Относно: приложение на Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
Въввръзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция «., е изложена следната фактическа обстановка:
Предвид изискването за осигуряване на дистанционна връзка с НАП на всички фискални устройства, въведено с разпоредбите на Наредба Н-18/2006г. , са поставени следните въпроси:
1.Възможно ли е бракуването на старите ЕКАФП да се осъществи в сервизна база в гр.П….., при условие, че са закупени и обслужвани от други сервизни бази в други градове, където фирмата има действащи търговски обекти?
2.Как да се осъществяват продажбите за дните, в които ЕКАФП ще се намира в сервизна база за преустройване?
3.Възможно ли е ЕКАФП, които работят стационарно, да се програмират без адрес?
4.Какъв е срокът и къде следва да се представят протоколите за бракуване на старите ЕКАФП, при условие, че седалището на фирмата е в гр. П…, а те са работили по търговски обекти в други градове?
5.Ако една фирма притежава касов апарат, но в момента не осъществява търговска дейност, не би ли следвало да се присъедини новия ЕКАФП не до 31 март 2012г., а към момента, в който ще започне отново дейност?
6.Ако една фирма приема да работи само чрез банкови разплащания, необходимо ли е присъединяване на ЕКАФП към НАП ? Какво следва да се декларира в този случай?
Предвид гореизложените въпросии съобразявайки относимата нормативна уредба по същите,изразяваме следнотостановище:
По отношение на първи и четвърти въпрос:
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) всяко
регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална
касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Изискването ФУ задължително да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП е заложено в разпоредбата на чл.118, ал. 2 от ЗДДС. Задължението за установяване на дистанционна връзка с НАП се отнася за всички фискални устройства и интегрирани автоматизирани системи за управление на търговската дейност / ИАСУТД/, като не се допуска работа с ФУ от лицата по чл. 3 без изградена дистанционна връзка на ФУ с НАП, освен в случаите, посочени в Наредбата / чл. 7, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г. /. Целта на изменението е да се осигури възможност за автоматично предаване на данни за дневните отчети на всяко ФУ към НАП.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства . В § 59, ал. 1 от ПЗР на същата са определени различни срокове за осъществяване на дистанционна връзка за отделните групи лица.
До закупуване и въвеждане в експлоатация на ФУ, отговарящо на изискванията за дистанционна връзка задължените лица използват ФУ от модели, одобрени преди изменението на наредбата, като прилагат досегашния ред за регистриране и отчитане на продажбите в търговски обекти, включително по отношение изискванията към ФУ, въвеждането в/извеждането им от експлоатация. Това обаче може да става до изтичането на посочените по-горе срокове за съответното лице (§ 59, ал. 2 от ПЗР на Наредбата).
Извеждането от експлоатация на фискално устройство и съответно прекратяването на регистрация се извършва по инициатива на лицето по чл. 3 или при бракуване на фискалното устройство по инициатива на лицето по чл. 3. Бракуването е свързано с демонтаж на фискалната памет, след което устройството не може да бъде използвано /чл. 20, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г./.
Предвид гореизложеното, ако се извършва демонтаж на фискална памет на устройство, което няма връзка с НАП чрез данъчен терминал, следва да приложите реда задемонтаж на фискалната памет на фискално устройство преди изменението на Наредба № Н-18/2006 г. от 29.06. 2010г. на МФ, а той е следният:
За дата на извеждане от експлоатация се счита датата на заверка от компетентната ТД на НАП на протокола за демонтаж на фискалната памет (чл. 20, ал. 2 (отм.) от Наредба № Н-18 от 2006 г.)
В чл. 22, ал. 1 /отм./ от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ са регламентирани случаите, в които се извършва демонтаж на фискалната памет на фискално устройство. Съгласно т. 4 и т.5 от същата правна норма демонтаж на фискална памет се извършва при прекратена регистрация на фискалното устройство по инициатива на лицето и при бракуване на фискалното устройство.
Видно от разпоредбата на чл. 22, ал. 2 /отм./ от Наредба № Н-18/2006г., демонтаж на фискална памет на дадено ФУ се извършва от сервизен техник на вписаната в свидетелството за регистрация на ФУ сервизна фирма.
В присъствието на лицето, задължено да регистрира и отчита извършените от него продажби, сервизният техник съставя в четири екземпляра „Протокол за демонтаж на фискалната памет” съгласно Приложение № 12 към чл. 22, ал. 3 от Наредба № Н-18 /2006 г. на МФ, като отразява причината за демонтаж в протокола и в паспорта на фискалното устройство. Обръщаме внимание, че при демонтаж на фискалната памет на устройствата без дистанционна връзка, тъй като се прилага досегашния ред, протоколът за демонтаж на ФП се издава по стария образец на Приложение № 12 и се заверява в НАП.
Съгласно чл. 22, ал. 4 (отм.) от Наредба № Н-18/2006 г. в срок до 3 работни дни от съставяне на протокола лицето, задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби или упълномощено от него лице, представя четирите екземпляра в компетентната ТД на НАП, заедно със съкратени отчети на фискалната памет по години за работния й период, а при повреда на оперативната памет и контролната лента заедно с изчисления по нея оборот след последния записан във фискалната памет отчет.
