чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
чл. 80, ал. 6 от ППЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството в качеството на продавач е сключило договор със „СК“ АД за доставка на 741 броя релси от виза 49 Е1, като е получило авансово цялата стойност по доставката.
С отделен договор „Тр“ ООД възлагана на „А” АД Испания да произведе и достави в България ж.п. релси от вида 49 Е 1. Поради неизпълнение на доставката от страна на испанското дружество е подписано споразумение, че договора се прекратява и същото се задължава да обезщети „Тр“ ООД с 139 т релси от друг вид.
За обезщетението е издадена фактура, която „Тр“ ООД е отчело като ВОП в дневниците за покупки и продажби в периода на доставката.
Продавачът „Тр“ ООД от своя страна възстановява на „СК“ АД авансово получената сума и доставя същите 139 тона релси, като обезщетение за неизпълнение на договора за доставка.
Дружеството издава фактура с описание „безплатна доставка“ и начислява ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. С какъв документ следва да се отрази доставката на стока, обект на обезщетение и следва ли да се начислява ДДС?
2. Налице ли е право на данъчен кредит за контрагента за начисления данък върху обезщетението ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изрично в закона е предвидено, че плащанията за лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката.
Неустойките са елемент на данъчната основа само, когато са получени от доставчика и нямат обезщетителен характер.
Неустойките дължими от доставчика на получателя по доставката във връзка с неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия различни от договорените между страните нямат характер на плащане по доставката.
В конкретния случай, от изложените в запитването обстоятелства е видно, че се касае за неустойка, дължима от доставчика, имаща за цел да обезщети възложителя за вредите от неизпълнението на договора, т.е. касае се за неустойка, която няма характер на доставка и върху размера на неустойката не следва да се начислява ДДС.
На основание чл. 84 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ за документиране на неустойки с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ съдържащ предвидените в чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството/ЗСч/ задължителни реквизити, който удостоверява получаването й.
По втори въпрос:
Съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1 от ЗДДС поправки и добавки в данъчните документи не се разрешават. Погрешно съставени или поправени документи се анулират и се издават нови.
На основание чл. 116, ал. 3 от ЗДДС зa погрешно съставени документи се смятат издадени фактури и известия към тях, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен.
Когато погрешно съставени документи или поправени документи са oтразени в отчетни регистри (на доставчика или на получателя), за анулирането се съставя протокол по чл. 116, ал. 4 от ЗДДС за всяка от cтраните.
В конкретния случай, доколкото доставената стоката има характер на обезщетение, то доставчикът следва да анулира фактурата като погрешно съставен документ и да документира същата съгласно чл. 84 от ППЗДДС.
По издадената фактура с погрешно начислен данък за получателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
Съгласно чл. 80, ал. 6 от ППЗДДС за погрешно съставени се смятат издадени протоколи, в които е начислен данък, въпреки че не следвало да бъде начислен.
Разпоредбата на чл. 80, ал. 5 от ППЗДДС регламентира, че погрешно съставения протокол следва да се анулира и да се издаде нов.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и приложени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Данъчно- осигурителен процесуален кодекс (ДОПК).