ОТНОСНО: Приложение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.)/Наредба № Н-18/2006 г. /
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило запитване с вх. № 20-28-190/06.07.2020 г. от „………“ ЕООД, адрес гр. …………………, с което се иска отговор относно приложението на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. Изложена е следната фактическа обстановка:
Регистрирали сте дентален кабинет(база), където упражнявате дейност в град П. Възнамерявате да разкриете „филиал“ отново в град П, като работното време на базата и филиала не съвпадат. Разполагате с мобилен касов апарат, който използвате в момента в денталният кабинет. От запитването става известно, че питащия сам упражнява дейност в сочените търговски обекти по различно време.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Може ли мобилен касов апарат да бъде използван за двата обекта и как следва да се извърши това?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка относно начина на осъществяване на дейността и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от наредбата. По смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
Видно от горецитираната нормативна уредба е, че лицата, извършващи продажби на стоки или услуги, при които плащането се извършва в брой, задължително следва да ги регистрират и отчитат чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство.
Същевременно наредбата не регламентира изисквания за броя на фискалните устройства, чрез които лицата трябва да отчитат извършваните продажби от различните видове дейности, които осъществяват. Необходимо е обаче във всеки търговски обект, в който се извършва плащане, освен когато същото се осъществява по банков път, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод, да има фискално устройство. Предвид това считам, че не е налице пречка плащанията, които получава лицето във връзка с извършените стоматологични услуги в двата кабинета да бъдат отчитани с един мобилен касов апарат.
Следва обаче да имате предвид, че реквизитите на фискалната касова бележка са строго определени и са регламентирани в чл. 26, ал. 1 от Наредба Н- 18/2006 г. на МФ. В т. 2 от същата разпоредба се съдържа изискването фискалната касова бележка да съдържа задължителен реквизит: „наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект – текст „БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ“. Този реквизит се инсталира от сервизната фирма, с която е сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт на ФУ.
С оглед гореизложеното, считам, че ако няма посочен постоянен стационарен обект, ФУ може да бъде програмирано от съответната сервизна фирма, така че, фискалната касова бележка да съдържа текст, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2, предложение второ, а именно „БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ“.
Предходният ред е приложим само при осъществяване на дейността от съответното задължено лице по начин, позволяващ отчитането/регистрирането на всички продажби и в двата търговки обекта, чрез едно фискално устройство, и в съответствие с всички изисквания на Наредба № Н-18/2006 г. Следва да е създадена такава организация на работа, че независимо в кой от обектите се извършват продажби, плащането да се регистрира от фискалното устройство в обекта.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.