Становище на НАП – ДР на ЗДДС, §1, т. 84; Наредба № Н-18, чл. 52з, ал. 3; Наредба № Н-18, Приложение 29

Изх.№ М-26-Л-61
Дата: 30.08.2019 год.
ДР на ЗДДС, §1, т. 84;
Наредба № Н-18, чл. 52з, ал. 3;
Наредба № Н-18, Приложение 29;
ДР на Наредба № Н-18, § 1, т. 19.

ОТНОСНО: прилагане на Наредба №Н-18/2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба №Н-18/2006 г.)

Представям Ви отговори на въпроси, поставени във Ваше писмо, заведено в общия деловоден регистър на ЦУ на НАП с №М-26-Л-61/08.11.2018 г. във връзка с измененията в Наредба №Н-18/2006 г. В писмото си сте посочили, че «……» ООД е разработчик и внедрител на ERP-система за управление на бизнес процесите в промишлени предприятия. Системата е изградена от подсистеми и модули, свързани с управлението на производството, финансово-счетоводната дейност, складовете, търговската дейност на фирмите, продажбите.
Въпрос № 1
Трябва ли функционалността за издаване на фактури да е СУПТО или част от СУПТО при следния казус: В модул от ERP система се извършва фактуриране на продажби по банков път и в брой, като за целта:
* се зареждат данни за продажбата, създадени в други модули на ERP системата (данни за контрагент, артикули, цени, начин на плащане, количества) и/или
* се въвеждат ръчно данни за осъществената продажба.
Модулът няма свързаност с фискално устройство, като за продажбите в брой се пуска ръчно фискален касов бон от касов апарат.
Ако отговорът е положителен, задължително ли е наличието на връзка с фискалното устройство?
Описаната във Вашия пример функционалност на модула за фактуриране на продажби по банков път и в брой попада в обхвата на определенията за „софтуер за управление на продажбите“ съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и „управление на продажбите“ съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба Н-18/2006 г. В случай че този софтуер се използва в търговски обекти, в които съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г. е налице задължение за издаване на фискален бон, т.е. извършват се например плащания в брой, с дебитна или кредитна карта и др., то той трябва да бъде свързан с фискално/и устройство/а (ФУ). Фактът, че към момента няма свързаност с ФУ, не може да бъде причина за изключване на софтуера от изискванията на Наредба Н-18/2006 г. и ФУ трябва да работи под управлението на софтуера.
Въпрос № 2
Когато юридическо лице, което има няколко търговски обекта и използва един СУПТО за управление на продажбите в тях, но в някои обекти има свързаност между фискалните устройства и СУПТО, а в други такава свързаност липсва, тъй като се използват фискални касови апарати и продажбата се фискализира ръчно, трябва ли СУПТО да осъществява връзка с фискалните устройства на всички обекти в рамките на юридическото лице?
Разпоредбата в чл. 52з, ал. 3 дава еднозначен отговор на Вашия въпрос – Лицата по чл. 118, ал. 18 от ЗДДС могат да използват в търговски обект, в който се извършват продажби на стоки и услуги, за които е налице задължение за издаване на фискален бон, само софтуер/и за управление на продажбите, отговарящ/и на посочените в приложение № 29 изисквания, като софтуерът/ите задължително управлява/т всички фискални устройства в този обект. Не се допуска ръчно фискализиране на продажби в обект, в който се използва СУПТО.
Следва да се има предвид също, че не се допуска даден софтуер, производителят/разпространителят на който е декларирал съответствие с изискванията на наредбата, да функционира по различен начин – със или без свързаност с фискално/и устройство/а.
Въпрос № 3
Ако при използването на СУПТО се използва автоматизирано импортиране на данни от интегрираната система с цел автоматизирана подготовка на продажбата (цени, отстъпки, поръчки) – следва ли да се декларира като СУПТО системата, от която се импортират данни? Същото се отнася и до експорт от СУПТО на вече генерирани продажби, с цел импортиране в други системи за последваща счетоводна обработка, т.е. какви са определенията за „свързан с интегрирана информационна система” (ал.2 на чл.52к) и „…….свързана с получаване или подаване на информация…” (ал.3 на чл.52к), тъй като във връзка с тези две понятия са изискванията по т.21 на Приложение 29.
Съгласно определението, съдържащо се в §1, т. 19 от ДР на Наредба Н-18/2006 г., управлението на продажбите е процес по автоматизирана обработка за информация за извършване на продажби на стоки или услуги, включващ проследяване на движението на стоките или изпълнението на услугите от заявяването им до тяхното предоставяне или извършване на плащане. Процесът по извършване на продажба следва да се разглежда в неговата цялост и не може да се допусне поръчки да се въвеждат в софтуер, който не е СУПТО, и впоследствие те или част от тях да се импортират в друг софтуер – СУПТО. Моля да се запознаете „Разяснения относно импорт в СУПТО от външни източници на данни за продажби“, публикувани на интернет-сайта на НАП, рубрика „Полезно“, тема „Ново! Касови апарати, електронни магазини, СУПТО“.
