както в чл. 29 от ЗДДФЛ за приспадане от доходите на лицата, извършващи патентна дейност. Този принцип е заложен и в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, която следва да се подаде до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Доходите от патентната дейност се попълват само в Приложение № 7 към годишната данъчна декларация и същите не участват при формирането на общата годишна данъчна основа.
В случай, че физическото лице отговаря на всички гореизброени условия и изисквания регламентирани в раздел шести „Патентен данък“ от ЗМДТ, може да се приеме, че то ще подлежи на облагане с окончателен годишен (патентен) данък. Когато дейността не подлежи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ и доходите на лицето са от упражняване на занаят по реда на Закона за занаятите, облагаемият доход ще се определи по реда на ЗДДФЛ.
Когато през течение на годината отпадне някое от основанията за облагане с патентен данък, указани в чл. 61з, ал. 1 от ЗМДТ, то тогава доходите на физическото лице подлежат на облагане по общия ред на ЗДДФЛ (чл. 39 от същия закон). Такава възможност за преминаване от облагане с патентен данък към облагане по общия ред на ЗДДФЛ в рамките на текущата данъчна година ще е налице, ако оборотът на лицето превиши 50 000лв. и/или се регистрира по ЗДДС, с изключение на регистрацията за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон. Този доход подлежи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и същият се декларира в Приложение № 3 към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В случай, че облагането с патентен данък за някои от дейностите е неприложимо, тъй като тези дейности не попадат сред посочените в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ от ЗМДТ и на упражняване на занаят по реда на ЗДДФЛ, следва да имате предвид също, че продажбата на стоки собствено производство, когато се извършва по занятие, т.е. когато няма инцидентен характер, попада в обхвата на сделките, визирани в чл. 1, ал. 1 от Търговския закон – търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид.
В т. 33 на § 1 от ДР на ЗДДФЛ е посочено, че „предприятие“ е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), както и търговското представителство по Закона за насърчаване на инвестициите и осигурителната каса, създадена на основание чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване.
За целите на Закона за счетоводството, предприятия са търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци (чл. 2, т. 1 от същия закон).
Съгласно чл. 286, ал. 2 от ТЗ, търговски са сделките по чл. 1, ал. 1 от закона, независимо от качеството на лицата, които ги извършват. Дефинирането на едно физическо лице като търговец не се обвързва единствено с наличието или липсата на регистрация по реда на ТЗ. Когато физическото лице осъществява търговски сделки, е без значение дали то манифестира или не участието си в тях като едноличен търговец. Сделките го определят като такъв, а не обратното. Обективният критерий тук са извършените действия, а не кой и в какво качество ги извършва.
Предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от ТЗ, за търговец се смята и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността му не е посочена в ал. 1. В тези случаи на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ облагаемият доход се определя по реда на ал. 1 – 6, т.е. по правилата, разписани в данъчния закон за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. При наличие на такива обстоятелства реализираният доход следва да бъде деклариран в Приложение № 2 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В разглежданите хипотези, преценката за това, дали определена дейност може да бъде квалифицирана като патентна по реда на ЗМДТ, занаятчийска по реда на ЗДДФЛ или като търговска по реда на ТЗ, е от компетентността на органите по приходите при извършване на проверки и ревизии по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Оценете статията

Вашият коментар