3_3201/04.06.2007 г.
Чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК
Чл.113, ал.3 от ДОПК
Чл.59, ал.2, т.1 от АПК
Чл.59, ал.2, т.8 от АПК
ОТНОСНО: Приложение разпоредбите на чл.112, ал.2, т.1и чл.113, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс в хипотезите на заместване в компетентност
Поставено е писмено запитване относно компетентността за възлагане на ревизия в хипотеза на заместване на титуляра при ползване на законоустановен отпуск по смисъла начл.112, ал.2, т.1 и чл.113, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С оглед изясняване на фактическата обстановка посочвате, че в отдел „Контрол” при ТД на НАП са организационно обособени два сектора „Ревизии и проверки” – сектор „А” и „Б”, като всеки един от тях е оглавяван от началник сектор. Поставени са множество въпроси, поделени съобразно фактическата обстановка на четири групи, както следва:
1.С отменително решение на Директора на Дирекция „ОУИ” е възложено образуване на нова ревизия от началник сектор „А”, възложил и предходното ревизионно производство. Към момента на постановяване на решението компетентният началник сектор е в отпуск и е заместван от началник сектор „Б”. В тази връзка може ли Заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) да се издаде от заместващия началник сектор и необходимо ли е след завръщане на титуляра ЗВР да бъде изменена ?
2.По време на ползване на отпуск от началник сектор „А” се възлага ревизия на сектор „А”. Може ли ЗВР да бъде издадена от заместващия го началник сектор „Б” и необходимо ли е след завръщане на титуляра ЗВР да бъде изменена ?
3.Началник сектор „А” е възложил ревизия със ЗВР и в последствие е излязъл в отпуск. Допустимо ли е издадената ЗВР да бъде изменена по реда на чл.113, ал.3 от ДОПК от заместващия титуляра началник сектор „Б” и необходимо ли е след завръщането му ЗВР да се измени ?
4.Необходимо ли е в текстовата част на ЗВР за изменение да се посочи изрично, че същата се издава от началник сектор „Б” в качеството на заместник, като се има предвид, че в заглавната част на бланката на ЗВР няма такова определено място?
Следва да се отбележи, че поставените въпроси в първа, втора и трета група са сходни и поради това от гледна точка на ДОПК се налага общ отговор.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби на ДОПК предоставяме на Вашето внимание становище съобразно задължителните указания относно определяне на компетентните органи в ревизионното производство в хипотезата на чл.112, ал.2, т.1, чл.113, ал.3, чл.114, ал.2 и чл.119, ал.2 от ДОПК, получени с писмо Изх. № 24-04-163 / 30.01.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП.
При образуване на ревизионното производство възлагането на ревизия се извършва от орган по приходите, определен от териториалния директор на дирекцията, съгласно правилата на чл.8 от ДОПК, в териториалния обхват на която попада ревизираният субект. Компетентните органи да извършат ревизията и да издадат ревизионните актове са органите по приходите, служители на съответната териториална дирекция.
В случаите, когато по реда на чл.113, ал.3 от ДОПК се изменя заповедта за възлагане на ревизията, е необходимо да се има предвид следното:
Разпоредбата на чл.113, ал.3 от ДОПК има за предмет да определи органа, компетентен да измени заповедта за ревизията и вида на акта, с който се извършва изменението. Тълкувайки разпоредбата на чл.113, ал.3 от ДОПК се налага изводът, че под „органът, възложил ревизията” следва да се има предвид този орган по приходите, издал конкретната заповед, чието изменяне е необходимо да се извърши, а не всеки от органите, определени по реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК от териториалния директор да възлагат ревизии. В случай, че законодателят е имал за цел да даде възможност на всеки един от органите, определени да възлагат ревизии да изменят първоначалната заповед, издадена от други титуляри, би използвал подходът, определен в чл.7 от ЗНАП при изброяването на служителите, които имат качеството „органи по приходите”.
Аргументите да не се тълкува разширително разпоредбата на чл.113, ал.3 от ДОПК се извеждат от възложените на този орган функции на ръководство и контрол на ревизионното производство, произтичащи от следните разпоредби:
?на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК – да образува ревизионно производство;
?на чл.113, ал.3 от ДОПК – да изменя обхвата на ревизията и ревизиращите органи по приходите;
?на чл.119, ал.2 от ДОПК – да определя органа по приходите, на който възлага издаването на ревизионния акт.
Целта на поставеното изискване за персоналната компетентност е органът, който издава акта, да е взел непосредствено участие при определянето на ревизиращите органи, срокът за извършване на ревизията, ревизирания период, видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, както и при избора на орган по приходите, на когото възлагаиздаването на ревизионния акт.Разпоредбата на чл.113, ал.3 от ДОПК не се свежда до индивидуализация на конкретно физическо лице, а до това дали конкретно физическото лице има качеството “орган по приходите, възложил ревизията“ или „орган по приходите, определен от териториалния директор да възлага ревизии”.
При преценката за наличие или липса на компетентност на органа, издал заповедта за изменение на първоначалната заповед за възлагане на ревизия, следва да се разграничават случаите, когато титулярът се замества при отпуск от друго лице. Когато друг орган по приходите, в качеството си на заместник на първия издаде заповедта, то тя ще се счита за такава, издадена от органа, възложил ревизията, по смисъла на чл.113, ал. 3 от ДОПК, тъй като в хипотезата на заместване в длъжност, заместващият изпълнява правомощията на замествания, предвидени в конкретния случай в чл.113, ал.3 от ДОПК. Посоченото намира аналогично приложение и при първоначално възлагане на ревизия по смисъла и реда на чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК.
От гореизброените случаи следва да се отграничава и хипотезата, регламентирана в чл.7, ал.3 от ДОПК, когато определен в закона горестоящ орган може да изземе разглеждането и решаването на въпрос или преписка от компетентния орган по приходите, съответно от публичния изпълнител, в случаите, когато са налице основанията за отвод или самоотвод, както и в случаите на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и да възложи правомощията по разглеждането и решаването им на друг орган по приходите, съответно публичния изпълнител, равен по степен на този, от когото е иззета преписката или въпросът.
В допълнение на гореизложеното следва да се посочи още, че:
?приложимият процесуален закон ДОПК в разпоредбата на чл.112, ал. 2, т.1 не съдържа изрично указание, което да ограничава компетентният териториален директор в преценката му кои и колко органи по приходите упражняват компетентност по възлагане на ревизии;
?издадената в условията на заместване в компетентност ЗВР не е необходимо да бъде изменяна след завръщане на титуляра.
За целите на отговора на четвъртия поставен въпрос е необходимо да се привлече и подложи на анализ нормата на чл.59, ал.2 от субсидиарно приложимия Административнопроцесуален кодекс (АПК). Последната определя изискванията за формалното съдържание на акта. Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.1 от АПК изисква, когато административния акт е постановен в писмена форма, той да съдържа реквизит „Наименование на органа, който го издава”, а чл.59, ал.2, т.8, предложение второ – „подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му”. В разглежданите в настоящото изложение хипотези съобразно посочените общи административно-правни регламенти на АПК се налага извод, че ЗВР, издадена в условията на заместване в компетентност, следва да съдържа индивидуализиращи данни от една страна за конкретния орган по приходите, заместващ титуляра, а от друга – за основанието за възникване на заместването, с други думи следва да се посочи и заповедта на териториалния директор по смисъла на чл.112 от ДОПК. Заповедта следва да бъде подписана от заместващия титуляра орган по приходите с указание досежно заместването в компетентност.