fbpx

Становище на НАП с Изх. № 53-00-290/22.02.2017 г.

Изх. № 53-00-290/22.02.2017 г.

ЗДДС, чл.46, ал.1, т.3
чл.86, ал.3
чл.113, ал.3, т.2

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …. е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх.№53-00-290/23.12.2016 г. относно прилагане на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
„О“ ООД е сключило договор с „Ф“ АД. Услугите, които „О“ ООД ще предлага и извършва за своите клиенти в изпълнение на договора представляват услуги по получаване на паричен превод и изплащане на паричен превод чрез системата „Мъниграм“ на „Ф“ АД.
Съгласно договорните условия, „О“ ООД се задължава да извършва услугите по изпълнение на парични преводи в съответствие с предоставените от „Ф“ АД процедури по системата „Мъниграм“ и инструкции за използването й. По – конкретно „Ф“ АД се задължава да извършва следното:
* Да предостави на „О“ ООД формулярите/бланките, които клиентите на „О“ ООД е необходимо да попълват при искане за извършване на паричен превод;
* Да обезпечи технически „О“ ООД чрез компютърни устройства и програмен продукт, които са необходими за извършването на паричните преводи по системата „Мъниграм“;
* При изплащане на паричен превод, „О“ ООД ще събира от клиента преводната сума заедно с определените от „Ф“ АД клиентски такси в определената от системата „Мъниграм“ валута и левовата й равностойност;
* При получаване на паричен превод, „О“ ООД ще изплаща преводната сума на получателя на парите в брой в определената от системата „Мъниграм“ валута и левовата й равностойност;
Ежемесечно „Ф“ АД ще изчислява и заплаща на „О“ ООД комисионно възнаграждение за извършените услуги като това възнаграждение е процент от действащата клиентска такса за всяко получаване или изпращане на пари в брой в обект на „О“ ООД.
„Ф“ АД е вписано на 04.12.2009 г. с вх.№99-0309/04.12.2009 г. в публичния регистър на Българската Народна Банка /БНБ/ като представител на MoneyGram International Limited съгласно изискването на чл.7 от Наредба № 16 на БНБ от 16.07.2009 г. за лицензиране на платежните институции, дружествата за електронни пари и операторите на платежни системи.
От своя страна, „О“ ООД също е вписано на 21.11.2016 г. с вх.№83309/14.09.2016 г. в публичния регистър на БНБ като представител на MoneyGram International Limited.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Как следва да се третира услугата, която „О“ ООД предоставя на „Ф“ АД с оглед на факта, че двете дружества са представители на MoneyGram Limited /лицензирана платежна институция от друга държава членка/ ?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Като освободена доставка, съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС, се третира сделката, включително договарянето, свързана с платежни сметки, платежни услуги, електронни пари, плащания, дългове, вземания, чекове и други подобни договорни инструменти, без сделката по събиране на дългове и факторинг и отдаване под наем на сейфове.
Разпоредбата на чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС кореспондира с чл.135, т.1, б.„г“ от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) съгласно който държавите членки освобождават от облагане сделките, включително договаряне, засягащи депозитни и текущи сметки, плащания, преводи, дългове, чекове и други прехвърляеми инструменти, но с изключение на събирането на дългове.
Поради това следва да се приеме, че получаването и изпращането на налични парични преводи е освободена доставка, без разпоредбата на чл.46 от закона да въвежда ограничение относно лицата, които извършват това договаряне.
За да се даде коректен отговор на поставения в запитването въпрос трябва да се анализира естеството на услугите, които „О“ ООД ще извършва в изпълнение на договорните си взаимоотношения с „Ф“ АД като се изведат критерии, въз основа на които услугите се определят като облагаеми, респективно освободени финансови услуги по смисъла на чл.46 от ЗДДС.
Важно е да се отбележи, че характерът на предоставяните услуги и третирането им като освободени или облагаеми не зависи от това кои са страните в конкретното правоотношение. Поставеният въпрос следва да бъде разгледан в съответствие със съдебната практика на Съда на ЕС (СЕС) що се касае до обхвата на освобождаването, предвиден в чл.135 от Директива 2006/112/ЕО, както и с действащото данъчно законодателство в България.
Видно от т.66 от Решение на Съда на ЕС от 05.06.1997 г. по дело С-2/95 (Sparekassernes Data center (SDC) ( Skatteministeriet) „за сделка, свързана с парични преводи предоставените услуги трябва да водят до превод на средства и промени в правната и финансова ситуация. Освободена услуга по силата на директивата трябва да се отличава от чисто физическо или техническо извършване, като прилагането на система за обработка на данни в банка. В тази връзка националният съд трябва да разгледа конкретно степента на отговорност на центъра за обработка на данни пред банките, по-конкретно въпроса дали отговорността е ограничена до техническите аспекти или се разпростира върху специфични, съществени аспекти на сделките“.
Към фактическата обстановка на запитването е цитирана разпоредбата на чл.4, т.6 от Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ видно от която изпълнението на налични преводи представлява платежна услуга. Дефиниция на понятието „наличен паричен превод“ е дадена в §1, т.11 от ДР на ЗПУПС ( платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение.
В разпоредбата на чл.17, ал.1 от ЗПУПС във вр. с чл.25, ал.1 от с. з. е указано, че Българската народна банка води публичен регистър на лицензираните от нея платежни институции, както и на техните клонове и представители, като всяка една платежна институция може да осъществява дейността, за която е лицензирана, пряко или чрез представител.
Така както е посочено като обстоятелство във фактическата обстановка на запитването, както „О“ ООД, така и „Ф“ АД са вписани съответно под вх.№====/14.09.2016 г. и вх.№=====/04.12.2009 г. в регистъра на БНБ като лицензирани платежни институции, предоставящи услуги по изпълнение на налични парични преводи.
Предвид всичко гореизложено дотук и с оглед на факта, че комисионното възнаграждение което получава „О“ е за предоставяне на услуги по изпълнение на налични парични преводи /чл.4, ал.6 от ЗПУПС/ в качеството му на представител на платежна институция, то в случая е налице освободена доставка по смисъла на чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС. В тази връзка, при извършването на освободена доставка, данък не следва да бъде начисляван на основание чл.86, ал.3 от ЗДДС и респ. за извършването на освободена доставка може да не бъде издавана фактура предвид правилото на чл.113, ал.3, т.2 от ЗДДС.
Като допълнение към гореизложеното следва да се има предвид и постоянната практика на СЕС. По начало принципът на неутралност предполага еднакво третиране на икономическата дейност, която се отнася до едни и същи операции както и към икономически оператори, които извършват еднакви операции.
Нито директивата за ДДС /чл.135, т.1, б.„г“ от Директива 2006/112/ЕО/, нито разпоредбата на чл.46, ал.1, т.3 от ЗДДС имат конкретно изискване относно статута на лицето – доставчик на ,услугите, попадащи в обхвата на регламентираното освобождаване от облагане с ДДС. Както нееднократно се е произнесъл СЕС, самото неспазване на лицензионни и други подобни режими не е относимо към данъчното третиране на доставките. В тази връзка е т.20 от Решение по дело С-235/00 (Commissioners of Customs & Excise срещу CSC Financial Services Ltd), като съдът е стигнал до извода, че „…освобождаването, определено в член 13 б, буква (г), точка (5) от Шеста директива не зависи от идентичността или правния характер на лицето или организацията, предоставяща услугата, нито от начина, по който услугата е предоставена…“.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Документиране на сделки във връзка с търговия – внос на плодове