В случаите на демонтаж на фискалната памет компетентната ТД на НАП проверява и заверява или отказва да завери екземплярите на протокола в деня на подаването. Екземпляр от протокола за демонтаж на фискалната памет, заедно с отчетите се съхранява в досието на фискалното устройство в ТД на НАП, а останалите екземпляри се връщат на лицето, задължено да регистрира и отчита извършваните от него продажби (чл. 22, ал. 5 (отм.) от Наредба № Н-18 /2006 г.). Лицето съхранява екземпляр от протокола за демонтаж на фискалната памет в книгата за дневните финансови отчети на страницата на датата на съставяне на протокола, а другите екземпляри в еднодневен срок от датата на получаването им се предават на сервизния техник (чл. 22, ал. 6 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ). Съкратени отчети на ФП пред НАП се представят само в случаите на демонтаж на ФП, заедно с протоколите за демонтаж.
Видно от цитираните правни норми, бракуването на старите устройства се извършва по инициатива на лицето и в тези случаи демонтажа на фискална памет се извършва от онази сервизна фирма, която е вписана в свидетелството за регистрация на тези фискални устройства .
Що се отнася да правилата за определяне компетентността на ТД на НАП следва да се има предвид § 2 от Допълнителните разпоредби на Наредба № Н-18/2006 г., в който е указано, че за целите на тази Наредба компетентната ТД на НАП е тази по ч. 8 от ДОПК.
Чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК определя компетентната ТД на НАП относно производствата по този кодекс, като посочва, че по отношение на местните юридически лица това е териториалната дирекция по тяхното седалище.
С оглед горните разпоредби и предвид обстоятелството, че седалището на дружеството Ви е в гр. П….., следва в срок до 3 работни дни от съставянена протокола за демонтаж на фискална памет от съответната сервизна фирма,Вие или упълномощено от Вас лице да представите четирите екземпляра в компетентната териториална дирекция –ТД на НАП-гр. П……
По отношение на втори и петивъпрос следва да сеима предвид, че в ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ няма разпоредба, която да дефинира понятието „временно спиране на дейността” или да урежда конкретни действия, свързани с временното преустановяване на работа с ФУ поради спиране на извършваната дейност от лицето. Предвид това, в случай, че задълженото да регистрира и отчита извършваните от него продажби лице не е демонтирало фискалната памет на ФУ на някое от основанията на чл. 20, ал 1 или чл. 22, ал. 1 от Наредбата, за него остава задължението да спазва всички нормативни изисквания, регламентирани в Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ, касаещи действащите ФУ в условията на неработни дни на търговския обект / чл. 39, ал.6 от Наредба № Н-1882006г./.
По отношение на трети въпрос:
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. / Изм.ДВ, бр. 48 от 2011г., в сила от 24.06.2011г./ задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС „ търговски обект ” е всяко място, помещение или съоръжение / например: маси, сергии и други подобни / на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели / например: офис, жилище или други подобни /, да е част от притежаван недвижим имот / например: гараж, мазе, стая или други подобни / или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Съгласно чл. 25, ал.3 от Наредба № Н-18/2006г., фискална касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
Реквизитите на фискалната касова бележка са посочени вчл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006Г., като в т. 2 от същата разпоредба се съдържа изискването фискалната касова бележка да съдържа задължителен реквизит : „ наименование и адрес на търговския обект, а когато не е налице стационарен обект- текст „ БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ ”.
В този смисъл, няма пречка дружеството Ви да използвафискално устройство / тип мобилно/ при осъществяване на дейността си, но следва да е налице информация във фискалната касова бележка за вида на обекта и неговия адрес, което се извършва при въвеждане в експлоатация на ФУ. В тази връзка лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006г. следва да има сключен писмен договор за техническо обслужване и ремонт с регистрирана от ДАМТН сервизна фирма, която да притежава удостоверение за сервизно обслужване за съответния тип.
Съгласно изложените факти, считаме, че ако нямате посочен стационарен обект, ФУ може да Ви бъде програмирано от съответната сервизна фирма, така че фискалната касова бележка да съдържа текст, съгласно чл. 26, ал. 1, т. 2, предложение второ от Наредба № Н-18/2006г., а именно „ БЕЗ СТАЦИОНАРЕН ОБЕКТ ”.
По отношение на шести въпрос:
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г./Изм.- ДВ, бр. 48 от 2011г., в сила от 24.06.2011г./ задължава всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство / ФУ /, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н- 18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията на стоките и услугите се извършват единствено чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на касов апарат и отчитане на извършваните от физическите лица продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.
„ Кредитен превод ” и „ директен дебит ” са форми на безналични плащания, регламентирани в Наредба № 3 от 16 юли 2009г. за условията и реда за изпълнение на платежните операции и за използване на платежните инструменти /Обн.ДВ, бр.62 от 4 август 2009г., изм. ДВ, бр.48 от 24 юни 2011г. /, издадена от БНБ / Радели II-ри иIII-ти /. В случай, че плащанията се извършват чрез „ кредитен превод ” и „ директен дебит ” по смисъла нагорната наредба, не е задължително да се издава фискална касова бележка от фискално устройство.
Следва да имате предвид, че техническите и функционални изисквания, редът и начинът за изграждането и осъществяването на дистанционната връзка са регламентирани в Раздел IIIб от Приложение № 1 от Наредба № Н-18/2006г.