fbpx

Становище на НАП с Изх. № 20-00-86 от 31.03.2017 г.

Изх. № 20-00-86
31.03.2017 г.

ЗДДС чл. 45, ал. 6, чл. 66, ал. 2
ЗДДФЛ чл. 31, ал. 1
Наредба №Н-18/2006 г. чл. 4, ал. 6

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-86/23.02.2017 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Наредба №Н-18 от 13 Декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба №Н-18/2006 г.) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Вие г-н Х……………., в качеството си на физическо лице отдавате апартамент под наем за дни, седмици, месеци – в зависимост от сключения договор със съответния наемател. За търсене на наематели ползвате услугите на агенции за недвижими имоти, сайтове за резервации и др. Наемателите подписват договори за наем по чл. 238 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), в които се попълват данните от личните им карти. За получените доходи от наем издавате на наемателите разписки.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Необходимо ли е за получените доходи от наем да регистрирате фискален касов апарат и да издавате фискални касови бележки?
2. Какъв е редът за облагане и деклариране на получените доходи oт наем?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В аспект на прилагането на ЗДДС, водещ е характерът на предоставяната услуга и режимът, на който предоставянето й е подчинено – Закона за задълженията и договорите, когато става въпрос за отдаване под наем за жилищни нужди на физическо лице или Закона за туризма, когато става въпрос за ползването на недвижимия имот на хотелски принцип. Когато предоставянето на ползването на недвижимия имот е съпроводено с услуги румсървиз, камериерски услуги, предоставяне на консумативи, почистване на имота, смяна на спално бельо и хавлии и др. подобни по време на престоя на клиентите, то тези услуги биха характеризирали правоотношението с оглед прилагането на ЗДДС, като услуга по настаняване в туристически обект.
Предвид изложеното по-горе, в случаите, в които предоставянето на ползването се определи като отдаване под наем за жилищни нужди на физическо лице, което не е търговец е приложима разпоредбата на чл.45, ал.4 от ЗДДС и доставката се третира като освободена. Освободените доставки не участват при формирането на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС, а когато лицето е регистрирано по този закон, то не начислява данък върху добавената стойност (чл.86, ал.3 от ЗДДС), но има възможност да избере да третира доставката като облагаема (чл.45, ал.7 от ЗДДС).
В ЗДДС, така и в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) не е дадена легална дефиниция на понятието „жилище“. Според даденото определение в §1, т.30 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) понятието „жилище“ се дефинира като съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди.
Видно от чл. 45, ал. 6 от ЗДДС, алинея четвърта не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси. Това означава, че когато доставката попада в хипотезата на чл.45, ал.6 от ЗДДС тя се определя като облагаема и данъчната й основа участва при определянето на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС, а когато лицето е регистрирано за целите на ЗДДС за извършената доставка начислява данък върху добавената стойност.
Доставчик на услуги по настаняване в туристически обекти, регистрирано по ЗДДС лице прилага намалена ставка на данъка, предвидена в чл.66, ал.2 от ЗДДС.
За целите на прилагане на чл. 66, ал. 2 от ЗДДС туристическите обекти, в които се извършва настаняването, следва да са категоризирани по ЗТ – чл. 119 и следващите. Съгласно чл. 133 от ЗТ категорията на местата за настаняване и прилежащите към тях заведения за хранене и развлечения, самостоятелните заведения за хранене и развлечения, туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене се определя на базата на съответствие с минималните задължителни изисквания за изграждане, обзавеждане и оборудване, обслужване, предлагани услуги и професионална и езикова квалификация на персонала. С Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечение, приета с ПМС № 357 от 27.12.2004г. (Наредбата) се определят и видовете средства за подслон, места за настаняване и заведения за хранене и развлечения и техните характеристики, както и минималните задължителни изисквания за определяне на съответните категории за всеки вид.
Самите туристически обекти са изчерпателно изброени в чл. 3, ал. 2 от ЗТ. В т. 1, б. „б“ на разпоредбата е посочено, че като туристически обекти клас Б се третират семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, стаи за гости, апартаменти за гости, бунгала и къмпинги.
В допълнение към указаното в чл. 133, ал. 1 от ЗТ, е разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 1 от 29 април 2015 г. за изискванията към туристическите хижи, туристическите учебни центрове, туристическите спални и прилежащите към тях заведения за хранене и реда за определяне на категория, отказ, прекратяване и понижаване на определената им категория /Наредбата/ от които е видно, че за категоризиране на туристически обект може да кандидатства лице, което отговаря на изискванията по чл. 113, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗТ.
Друго обстоятелство, което също следва да бъде отбелязано е указаното в чл.19, ал.1 във вр. с ал. 2 от Наредбата ( За категоризираните туристически обекти и лицата, които извършват дейност в тях, се вписват в Националния туристически регистър данните по чл. 166, ал. 1, т. 2 от ЗТ като вписванията в регистъра се извършват по реда на чл. 168 от ЗТ.
Предвид всичко гореизложено дотук, когато предоставянето на ползването на категоризирана по реда на ЗТ стая за гости се извършва съобразно изискванията относно вида на предоставяните за съответната категория на туристическия обект услуги, регламентирани с Наредбата, за целите на ЗДДС се счита, че е налице услуга по настаняване в хотели и други подобни заведения ( мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове или санаториални комплекси. За този вид доставка на услуга, данъчното третиране като освободена доставка е неприложимо. Налице е облагаема доставка по чл. 12 от ЗДДС с приложима данъчна ставка 9 на сто на основание чл. 66, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.
В чл. 118, ал. 3 от ЗДДС е дадено легално определение на понятието „фискална касова бележка”, съгласно което „Фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност”.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са регламентирани с Наредба №Н-18/2006 г.