Относно: Документиране на сделки във връзка с търговия – внос на плодовеВъв връзка с постъпило запитване вх. № …………/19.07.2012г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. ……….., Ви уведомяваме:В запитването е посочено, че дружеството има предмет на дейност – внос на плодове. В тази връзка са поставени следнитевъпроси: 1. Необходим ли е друг

Запитване с вх. №, е изложена следната фактическа обстановка: Физическо лице, вписано като занаятчия към

Във връзка с постъпило запитване с вх. №, е изложена следната фактическа обстановка: Физическо лице, вписано като занаятчия към Регионална Занаятчийска Камара – …….., упражнява занаятчийска дейност- изработка на художествени тъкани, съгласно приложение към Закона на занаятите. Уточнено е в запитването, че изработените тъкани същото лице ще реализира на пазара. В тази връзка се поставят

прилагане на документи при издаване на удостоверения за приложимо законодателство

.№ 24-31-98Дата: 11.03.2011 год.ДОПК, чл. 88ОТНОСНО: прилагане на документи при издаване на удостоверения за приложимо законодателствоВъв връзка с поставените в писмото Ви въпроси изразяваме следното становище:В случаите, когато лицето не е представило към Искането по чл. 88, ал.2 от ДОПК доказателства за наличие на основания за издаване на удостоверението, съгласно правилата за координация на системите

определяне на пазарен лихвен процент при предоставяне на заем между свързани лица за целите на данъчното облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

ОТНОСНО: определяне на пазарен лихвен процент при предоставяне на заем между свързани лица за целите на данъчното облагане по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с №М-94-Н-209/25.07.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:Основната

данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в случаите на извършване на монтаж на съоръжение – лентов филтър и изграждане на стоманена конструкция, необходима при монтажа му

Изх. № М-24-33-113Дата:03.12.2012 год. ЗДДС, чл. 21, ал. 2; ЗДДС, чл. 128. Относно: данъчно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в случаите на извършване на монтаж на съоръжение – лентов филтър и изграждане на стоманена конструкция, необходима при монтажа му Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-24-33-113/09.05.2012

ЗКПО, чл.48

5_64/25.07.2008 ЗКПО, чл. 48Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило в ЦУ на НАП, Дирекция „ОУИ” гр. ….., изразявам следното становище:В писменото си запитване поставяте въпрос, който е свързан с изплащането на тантиеми на членовете на Съвета на директорите на „……………….” АД. Той е следният: Дали дължимите суми за тантиеми на Съвета на директорите, са

НЕВД, чл.1, aл. 1,КСО, чл.10

5_20-00-1193/03.09.2008г.КСО, чл.10 НЕВ, чл.1, ал.1Фактическа обстановка: Дружеството е с нестопанска цел и в него е назначено лице по трудов договор на длъжност „Главен секретар”. Лицето, което представлява сдружението в качеството си на Председател на УС е вписано като такова в съдебното решение, но няма сключен договор, съответно и възнаграждение.Лицетолично е изразило желание да не получава

Данъчно третиране на доставки по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

ОТНОСНО: Данъчно третиране на доставки по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) В Дирекция ОДОП ….. постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-297 от 28.11.2019 г., относно данъчно третиране на вътреобщностно придобиване на машини по смисъла на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).Съгласно изложената фактическа обстановка, представляваното от Вас лице произвежда детайли за

Scroll to Top