Становище на НАП с Изх. № 20-00-34 от 21.03.2017 г.

Изх. № 20-00-34
21.03.2017 г.

чл. 96, ал. 4, изр. второ от ЗДДС

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-34/26.01.2017 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Адвокати възнамеряват да образуват адвокатско съдружие по смисъла на чл. 52 от Закона за адвокатурата (ЗА) във връзка с чл. 357 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Никой от адвокатите, участници в съдружието, не е надвишил прага на облагаемия оборот по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Приложима ли е в конкретния случай разпоредбата на чл. 96, ал. 4, изр. второ от ЗДДС, съгласно която в облагаемия оборот се включва и оборотът, реализиран от преобразуващия се или от отчуждителя, когато същият е нерегистрирано по този закон лице, за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди преобразуването или прехвърлянето в случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1 и 2, както и по т. 3 само при непарична вноска на предприятие или обособена част от него?
2. Следва ли съдружието и участниците в него да се регистрират по ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Видно от самия текст на чл. 96, ал. 4, изр. второ от ЗДДС, разпоредбата визира случаите по чл. 10, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, а именно преобразуване на търговско дружество по реда на глава шестнадесета от Търговския закон (ТЗ), прехвърляне на предприятие по реда на чл. 15 или 60 от ТЗ, извършване на непарична вноска в капитала на търговско дружество на предприятие или част от него.
На първо място следва да се отбележи, че съдружието по чл. 52 от ЗА във връзка с чл. 357 от ЗЗД не е търговско дружество по смисъла на ТЗ. То не е юридическо лице, не притежава собствено имущество, отделно от имуществото на съдружниците в него и няма собствени органи на управление и представителство, т.е. не притежава белези, характерни за търговското дружество. В случая не е налице и предприятие по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ТЗ, чието прехвърляне да доведе до възникване на задължението за приобретателя да изчисли реализирания облагаем оборот. Липсва и извършване на непарична вноска на търговско предприятие или част от него в капитала на търговско дружество.
На второ място чл. 96, ал. 4, изр. второ от ЗДДС има предвид операции, свързани с прехвърляне на имуществени права, каквито са преобразуването, прехвърлителната сделка с предприятие, извършването на апортна вноска в капитала на търговско дружество. В конкретната фактическа обстановка липсват данни за извършването на такива операции.
На последно място си струва да бъде отбелязано, че разпоредбата на ЗДДС визира само хипотези, обхванати от нормите на Търговския закон, който няма никакво отношение към адвокатското съдружие, спрямо което се прилагат правила, регламентирани в ЗА и ЗЗД.
Предвид всичко изложено, разпоредбата на чл. 96, ал. 4, изр. второ от ЗДДС няма никакво отношение към конкретния случай.
По втори въпрос:
При така изложената фактическа обстановка към настоящия момент липсва правна норма, пораждаща задължение за регистрация по ЗДДС на съдружието или участниците в него.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.