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за регистриране на продажбите чрез ФУ, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба №Н-18/2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба №Н-18/2006 г., не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез фискално устройство лице, което извършва дейност на наемодател – физическо лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително отдаващ под наем складови помещения.
Следователно, ако сте наемодател – физическо лице и предоставяте изцяло или частично под наем апартамента, то за Вас няма задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискални касови бележки.
Обръщам внимание, че ако сте наемодател – физическо лице и извършвате хотелиерски услуги, чрез предоставянето на самостоятелни стаи за настаняване на туристи в жилище, което не е обитавано от Вас, то за Вас не е приложима разпоредбата на чл. 4, т. 6 от Наредба №Н-18/2006 г., т.е. за Вас съществува задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискални касови бележки.
По втори въпрос:
Местните физически лица, които получават доходи от наем, подлежат на облагане по реда на ЗДДФЛ, като облагаемият доход от наем или друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи (чл. 31, ал. 1 от ЗДДФЛ). Тези разходи са нормативно определени в закона и не е необходимо да се доказват с документи.
На основание чл. 44, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество, дължи авансово данък върху разликата между облагаемият доход по чл. 31 от ЗДДФЛ и осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка. Размерът на дължимия авансов данък се определя, като тази разлика се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Тъй като в запитването не сте предоставили информация за платеца/платците на доходите от наем, следва да имате предвид, че в случаите, когато платец на доходите от наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на авансовия данък се удържа и внася от платеца (основание чл. 44, ал. 3 от ЗДДФЛ). За доходите от наем, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година, не се удържа и внася авансов данък, освен ако писмено декларирате пред предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода, че желаете удържане на данък (чл. 65, ал. 13 от ЗДДФЛ). Предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на дохода от наем, следва да Ви издава за изплатения доход и удържания данък сметка за изплатени суми и служебна бележка (чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ). Служебната бележка се прилага към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
В случаите, когато платецът на доходите от наем е физическо лице, Вие следва да определяте и внасяте авансов данък. Авансовият данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което сте придобили доходите. В същия срок следва да подавате и декларация за дължими данъци по чл. 55 от ЗДДФЛ (образец 4001). Декларацията се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по постоянния Ви адрес. Дължимият авансов данък се внася в държавния бюджет по сметка на същата дирекция. Не се внася авансов данък и не се подава декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ за доходи от наем, придобити през четвъртото тримесечие на данъчната година. Съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, за придобитите доходи от наем, когато платецът на доходите е физическо лице, Вие следва да издавате документ, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството (ЗС), които са наименование и номер на документа; дата на издаване; наименование или единен граждански номер/личен номер на чужденец на издателя и получателя; предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ придобитите през данъчната година доходи от наем задължително се декларират в годишната данъчна декларация, като за целта се попълва Приложение №4 на декларацията и към нея се прилагат указаните по-горе служебни бележки. Съгласно чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на доходите. За доходи, придобити през 2016 г., срокът е до 2 май 2017 г., тъй като 30 април е неприсъствен ден. При откриване на грешка в декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения след този срок данъчно задължените лица имат право, еднократно в срок до 30 септември на годината, следваща годината на придобиване на дохода, да правят промени чрез подаване на нова декларация (чл. 53, ал. 2 от ЗДДФЛ).
В случай че осъществяваната дейност по своето естество е туристически услуги (хотелиерство) чрез предоставяне на самостоятелни стаи (места за настаняване) с категоризация една или две звезди, следва да се има предвид следното:
На основание чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ, физическите лица (местни и чуждестранни), включително едноличните търговци, за доходи от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). За доходите от други дейности лицата се облагат по реда на ЗДДФЛ.
Видовете патентни дейности са изчерпателно изброени в Приложение №4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ като в т. 1 е посочена дейността „Средства за подслон и места за настаняване с не повече от 20 стаи – 1 и 2 звезди”.
Съгласно определението, дадено в §1, т. 27 от ДР на ЗМДТ, „места за настаняване“ са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за туризма (ЗТ). Съгласно чл. 61к, ал. 1 от ЗМДТ, общинският съвет определя размера на патентния данък в граници съгласно Приложение №4 в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община. Патентният данък се определя по правилата на Раздел VІ, чл. 61л-61п, от ЗМДТ. За да бъде категоризиран туристическият обект, той следва да отговаря на специални изисквания, регламентирани в ЗТ и Наредбата за категоризиране на средствата за подслон, местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения (НКСПМНЗХР).
На основание чл. 50, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗДДФЛ доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, се декларират в годишната данъчна декларация, като за целта е необходимо да се попълни Приложение №7 (образец 2071).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Данъчната ставка на корпоративния данък и данъчни облекчения за 2008 и 2009 г. на земеделските кооперации по реда на ЗКПО