Няма ограничение по отношение на експорт от СУПТО на информация за продажби с оглед последваща счетоводна обработка или за други цели.
Въпрос № 4
Ако юридическо лице управлява продажбите в своите обекти със СУПТО, които не са модули или част от ERP системата на юридическото лице и за целите на отчетността ERP системата обработва информация за продажбите, осъществени чрез тези СУПТО (фактури за продажби и плащания), получена без директна свързаност, а чрез ръчно зареждане на файлове в ERP системата, означава ли, че софтуерът за управление на продажбите е свързан с ERP системата?
По смисъла на наредбата във Вашия пример СУПТО е свързан с ERP системата. Разпоредбата в чл. 52к. ал. 3 визира свързаност чрез „получаване или подаване на информация от или към други софтуери“, което включва и посоченото от Вас зареждане на файлове от един софтуер или система в друг софтуер или система.
Въпрос № 5
Ако в ERP системата има модули, в които се комплектоват данните за продажба (въведена заявка за продажба, документи за експедиция, номенклатури, цени), но не се извършва продажбата, а тези данни се подават към друг модул от ERP системата, в който се осъществява продажбата с връзка към фискално устройство и запис в базата данни, защитен за достъп съгласно изискванията на Наредбата, достатъчно ли е да се декларира като СУПТО само модулът, в който се извършва продажбата с неговата структура от базата или трябва да се декларират и всички останали модули, в които се комплектоват данните за продажбата?
Процесът по управление на продажбите следва да се разглежда в неговата цялост, което означава, че посочените от Вас модули следва да се декларират като СУПТО и за тях да се подаде информация съгласно чл. 52в, ал. 2 от Наредба №Н-18/2006 г. Посочените от Вас модули, чрез които се въвеждат заявки за продажба, документи за експедиция, номенклатури и т.н., както и модулът за извършване на продажбата, попадат в обхвата на определенията за „софтуер за управление на продажбите“ съгласно §1, т. 84 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) и „управление на продажбите“ съгласно §1, т. 19 от ДР на Наредба Н-18/2006 г.
Въпрос № 6
При въвеждане в софтуера на информация за продажби по банков път, трябва ли софтуерът да генерира уникален номер на продажбите по банков път?
СУПТО генерира УНП за всяка продажба, независимо от начина на плащане. При плащане по начин, неизискващ издаване на фискален бон (ФБ), например плащане по банков път, приключването на продажбата със съответния УНП се отразява в софтуера с посочване на начина на плащане.
Въпрос № 7
Моля да дадете определение за „откриване на продажба”, предвид факта, че софтуерът трябва да генерира уникален номер на продажбата при „въвеждане в софтуера на информация за продажба”. В едно производствено предприятие управлението на продажбите започва от приемане на клиентската поръчка и преминава през различни етапи и отдели (снабдяване, подготовка на производство, управление на производство, отчитане на производство, изписване на материали и полуфабрикати, заприхождаване на полуфабрикати и готова продукция, експедиране, фактуриране, плащане). Кое е началото на продажбата? Кой е моментът, в който трябва да се генерира уникалният номер?
Съгласно т. 9 от Приложение №29 при въвеждане в софтуера на информация за продажба софтуерът генерира уникален номер на продажбата (УНП). Във Вашия пример, както и в аналогични случаи, отнасящи се до производствени предприятия, УНП трябва да се генерира в момента на въвеждане в софтуера на потвърдена клиентска поръчка.
Въпрос № 8
Във връзка с въпрос 7, не всички оператори, ангажирани с обработването на информация за продажбата, имат функции за приемане на плащания (функция на касиер), а оттам и връзка на компютъра, от който работят, към фискално устройство. Индивидуалният номер на кое фискално устройство трябва да се присвои при генериране на уникален номер на продажбата, ако работно място на оператора, въвел първоначалната информацията за продажбата, няма свързано към него фискално устройство, а в обекта има няколко фискални устройства и не е известно на кое от тях ще се фискализира продажбата?
Трябва ли софтуерът да блокира откриването на такава продажба?
В Наредба №Н-18/2006 г. няма изискване една продажба да бъде приключена на същото работно място, респ. на същото фискално устройство, на което е открита. Моля, обърнете внимание, че съгласно Приложение №29, т. 18, Таблица 18.2 – Данни за плащанията по продажбите, се изисква софтуерът да съхранява информация за:
