Прилагането на Закона за счетоводството/ЗСч/ и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г./

1_ИТ-00-40/31.05.2021 г.

ЗСч, чл.25, ал.2 , чл.38, ал.1
Наредба № Н-18, чл.16, ал.1, чл.20 и 22

ОТНОСНО: Прилагането на Закона за счетоводството/ЗСч/ и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба Н-18/2006 г./

Във Ваше запитване, постъпило по компетентност в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ с вх.№ ……/19.05.2021 г. сте изложили следната фактическа обстановка:
Собственик на ЕООД е починал през м.април 2021 г. През м.септември 2020 г. е подадена декларация за временно спиране на дейността. За предходните години съставителя на ГФО е подавал със своя електронен подпис изготвените годишни финансови отчети на предприятието.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1. При условие, че до този момент не е прехвърлена собствеността на капитала, може ли съставителя на ГФО да подаде същия?
2. Има ли срок за прехвърляне на собствеността на наследниците?
3. Следва ли да се бракува касовия апарат, ако изтече срока на договора със сервизната фирма?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададените от Вас въпроси, изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 53, ал. 3 от Търговския закон, търговецът е длъжен да обобщава резултатите от търговската си дейност въз основа на записванията в счетоводните книги и на инвентаризацията, като изготвя ГФО.
Общите изисквания към съдържанието и формата на финансовите отчети се съдържат в глава трета на Закона за счетоводството. Видно от чл.25, ал.2 от ЗСч. финансовите отчети се подписват от ръководителя на предприятието и физическото лице, което е съставило финансовия отчет, или от представляващия и/или управляващия счетоводното предприятие, когато финансовият отчет е съставен от счетоводно предприятие.
Предприятията публикуват годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по глава седма, приети от общото събрание на съдружниците или акционерите или от съответния орган, както следва – всички търговци по смисъла на Търговския закон – чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър, в срок до 30 септември на следващата година /чл. 38, ал. 1, т. 1 от ЗСч./.
Следователно, в случая, обявяването на ГФО от едноличните дружества с ограничена отговорност се извършва в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, който представлява обща електронна база данни, съдържаща обстоятелствата, вписани по силата на закон, и актовете, обявени по силата на закон, за търговците и клоновете на чуждестранни търговци, юридическите лица с нестопанска цел и клоновете на чуждестранни юридически лица с нестопанска цел.
Компетентният държавен орган, който разглежда и се произнася по подаденото ЗАЯВЛЕНИЕ ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА ГОДИШНИ ФИНАНСОВИ ОТЧЕТИ – Г2, е Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието, тъй като тя води Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – чл. 3, ал. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/. Разглеждането на заявленията се извършва от съответното длъжностно лице по регистрацията, като в обхвата на проверката му попадат и обстоятелствата дали заявлението изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт /чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ/.
В този смисъл, считаме, че компетентна да даде отговор на въпроса Ви е Агенцията по вписванията, към която може да се обърнете.
Следва да имате предвид, че на основание чл.38, ал. 9, т. 2 от ЗСч. /посл. изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г./ алинея 1 от нормата не се прилага за всички останали предприятия, които не са осъществявали дейност през отчетния период, като това обстоятелство се декларира еднократно за първия отчетен период, в който не е осъществявана дейност с декларация по образец, утвърден със заповед на министъра на финансите. Декларацията се публикува в срок до 30 юни на следващата година от лицата по ал. 1, т. 1 и 2 – в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Такси по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел за публикуване на декларациите по ал. 9, т. 2 не се дължат.

По втори въпрос:
Националната агенция за приходите при осъществяване на правомощията си, възложени от закона, се произнася и действа в пределите на своята компетентност – чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите. В този смисъл, НАП не е компетентна да даде отговор на поставения въпрос, тъй като същия е извън обхвата на данъчното и осигурителното законодателство.

По трети въпрос:
В чл. 118, ал. 4 от ЗДДС е посочено, че Министърът на финансите издава наредба /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин/, с която се определят условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство /ФУ/ и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, сервизното обслужване, експертизите и контролът на фискално устройство, техническите и функционалните изисквания към ФУ, видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им.
В чл.16, ал.1 от наредбата е въведено изискването, че при въвеждане в експлоатация и работа с ФУ/ИАСУТД лицето по чл. 3 трябва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с лице, получило разрешение от БИМ, което притежава разрешение за сервизно обслужване на съответния тип ФУ/ИАСУТД.
При сключване на договора за ФУ лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт, вписва и заверява с подпис и печат в паспорта на ФУ следните данни:
1. наименование, адрес, идентификационен номер по чл. 84 ДОПК и телефон на лицето, извършващо сервизно обслужване и ремонт;
2. номер и дата на разрешението за извършване на сервизно обслужване и ремонт на фискални устройства/ИАСУТД;
3. номер, дата и срок на валидност на договора.
Следователно, задължително условие за всички лица по чл. 3 от наредбата е да имат сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт със сервизна фирма получила разрешение от БИМ издадено за техническо обслужване и ремонт на същия тип ФУ. В случай, че не можете да подновите договора за техническо и сервизно обслужване на ФУ със сервизната фирма която Ви е обслужвала до момента, би следвало да сключите договор с друга сервизна фирма получила разрешение от БИМ за обслужване и ремонт на ФУ. Българския институт по метрология води публичен регистър на лицата, получили разрешение за извършване на техническо обслужване и ремонт на фискалните устройства.
В тази връзка, само поради факта, че е изтекъл срока на договора със сервизната фирма, това не е основание за бракуване на касовия апарат. Независимо от горното, следва да имате предвид, че в разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл. 22 от наредбата са регламентирани случаите на извеждане от експлоатация на ФУ и прекратяване на регистрация на ФУ/ИАСУТД, демонтиране на фискалната памет, като са описани съответните процедури.

5/5

Вашият коментар