3_5848/30.12.2009г.ЗКПО, чл. 20;ЗКПО, чл. 179, ал. 1 и ал. 2;ЗКПО, чл. 167;ЗКПО, чл. 182, ал. 2;ЗКПО, чл. 187, ал.1, ал. 2 и ал. 3;ЗКПО, чл. 188;Относно:Данъчната ставка на корпоративния данък и данъчни облекчения за 2008 и 2009 г. на земеделските кооперации по реда на ЗКПО В запитването са поставени следните въпроси:1. Какъв процент корпоративен данък

инвестиране на преотстъпен данък на основание чл.48, ал.6 от Закона за данъци върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ по реда на чл.189б от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.

2_1562/11.12.2013г.ЗКПО – чл.189б, ал.2, т.1;ЗКПО – чл.189б, ал.2, т.4;ЗКПО – §1, т.60 от ДР.Относно: инвестиране на преотстъпен данък на основание чл.48, ал.6 от Закона за данъци върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ по реда на чл.189б от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.„…………..“ЕООД е предприятие, регистрирано като земеделски производител. В подадената годишна данъчна декларация по

2_14/05.01.2018г.

2_14/05.01.2018г.ЗКПО чл.10 и чл.33 В Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“ … е постъпило писмено запитване относно дейността на „––––––––––“ ЕООД, заведено с вх.№ 14/––––––––. в Дирекция ОДОП –––––––. В запитването е описана следната фактическа обстановка: Управляваното от Вас дружество извършва консултиране и надзор във връзка с дейности, свързани с гмуркане в открито море съобразно

здравноосигурителния статус и здравноосигурителните права на български гражданин, възползвал се от възможността по чл. 40 а от Закона за здравното осигуряване и същевременно подлежал на здравно осигур

Изх. № 03-00-39Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-ЖА ………………………..,………………………………Относно: здравноосигурителния статус и здравноосигурителните права на български гражданин, възползвал се от възможността по чл. 40 а от Закона за здравното осигуряване и същевременно подлежал на здравно осигуряване в друга държава-членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурностУВАЖАЕМА Г-ЖО ……………….,Във връзка с Ваше писмо, заведено в ЦУ

КСО, чл.4, aл. 4,КСО, чл.4, aл. 1, т. 7,КСО, чл.6, aл. 11,КСО, чл.4, aл. 3, т. 2,НООСЛБГРЧ, чл.1, aл. 2,НООСЛБГРЧ, чл.2, aл. 3

2_772/29.09.2016г.КСО – чл.4, ал.1, т.7;чл. 4. ал. 3, т. 2;чл.4, ал.4;чл.6, ал.11;НООСЛБГРЧМЛ – чл.1, ал.2; чл.2, ал.3.Изложена е следната фактическа обстановка: „….“ ООД има двама съдружници. Управителя сте Вие и планирате болничен престой. Обмисляте да впишете другият съдружник като управител. Той се осигурява в друго дружество.Въпросите, които поставяте са:1. Следва ли да подавате ОкД5 за

ЗДДС, чл.45, aл. 1,ЗДДС, чл.113,ЗДДС, чл.130

3_1209/07.03.2008г.ЗДДС, ЧЛ.130ЗДДС, ЧЛ.45, АЛ.1ЗДДС, ЧЛ.45, АЛ.5, Т.1ЗДДС, ЧЛ.113Според изложеното в запитването съгласно договори между дружество „А” и Министерството на земеделието и продоволствието е извършена замяна на земеделска земя със земя, частна държавна собственост, представляваща УПИ. В тази връзка се поставятследните въпроси:1. Трябва ли да бъдат издадени фактури между страните, съответно по сделка за покупка и

Приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

Изх.№ 24-30-27Дата: 11. 08. 2014 год.ЗДДС, чл. 25;ЗДДС, чл. 119;ЗДДС, чл. 124, ал. 2;ЗДДС, чл. 151а, ал. 2.Относно: приложение на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)Във Ваше запитване, препратено по компетентност вна Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №24-30-27/28.07.2014 г., е изложено следното:Дружеството е регистрирано за прилагане на специалния режим за

Осигуряване на съдружници в ООД, които получават възнаграждение за положен личен труд в дружеството

КСО – чл. 4, ал. 1, т. 7, ал. 3, т. 2 и ал. 4, чл. 6, ал. 7 и ал. 8;ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т. 2;ЗДДФЛ – чл. 50, ал. 1ОТНОСНО: Осигуряване на съдружници в ООД, които получават възнаграждение за положен личен труд в дружествотоУВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ……….,В отговор на Ваше запитване, постъпило

Scroll to Top