ОТНОСНО: Приложение на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (загл. Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г.)
В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило запитване с вх. № 96-00-246/17.09.2020 г. от „………………….“ EООД, адрес гр. ………., ул. „………………“ №…., ЕИК по ЗТРРЮЛНЦ ………….., с което искате отговор относно приложението на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. и е изложена следната фактическа обстановка:
Изпращате стоки до крайни клиенти с куриерска фирма, плащането е чрез наложен платеж и се издава касова бележка. Вземането прехвърляте от клиента към куриерската фирма. При отказ на клиента, куриерската фирма връща стоката с документите. Вие издавате кредитно известие и анулирате вземането от куриерската фирма. Това се извършва в отдел, отдалечен от търговския център и касовия апарат.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
Трябва ли да се извършва сторно операция?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин, изразявам следното становище:
По смисъла на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. „разносна търговия“ е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка; за разносна търговия се счита и продажбата на вестници и списания за обекти, специализирани само за вестници и списания.
При разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3, от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
Редът и начинът за извършване на корекция при грешно натрупване след приключена сметка на клиента (сторно операция) са регламентирани в чл. 31 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. В разпоредбата на ал. 1, т. 1 от цитираната правна норма се указва, че сторно операция при рекламация или връщане на стока, при операторска грешка или при намаление на данъчната основа, след приключена сметка на клиента, се документира чрез издаване на документ от ФУ или ИАСУТД.
Прилагането на ред за регистрация и отчетност на сторно операция, различен от определения в чл. 31 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, води до несъответствие с нормативно регламентирания ред и съответно до липса на документална обоснованост за намаляване на регистрирания търговски оборот. При наличие на законовоустановени кумулативни изисквания за притежавани елементи от сторно-документа, отсъствието на такива има за последствие липсата на обвързваща доказателствена сила на документа за извършване на стопанската операция, отразена в него.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.