fbpx

Становище на НАП с Изх. № 20-00-96 от 13.04.2017 г.

Изх. № 20-00-96
13.04.2017 г.

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …., е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.№20-00-96 от 01.03.2017 г., във връзка с прилагането на Закона за ограничаване на плащанията в брой (ЗОПБ).
Фактическа обстановка, изложената в запитването е следната:
Търговец дължи наем за магазин в размер на 4 000.00 лв. на месец. Собственикът на магазина е физическо лице. Сключения между страните договор за наем е безсрочен.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Попада ли в обхвата на ЗОПБ плащането на месечния наем в размер на 4 000. 00 лв. по сключения безсрочен договор за наем?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
В края на 2015 г. Народното събрание прие изменения в ЗОПБ (изм. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г.,в сила от 01.01.2016г.), с които прагът за извършване на плащания в брой беше намален от 15 000.00 лв. на 10 000.00 лв.
След промяната, съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗОПБ, плащанията на територията на страната се извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са:
1. на стойност, равна на или надвишаваща 10 000.00 лв.;
2. на стойност под 10 000.00 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност е равна на или надвишава 10 000.00 лв.
Алинея 1 се прилага и в случаите на плащания в чуждестранна валута, когато левовата им равностойност е равна на или надвишава 10 000.00 лв. Равностойността в български левове се определя по курса на Българската народна банка в деня на плащането (чл. 3, ал. 2 от ЗОПБ).
ЗОПБ регламентира ограничаването на всички плащания в гражданския и стопански оборот на страната, поради което вида на сделките, договорите или операциите, с изключение на изрично посочените в чл. 2 от ЗОПБ, по принцип не е от значение по отношение обхвата на закона, като правнорелевантен е единствено размерът на предвиденото, определяемото или извършено плащане.
В случаите, когато в друг закон е разрешено плащане в брой на суми, в размер, различен от предвидения в ЗОПБ при конкретно определени плащания, следва да се прилага разпоредбата на специалния закон.
За да попадне в приложното поле на закона, плащането трябва да се отнася за сума от 10 000.00 лв. или повече лева. Същото се отнася и за плащания във валута, когато левовата им равностойност е равна или надвишава 10 000.00 лв. Следва да се има предвид, че стойностният праг от 10 000.00 лв. се отнася както за всяко самостоятелно плащане (тоест паричен поток), така и за всички плащания по договор, по който общият размер на паричната престация (общият размер на определеното, съответно – дължимото парично задължение по договора) е равен или надхвърля 10 000.00 лв.
В приложното поле на закона попадат и плащанията на суми на стойност под 10 000.00 лв., когато представляват част от парична престация (плащане) по договор, чиято обща стойност надхвърля 10 000.00 лв. Това се отнася за случаите, при които общата стойност на паричното задължение на една от страните по договора е изрично упомената или предварително определена (или определяема) в договора.
Законът се прилага и по отношение на плащанията, които се извършват след влизането му в сила и които произтичат от задължения, възникнали преди влизането му в сила (§ 2 от ПЗР на ЗОПБ).
В тази връзка, важно е да се знае, че независимо от датата на възникване на задължението/основанието за плащане, общата сума, която може да бъде платена в брой следва да бъде под ограничението от 10 000.00 лв., действащо към момента.
Това означава, че всяко плащане на стойност равна или по-голяма от 10 000.00 лв., което се извършва към момента, но произтича от задължения, възникнали преди това (например сключен договор през 2015 г. с падеж на плащане по него след влизането в сила на изменението (1 януари 2016г.), следва да се извършва чрез превод или внасяне по платежна сметка. Същото се отнася и за плащания на суми под 10 000.00 лв. след влизането в сила на изменението, произтичащи от задължения на стойност над 10 000.00 лв., договорени преди влизането в сила на новия размер на ограничението (например: плащане в размер на 1 000.00 лв. след влизането в сила на закона във връзка с договор на обща стойност 12 000.00 лв., сключен при режима, действащ преди ограничението.)
С оглед описаната в запитването Ви фактическа обстановка, ако търговецът извършва плащания, представляващи месечен наем в размер на 4 000.00 лв. по безсрочен договор за наем, независимо от това, че стойността на всяко отделно плащане е под предвиденото от закона ограничение от 10 000.00 лв., същите следва да бъдат извършвани чрез превод или внасяне по платежна сметка.
В случая не може да се приеме, че престацията по договора не е определена, нито определяема, тъй като в договора за наем има уговорен точен месечен размер на плащането – 4 000.00 лв. и предвид безсрочността на договора, страните са изразили волята си този договор да ги обвързва дългосрочно и да продължи поне една година.
Следва да имате предвид, че при констатиране на нарушения на въведения от закона ограничителен режим, органите на НАП ще съставят актове за установяване на всяко отделно извършено административно нарушение /както на извършителя, така и на допустителя/ и ще налагат предвидените в ЗОПБ санкции.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

