Изх. № 94-00-99/31.05.2012 г.
ЗДДС,
ДОПК,
чл.12, ал.1
чл.17, ал.3
чл.21, ал.2
чл.21, ал.4, т.1
чл.82, ал.1
чл.113, ал.1
чл.114, ал.1
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 94-00-99/ 2012 г. относно приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„…” ООД e регистрирано по ДДС дружество. То е договорило с юридическо лице от страна членка на ЕС извършването на услугата: „Преотдаване под наем на рекламни площи на територията на България”.
Юридическото лице е регистрирано по ДДС, като същото няма регистрирани клонове и представителства на територията на страната.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Коя е приложимата разпоредба относно мястото на изпълнение на доставката на услугата – чл.21, ал.2 или чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към нея нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл.6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Чл.21, ал.2 от ЗДДС указва, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Същевременно в чл.21, ал.4 от ЗДДС са регламентирани някои изключения от горното правило, като в т.1 са указани услугите, свързани с недвижими имоти.
Съгласно чл.21, ал.4, т.1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни;
В изложената в запитването фактическа обстановка не е посочено дали услугата по „Преотдаване под наем на рекламни площи на територията на България” е свързана с извършването на рекламна дейност или се касае, за услуга, свързана с недвижим имот.
В случай, че услугата, която „…” ООД предстои да извърши не е свързана с недвижим имот, мястото на изпълнение на доставката на услугата ще се определи съобразно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС и ще бъде на територията на страната, в която получателят е установил независимата си икономическа дейност. Според изложеното в запитването получател е данъчно задължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в държава членка и в този случай мястото на изпълнение на доставката на услугата ще бъде на територията на съответна държава. В този случай, за „…” ООД, в качеството му на доставчик, не възниква задължение за начисляване на данък.
Когато услугата е свързана с недвижим имот, който се намира на територията на страната то мястото на изпълнение на услугата ще е на територията на страната и тя ще се третира като облагаема доставка по българското законодателство.
Съгласно чл.82, ал.1 от ЗДДС, данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице – доставчик по облагаема доставка. В тази връзка, за „…” ООД възниква задължение за начисляване на данък.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице-доставчик на облагаема доставка, е длъжно да издаде фактура за извършената от нето доставка. Фактурата задължително съдържа реквизитите по чл.114, ал.1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’