* индивидуалния номер на ФУ, на което е издаден фискален бон за плащането, тъй като той може да бъде различен от съдържащия се в УНП номер на ФУ, когато е открита продажбата;
* кода на оператора, регистрирал плащането, тъй като той може да бъде различен от съдържащия се в УНП код на оператор, който е открил продажбата.
Съгласно т. 8 от Приложение №29 на наредбата се изисква работното място, на което се открива продажбата, да е свързано с фискално устройство. Във Вашия пример това може да бъде което и да е от фискалните устройства, намиращи се в обекта.
Въпрос № 9
В случай, че има издадена фактура за сума, която ще бъде платена по банков път, но впоследствие клиентът плаща в брой, кога се открива продажбата и кога се генерира на уникалния номер на продажбата?
Моля вижте отговорите на въпроси с №№ 7 и 8
Въпрос № 10
Трябва ли софтуерът да поддържа номенклатура на ролите, предвид факта, че правата на всеки потребител се задават индивидуално (всеки потребител има достъп до конкретни обекти в софтуера)?
Номенклатурата на ролите е посочена от гледна точка на правата, които потребителите на даден софтуер имат. В т. 18 на Приложение №29 е посочено, че се допуска предоставянето на алтернативни номенклатурни таблици, които като обхват на съдържащата се в тях информация съответстват на посочените в т. 18.9. В случай, че софтуерът не поддържа номенклатура на ролите, като алтернатива може да се извежда таблица, в която ясно са представени правата на потребителите на софтуера.
Въпрос № 11
Какво се разбира под дублираща функционалност?
Дублираща функционалност е функционалност за отразяване на процеса по управление на продажбите по подобие на реализирания процес в СУПТО.
Въпрос № 12
Изискванията по т.18.2 до 18.8. на Приложение №29 само за продажбите и доставките, за които е издаден фискален бон ли се отнасят или за всички продажби и доставки, без значение вида на плащането? Задължителна ли е за попълване информацията във всички полета от таблиците?
СУПТО съдържа информация за всички продажби, а не само за тези, за които е издаден фискален бон. Моля, обърнете внимание, че в приложение №29, т. 18.2 Данни за плащанията по продажбите се съдържа информация за вида плащане – съгласно номенклатурата в софтуера. Полетата в таблиците са задължителни за попълване.
Въпрос № 13
Коя е „датата на приключване на продажбата” (датата на експедиция, датата на фактуриране, датата на плащане, датата на фискализация или някаква друга дата)?
Датата на приключване на продажбата е в зависимост от създадената организация на работа на задълженото лице, респ. датата, на която в софтуера се отразява приключването на продажбата като процес. Дата на приключване на продажбата може да бъде както датата на плащане, така и датата на предоставяне на стоката на клиента.
Въпрос № 14
Какво трябва да бъде попълнено в полета „дата на приключване на продажбата” и „вид на плащане” в „18.2. Таблица – Данни за плащанията по продажбите” при продажба с комбиниран вид на плащане – частично платена в брой и последващо плащане по банков път?
В т. 18.2 – Таблица Данни за плащанията по продажбите трябва да се посочи всяко плащане на отделен ред. За дадена продажба с един УНП може да има няколко реда според броя на частичните плащания, направени по нея. Частичните плащания може да са направени по различен начин – в брой, по банков път, друг. Относно датата на приключване на продажбата моля вижте отговора на предходния въпрос.
Въпрос № 15
Информацията в полетата на „18.3. Таблица – Детайлни данни за продажбите” се отнасят за конкретен код на стоката/услугата или някои от тях се отнасят за всички стоки под един и същ уникален номер на продажбата?
В т. 18.3 – Таблица Детайлни данни за продажбите трябва да се посочи всяка стока (артикул) или услуга на отделен ред. За дадена продажба с един УНП може да има няколко реда според броя продадени стоки и/или предоставени услуги.
Въпрос № 16
В „18.6. Таблица – Обобщени данни за доставки” какво се разбира под „ID на запис”? Първоначално доставката може да се въведе в софтуера само със складов документ и последващо въвеждане на фактурата за доставка. В конкретната ситуация коe трябва да е “ID на запис”- на складовия документ или на фактурата? Коя е датата на доставката-датата на която е въведена информацията в софтуера или датата в документа за доставка? Всички полета ли са задължителни за попълване?
ID на запис е уникалният номер, който системата присвоява на всеки запис в дадена таблица от базата данни. Датата на доставката е датата в документа за доставка,

ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/

Оценете статията

Вашият коментар