Изх. № 24-31-369
Дата:26. 02. 2008 г.
Относно: Приложение на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица и Наредба за елементите на възнаграждението и доходите върху които се правят осигурителни вноски.
Във връзка с Ваше писмо до ТД на НАП – гр……………., препратено по компетентност чрез Дирекция „ОУИ“ – гр……………., постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-31-369/02.11.2007г., Ви уведомявам:
В запитването си поставяте следните въпроси :
1.След отмяната от 01.07.2007 г. на Наредбата за допълнителните и други
трудови възнаграждения, приета с ПМС № 133/14.07. 1993г., отпада ли нормативното
основание да се изплащат на шофьорите разходи за храна вместо командировъчни пари
на база на пропътувани километри или следва да бъдат изплащани на основание на § З
от ДР на постановлението, което не е отменено?
2.Приложими ли са по отношение на тези разходи разпоредбите на чл. 24, ал.2,
т. 6 от ЗДДФЛ и чл. 1, ал. 7, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за
доходите върху които се правят осигурителни вноски?
3.Следва ли да бъдат включвани в работната заплата или да се изплащат
отделно както командировките. При изплащането на сумите включват ли се
километрите, изминати в границите на населеното място, където е мястото на работа,
определено при възникване на трудовото правоотношение?
По поставените в писмото Ви въпроси, изразявам следното становище:
По първият въпрос:
С чл. 1 ал. 1 от отменената Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, е уточнено, че с нея се определят видовете и минималните размери на допълнителните и други трудови възнаграждения, които са задължителни за заплащане
при работа по трудово правоотношение и не са конкретно установени в Кодекса на труда, в закон или в друг нормативен акт.
Заплащането на дневни пари вместо командировъчни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност е регламентирано в разпоредбата на § 3 от ДР на ПМС № 133 /обн., ДВ. бр.67 от 1993г., изм. ДВ. бр.1 от 1994г., изм. ДВ. бр.25 от 1999г./, където е определен вида на плащането и минималните му размери, извън допълнителните и други трудови възнаграждения регламентирани с наредбата.
Към настоящият момент цитираното постановление не е отменено, поради което текста на § 3 от допълнителните му разпоредби е нормативно основание на заетите в автотранспортната дейност и железопътният транспорт, във вагон – ресторантите, в подвижните пощенски служби, подвижната охрана и други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място /обект/, вместо командировъчни дневни пари да се изплащат не по-малко от 0.0035 лв. на всеки пропътувай километър. Когато пътуването е свързано с нощуване в друго населено място /обект/ извън местодомуването, вместо за пропътуван километър, може да се заплащат командировъчни дневни пари по размерите, определени с Наредбата за командировки в страната, както и да се заплащат квартирни пари при условията на същата наредба.
По вторият въпрос :
Според чл. 24, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и /или натура от работодателя или за негова сметка формират облагаем доход от трудови правоотношения, с изключение на посочените в ал. 2. Като необлагаем доход в чл. 24, ал. 2, т. 6 от ЗДДФЛ, в редакцията на закона действаща през 2007г., са посочени определените в нормативен акт допълнителни разходи за храна, които се заплащат вместо командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътният транспорт, във вагон – ресторантите, в подвижните пощенски служби, подвижната охрана и други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място /обект/.
Следва да имате пред вид, че със ЗИД на ЗДДФЛ са направени промени в цитираната разпоредба, съгласно която в сила от 01.01.2008г. не се включват в облагаемият доход от трудови правоотношения допълнителните разходи за храна, които се заплащат вместо командировъчни дневни пари на работниците и служителите в автотранспортната дейност и железопътния транспорт, във вагон-ресторантите, в подвижните пощенски служби, в подвижната охрана и в други подобни дейности, при които служебната работа се изпълнява по време на пътуване до друго населено място или обект – до двукратния размер на определените в нормативен акт минимални размери на допълнителните разходи.
Съгласно чл. 1, ал. 7, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху пътните, дневните и квартирни пари при командировка или заместващите ги възнаграждения, включително тези по § 3 от ДР на ПМС № 133 от 1993г.
Предвид описаните по-горе аргументи считам, че разпоредбите на чл. 24, ал. 2, т.6 от ЗДДФЛ и на чл. 1, ал. 7, т. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски са приложими спрямо сумите, които се изплащат на основание § 3 от ДР на ПМС № 133 от 1993 г.
По третият въпрос:
Въпросът Ви е свързан с реда и начина за начисляване и изплащане на сумите по § 3 от ПМС № 133/1993г., като в тази връзка имайте предвид, че компетентните органи да дават указания по прилагането на постановлението, съобразно своята компетентност, са Министъра на труда и социалната политика, Министъра на здравеопазването и Министъра на финансите.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