Прилагането на Закона за здравно осигуряване/ЗЗО/

1_ИТ-00-14/13.02.2018 г.
ЗЗО, чл. 40, ал.1, т.2, т.4, ал.2, 3 и 5

ОТНОСНО: Прилагането на Закона за здравно осигуряване/ЗЗО/

Във Ваше запитване, постъпило с вх.№/2018 г. в дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е отправена молба за изразяване на становище по следните въпроси:
1. ЕООД, което от 2008 г. до 2017 г. няма дейност, следва ли да внася здрав-ноосигурителни вноски и ако следва, какъв процент и върху каква сума?
2. ЕТ, което от 2016 г. до 2017 г. няма дейност следва ли да внася здравно-осигурителни вноски и ако следва, какъв процент и върху каква сума?
3. Физическо лице – пенсионер, което от друга стопанска дейност през 2017 г. има доход 26.00 лв. следва ли да внася здравноосигурителни вноски върху тази сума и ако следва какъв процент?
По първи и втори въпрос:
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително социално осигуряване, е опре-делен в чл.4 от КСО.
Съгласно чл.5, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ самоосигу-ряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Това са лицата обхванати в разпоредбата на чл.4, ал.3, т.1-4 от КСО: лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност; лица-та, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдруж-ници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.
Здравното осигуряване на лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО (лицата, упражня-ващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества) се осъществява по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО – авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО, и окончателно върху доходите (от дейността като самоосигуряващо се лице и за работа без трудово правоотношение), получени през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ по реда на чл.6, ал.8 от КСО.
В случай, че самоосигуряващо се лице – едноличен търговец или собственик на ЕООД не упражнява трудова дейност в това си качество, не дължи здрав-ноосигурителна вноска по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.
Следва да се отбележи, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл.4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административното производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. В тази връзка органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл.12, ал.1 от ДОПК, те са независими и действат само въз основа на закона.
По трети въпрос:
Предвид обстоятелството, че не е посочен какъв е вида на дохода от друга стопанска дейност за 2017 г. получен от физическо лице-пенсионер, който считаме, че ще декларирате в Приложение № 3 от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ следва да имате предвид следното:
В хипотезата при която доходът е от авторски и лицензионни възнагражде-ния, включително за доход от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори се внасят здравноосигурителни вноски само от лицата, които не подлежат на осигуряване по чл.40, ал.1, 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване. Тези лица са длъжни да внасят вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ – до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване /чл.40, ал.5, т.1 от ЗЗО/. В този случай, пенсионерът не е задължен да внася здравноосигурителни вноски за своя сметка по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО, тъй като е осигурен здравно от републиканския бюджет. В посочената хипотеза, ако доходът е получен от лице упражняващо трудова дейност в качеството на само-осигуряващо се лице, независимо че е пенсионер, то дължи само авансови здравно-осигурителни вноски по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и не прави годишно изравняване върху този доход.
Когато доходът е от възнаграждение при работа без трудово правоотношение редът за внасяне на здравноосигурителни вноски е регламентиран в чл.40, ал.1, т.3, букви „а”-„в” от Закона за здравното осигуряване.
Съгласно чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО, вноските за здравно осигуряване за пенсионерите са за сметка на републиканския бюджет.
За получаващите пенсии, които полагат труд без трудово правоотношение, се внасят здравноосигурителни вноски, ако полученото от тях възнаграждение за месеца е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната след намаляването му с нормативно признатите разходи. Дължимата от наетото лице част се удържа при изплащане на възнаграждението, независимо, че лицето е осигурено по реда на чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО от републиканския бюджет. В тези случаи сборът от получаваната пенсия и възнаграждението не трябва да бъде по-голям от максималния месечен осигурителен доход, определен за периода.
Здравноосигурителни вноски за лице, което полага труд без трудови право-отношения и получава пенсия, няма да се дължат само в случаите, при които изплащаната сума, след намаляването й с нормативно признатите разходи, е под минималната работна заплата, и лицето не е осигурено здравно на някое от основанията, изброени в чл.40, ал.1, т.1 и 2 от ЗЗО (чл.40, ал.1, т.3, т.„а” от ЗЗО).

Оценете статията

Вашият коментар