право на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки от лице -несобственик съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

3_257 /30.01.2015 г.ЗДДС, чл. 2, т. 1;ЗДДС, чл. 69, ал. 1, т. 2Относно: право на приспадане на данъчен кредит при внос на стоки от лице -несобственик съгласно разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)Според изложеното в него „Т” ЕООД има сключен договор за работа на ишлеме с фирма „РФ”, Великобритания. От своя страна

Подаване на данни в НАП съгласно Наредба Н – 8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, к

КСО – чл. 5, ал. 1, ал.4 т.1,ал.6, чл.9, ал.2 т.1, т.2 и т.5, чл. 42, чл. 52, §1 т.3 от ДР;ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т.5;КТ– §1 т.1;НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 2;ОТНОСНО: Подаване на данни в НАП съгласно Наредба Н – 8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и

Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на право на данъчен кредит при редовен внос на територията на страната

ОТНОСНО: Данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на право на данъчен кредит при редовен внос на територията на страната В Дирекция ОДОП ….. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-154 от 27.06.2019 г., относно данъчното третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на правото на приспадане на данъчен кредит

деклариране съгласно Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) на получен доход от чужбина, свързан с прекратяване на застрахователен договор

3_1550/28.09.2020 г. ЗДДФЛ, чл. 6; ЗДДФЛ, чл. 12; ЗДДФЛ, чл. 38, ал. 8; ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 3, б. „в“; ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 4; ЗДДФЛ, чл. 75;ЗДДФЛ, § 1, т. 14 от ДР ОТНОСНО: деклариране съгласно Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ) на получен доход от чужбина, свързан с

Здравно осигуряване на държавен служител през периода по чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване

КСО – чл. 9, ал. 3, т. 2, ал. 4 и ал. 5 и чл. 54е;ЗЗО – чл. 40, ал. 5ОТНОСНО:Здравно осигуряване на държавен служител през периода по чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряванеВ отговор на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ………….. от 04.05.2015 г.,

прилагане разпоредбите на ЗДДС

5 53-02-345/ 21.01.2010г.ЗДДС, чл.117 В подаденото писмо, постъпило в Дирекция ОУИ са поставени следните въпроси относно прилаганеразпоредбите на ЗДДС : 1. Трябва ли да се издава протокол по чл.117 от ЗДДС при покупка на електроенергия от Македония? От изложената в запитването фактическа обстановка не става ясно какъв е статута на лицето-получател по доставката. Поради това

данъчното облагане на клон на чуждестранен търговец. В запитването е изложена следната фактическа обстановка

Изх. №20-00-254/11.07. 2017 г. ЗКПО – чл. 4, ал. 2ЗКПО – чл. 33ЗДДС – чл. 70, ал. 1, т. 1 – 2 В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-254/…..2017 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъка

ЗДДС, чл.46, aл. 1, т. 5

Изх. № 53-00-232 24.11. 2015 г. чл. 46, ал. 1, т. 5 от ЗДДСВ запитването е изложена следната фактическа обстановка:Дружество – Изпълнител с предмет на дейност консултантски услуги в областта на финансите, предоставя услуги по анализиране, проверка, изследване или консултиране в областта на финансите, капиталовите пазари и икономически въпроси, свързани с дейността на търговски дружества.Дружество

Scroll to Top