Приложение на данъчното и осигурително законодателство за направените от фирмата разходи.

2_957/29.11.2016г.
ЗКПО чл.204, т.2
ЗКПО §1, т.34 от ДР
ЗДДФЛ чл.24, ал.2, т.9
ЗДДФЛ чл.16, ал.2
КСО чл.6, ал.12
КСО чл. 4, ал. 1
НЕВДПОВ чл.2, ал.4
Отправили сте писмено запитване до Дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика” , постъпило в Дирекция ОДОП с вх.№ ………, в което е описана следната фактическа обстановка:
Управляваното от Вас дружество поема разходите за детското заведение по сключен договор с учебно или детско заведение и прави директни плащания към заведението/училището, което се задължава да приеме децата на служителите. Фирмата дава право на всички служители на трудов договор и по договор за управление и контрол, по свое желание да се ползват от възможността да изпратят децата си в учебно заведение или детска градина, които са страна по този договор. Фирмата заплаща таксите на постъпилите деца, услугата се ползва от служители, които имат деца в тези възрастови групи. На служители, които не ползват услугата не се изплащат средства за компенсация.
В писмото е поставен въпрос относно приложение на данъчното и осигурително законодателство за направените от фирмата разходи.
При така изложената фактическа обстановкас оглед разпоредбите на действащото законодателство изразяваме следното принципно становище съобразно компетентността на НАП:
Относно приложение разпоредбите на данъчното законодателство:
Съгласно чл.204, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи: социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/. Разходите и данъкът върху тях се признават за данъчни цели в годината на тяхното осчетоводяване – чл.206, ал.1 от закона.
Според §1, т.34 от ДР на ЗКПО „социални разходи, предоставени в натура“ са „отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда /КТ/ и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от КТ или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.“
Видно от дефиницията в §1, т.34 от ДР на ЗКПО, разходи, предоставени в натура на персонала, ще бъдат третирани като социални разходи за данъчни цели, когато притежават следните характеристики:
-предоставят се с решение на управителя на дружеството или по реда, определен в чл.293 от КТ и са социални придобивки по см. на чл.294 от същия кодекс;
-достъпни са за всички членове на персонала;
-предоставят се за сметка на социалните разходи, които предприятието заделя за тези цели.
От изложеното в запитването не става ясно, дали коментираните разходи, притежават всички цитирани признаци за да бъдат определени като социални разходи.
Предвид гореизложеното, ако тези разходи попадат в обхвата на чл.204, т.2 от ЗКПО, и са обложени с окончателен данък в предприятието по реда на чл.207, ал.2 от закона за целите на ЗДДФЛ данъчното третиране е следното:
-съгласно чл.16, ал.2 от ЗДДФЛ такива разходи не се включват в облагаемия доход на физическите лица;
-съгласно чл.24, ал.2, т.9 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват социалните разходи за сметка на работодателя, обложени по реда на ЗКПО.
Счетоводни разходи, които имат характер на социални разход по смисъла на чл.204, т.2 от ЗКПО следва да бъдат документално обосновани съгласно действащото законодателство.
Относно приложение разпоредбите на осигурителното законодателство:
За целите на осигуряването, за да бъдат определени като социални едни разходи, те следва да са предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от Кодекса на труда.
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е законово определено в чл.6, ал.12 (предишна ал.11) отКодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно тази разпоредба, върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии“, съответно фонд “Пенсии за лицата по чл. 69“, определени съответно по реда на ал. 3 и 5.
Разпоредбите на КСО по отношение елементите на осигурителния доход са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). Съгласно текста на чл. 2, ал. 1 от НЕВДПОВ осигурителни вноски се изчисляват и се внасят върху стойността на средствата и сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване в пари или в натура. В алинея 2 на чл.2 изчерпателно са изброени случаите, в които не се начисляват и внасят осигурителни вноски върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, които са: за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития.
Описаната от Вас ситуация, в която дружеството Ви ще заплаща такси за детски градини и училища на децата на служителите Ви, не попада сред изброените в чл.2, ал.2 от НЕВДПОВ хипотези. Без значение в случая е обстоятелството, че заплащането на таксите ще бъде извършвано директно от дружеството на детската градина или училище.
Видно от гореизложеното, върху разходите за такси за детската градина или училище направени от работодателя в полза на лицата по чл.4, ал.1 от КСО се дължат осигурителни вноски на основание чл.6, ал.12 от с.з. и чл.2, ал.1 от НЕВДПОВ. Вноските са за фонд „Пенсии”, а за родените след 31.12.1959 г. и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд (основаниечл.127, ал.1 и чл.157, ал.6 от КСО).
Предвид уреденото по силата на чл.40, ал.1, т.1 от Закона за здравното осигуряване уеднаквяване на осигурителния доход за държавното обществено осигуряване и здравното осигуряване, върху средствата за социални разходи се дължат и здравноосигурителни вноски.
Следва да имате предвид, че сумите и средствата за социални разходи, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски, не се включват при определяне на минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя(чл.2, ал.4 от НЕВДПОВ). Същите, обаче следва да се вземат предвид при ограничаване на осигурителния доход до максималния месечен размер.
Освен това следва да се отбележи, че законосъобразното прилагане на разпоредбите на данъчното и осигурително законодателство подлежи на последващ контрол от органите по приходите въз основа на събраните в хода на ревизионното производство официални документи и доказателства.

Оценете статията

Вашият коментар