1_20-02-205/15.11.2016
ЗКПО, чл. 204, т. 2
ЗКПО, чл. 205
ЗКПО, чл.210, ал.1
КСО, чл. 6, ал. 2 и ал. 3
ОТНОСНО: Прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане и Кодекса за социално осигуряване
Всяка календарна година дружеството сключва договор за транспортни услуги с различни транспортни фирми. Независимо, че са сключени договори за превоз на работници и служители, извършените транспортни разходи се удостоверяват с представяне на поименни абонаментни карти, предварително закупени от правоима-щите лица за пътуване по маршрута от местоживеенето до местоработата им и обратно. Възстановяването на средствата на всеки работник става ежемесечно от касата, като се издава разходен касов ордер на база на представен документ – фактура, придружена с касов бон. С две от транспортните фирми дружеството извършва разплащанията изцяло по банков път по посочена от изпълнителя банкова сметка.
Във връзка с изложеното поставяте въпроса как следва да бъдат класифи-цирани извършените от дружеството разходи за транспорт на работниците от местожи-веенето до местоработата – като социални придобивки или като получени допълнител-ни трудови възнаграждения?
Поставеният в запитването въпрос е свързан преди всичко с анализ и преценка на приложените към запитването документи и при изразяване на становище по тях би се стигнало до изземване на компетенциите на органа по приходите, който в конкретно производство по ДОПК следва да установи всички факти и обстоятелства и анализира съответните писмени доказателства, при спазване на основните принципи, регламентирани в ДОПК.
Предвид горното и с оглед разпоредбите на Закона за корпоративното подо-ходно облагане и Кодекса за социално осигуряване изразяваме следното принципно становище, които има за цел да даде насоки в третирането на извършените разходи:
По прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане:
На основание чл.204, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат доку-ментално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица).
Определение за социални разходи, предоставени в натура е дадено в §1, т.34 от ДР на ЗКПО и това са: отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
От цитирания текст на определението е видно, че когато между работодателя и наетите лица, са налице каквито и да било парични взаимоотношения, не се счита, че социалните придобивки са предоставени в натура.
От друга страна за да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. възможност да е предоставена на всички наети лица и да може да се ползва по право от всички тях.
Съгласно чл.210, ал.1 от ЗКПО с данък върху разходите не се облагат социал-ните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно. Това осво-бождаване не се прилага в случаите, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.
Легални дефиниции на понятията „лек автомобил” и „допълнителни автобус-ни линии” са дадени в §1, т. 37 и т. 38 от ДР на ЗКПО.
Законът не въвежда ограничение по отношение на това дали транспортът ще се осъществява със собствени или наети транспортни средства, не е ограничен предмета на дейност на предприятията, които ще извършват транспортните услуги или ще отдават под наем превозни средства. Единственото условие, което е поставил зако-нодателят, относно освобождаването от облагане с данък върху разходите е транспорта да не се осъществява с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии.
От изложеното до тук считаме, че ако дружеството е определило, че ще извършва социални разходи в натура в полза на своя персонал по смисъла на определението дадено в допълнителните разпоредби на материалния закон и отговаря на условията посочени вчл.210 от ЗКПО, то ще може да се възползва от правото да не начислява данък върху разходите.
По отношение на социалните разходи, които не са предоставени в натура разпоредбата на чл.210 от ЗКПО не намира приложение, а същите се третират по реда на чл.205 от същия закон.
Съгласно чл.205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическо лице, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Когато не се касае за социални разходи в натура, същите не попадат в приложното поле на чл.24, ал.2, т.9 от ЗДДФЛ. Следователно, ако се изплащат суми за транспорт те трябва да бъдат включени в облагаемия доход на работниците и служителите съгласно чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ.
По отношение на документирането на разходите въз връзка с транспорта следва да се има предвид, че съгласно чл.3, ал.3 от Закона за счетоводството пред-приятията осъществяват текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на стопанските операции и факти при спазване изискванията за съставянето на документи по този закон. Изискванията за документална обоснованост са детайлно регламентирани и в разпоредбата на чл.10 от ЗКПО, които следва да прилагате съобразно конкретната фактическа обстановка, спецификата на извършваната дейност и възприетия от дружеството начин за извършване на разходите за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата.
По прилагането на Кодекса за социално осигуряване:
Съгласно чл.6, ал.2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
3а работниците и служителите осигурителните вноски се дължат върху получените, вкл. начислените, но неизплатени брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигури-телен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /чл.6, ал.3 от КСО/. Когато не е определен минимален осигурителен доход – не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната.
Разпоредбите на КСО, по отношение, елементите на осигурителния доход, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски /НЕВДПОВ/.
В разпоредбата на чл.1, ал.8 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Извършените разходи в полза на работниците и служителите за пътуване от местоживеенето до местоработата и обратно, когато те се намират в различни населени места не са включени в чл.1, ал.8 от НЕВДПОВ като доходи, върху които не се начисляват и внасят осигурителни вноски.
Съгласно чл.292 от Кодекса на труда/КТ/ социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите се финансира със средства от работодателя и от други източници, но начинът на разпределението и използването на тези средства съгласно чл.293 от КТ се определя с решение на общото събрание на всички работници и служители.
Средствата за социално-битовото и културното обслужване не могат да се изземват и използват за други цели. В чл.294 от КТ се изброява за какво могат да се използват средствата и по какъв начин работодателят осигурява социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите.
Ако разходите за пътуване са предоставени по реда и начина, определени в чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието, могат да се считат за социални разходи по смисъла на КСО и да бъде приложена разпоредбата на чл.6, ал.11 от кодекса, съответно разпоредбите на чл.2, ал.1 от НЕВДПОВ. Евентуалното им изплащане по друг начин ще се квалифицира като елемент на брутното трудово възнаграждение, върху което се дължат задължителните осигурителни вноски.
Независимо от изложеното следва да имате предвид, че настоящото становище е принципно, изхожда от изложеното в запитването и само методологически подпомага компетентните органи по приходите относно тълкуването на относимите към казуса правни норми. Съответните органи по приходи при изпълнение на своите пълномощия следва да се ръководят от принципите за обективност, самостоятелност и независимост в действията си.