fbpx

Становище на НАП с Изх. № М-26-П-73 от Дата: 27.08.2018 год.

Изх. № М-26-П-73
Дата: 27.08.2018 год.
ЗКПО, чл. 21, ал. 1;
ДОПК, чл. 17, ал. 1, т. 7.

ОТНОСНО: данъчното третиране по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на клон на чуждестранно лице в България

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (НАП) с вх. №М-26-П-73/11.07.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Финансовите отчети, които съставя клонът на чуждестранно лице в България, участват в консолидация. Датата на консолидирания финансов отчет е 30 септември. С цел по-добра съпоставимост от централния офис на предприятието в Румъния са предявени изисквания финансовият отчет на клона да бъде съставен за същия отчетен период.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Възможно ли е клон на чуждестранно лице в България да състави официални (единствени) годишни отчети към 30-и септември и да плаща данъци за този отчетен период, а не за календарната година?
2. Какъв документ следва да се издаде за платените данъци от българския клон за периода от 1-ви октомври на предходната година до 30-и септември на следващата година (за да съвпада периода с отчетната година в Румъния)?
3. Какво искане трябва да се подаде в НАП за издаване на документ за платени данъци от българския клон на румънското предприятие?
По първи въпрос:
Във връзка с възможността клон на чуждестранно лице в България да състави официални (единствени) годишни финансови отчети към 30 септември, запитването Ви беше изпратено за становище до дирекция „Данъчна политика” при Министерство на финансите, която на основание чл. 22, т. 8 от Устройствения правилник на Министерство на финансите е компетентна да изразява становища по прилагане на счетоводното законодателство. Изразено е следното становище:
„Съгласно чл. 2, т. 1 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятия са търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци. Оттук следва, че правилата залегнали в ЗСч важат с еднаква сила и за клоновете на чуждестранни дружества в България. Предприятията в България осъществяват текущо счетоводно отчитане на база на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Независимо от това, коя счетоводна база прилага, дали национални счетоводни стандарти или международни счетоводни стандарти, предприятията в България изготвят годишните си финансовите отчети за всеки отчетен период, който съгласно §1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗСч е една календарна година (1 януари – 31 декември).
Съгласно чл. 27, т. 1 от ЗСч предприятията съставят годишен финансов отчет към 31 декември на отчетния период, като по решение на ръководителя на предприятието или когато това се изисква от закон, предприятията могат да съставят и междинни финансови отчети за период, по-кратък от един отчетен период.
Съгласно § Б92 от Международен стандарт за финансово отчитане 10 Консолидирани финансови отчети, когато краят на отчетния период на предприятието майка е различен от този на дъщерното предприятие, за нуждите на консолидирането дъщерното предприятие изготвя допълнителна финансова информация към датата на финансовите отчети на предприятието майка, за да може последното да консолидира финансовата информация на дъщерното предприятие, освен ако това практически е невъзможно.
Съгласно българското счетоводно законодателство консолидиран финансов отчет се съставя от предприятие майка по правилата на приложимите счетоводни стандарти (чл. З1 , ал. 1 от ЗСч). Легална дефиниция на понятието „предприятие майка“ е дадено в 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗСч, съгласно която „предприятие майка“ е юридическо лице, което упражнява контрол спрямо едно или повече дъщерни предприятия. Тъй като клонът представлява относително самостоятелно подразделение на предприятието и не е дъщерно предприятие, той не подлежи на консолидация по смисъла на счетоводното законодателство. Консолидират се предприятия, в което е инвестирано и инвеститорът е придобил контрола върху това предприятие. Този подход е възприет и в международното счетоводно законодателство.
Предвид горното за целите на счетоводната отчетност в България клонът е задължен да съставя индивидуален годишен финансов отчет към 31 декември на текущия отчетен период.“
ЗКПО разглежда клона на чуждестранно лице като място на стопанска дейност (МСД) в страната. За данъчни цели чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, подлежат на облагане с данъци по ЗКПО. Обект на облагане по реда на ЗКПО е печалбата на чуждестранните юридически лица от място на стопанска дейност (чл. 1, т. 3 от ЗКПО), като на основание чл. 5, ал. 1 от същия закон печалбите се облагат с корпоративен данък.
На основание чл. 21, ал. 1 от ЗКПО данъчният период за определяне на корпоративния данък е календарната година, освен когато в този закон е предвидено друго. Размерът на данъка се определя, като данъчната основа (положителният данъчен финансов резултат съгласно чл. 18 от ЗКПО) се умножи по данъчната ставка – 10 на сто. Данъчният финансов резултат и дължимият корпоративен данък подлежат на деклариране с годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО в срок до 31 март на следващата година. Съгласно чл. 93 от ЗКПО данъчно задължените лица внасят корпоративния данък за съответната година в срок до 31 март на следващата година след приспадане на внесените авансови вноски за съответната година.
Казано с други думи, независимо, че отчетната данъчна година на мултинационалната група предприятия не съвпада с календарната година, клонът на чуждестранното лице следва да спазва изискванията на ЗКПО за деклариране и внасяне на данък, както и за съставяне на годишен финансов отчет.
По втори и трети въпрос:
Съгласно чл. 17, ал. 1, т. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право да искат издаването и да получават в срок актове или други документи, с които се удостоверяват факти с правно значение или се признава или отрича съществуването на права или задължения, когато имат правен интерес от това. Във връзка с цитираната разпоредба, при поискване от страна на лицето, органът по приходите следва да издаде „Удостоверение за платени данъци върху печалби от стопанска дейност в Република България“ (обр. Кд-117).
Производството се извърша по реда на глава дванадесета от ДОПК „Административно обслужване” и се образува с подаване на искане от чуждестранното лице (чл. 89, ал. 1 от ДОПК) или от упълномощено от него лице до компетентната териториална дирекция на НАП, като може да бъде подадено и по електронен път или да се изпрати чрез лицензиран или регистриран пощенски оператор. Искането може да се подаде и чрез всяка териториална дирекция.
Компетентна териториална дирекция за подаване на искането за издаване на Удостоверение за платени данъци върху печалби от стопанска дейност в Република България е дирекцията, където подлежи на внасяне данъкът. Искането за издаване на удостоверението следва да е писмено и да съдържа данни за задълженото лице, респективно за пълномощника, ако се подава чрез пълномощник, да сочи вида на искания документ и да конкретизира във връзка с какво се желае неговото издаване.
След постъпване на искането и разглеждане на обстоятелствата, свързани с него, компетентните органи издават удостоверение за внесения по реда на ЗКПО корпоративен данък през посочения период. Срокът, в който удостоверението следва да се издаде, е 7 дни от постъпване на искането, а в случай, че то е подадено в териториална дирекция, различна от компетентната, срокът е 14-дневен (чл. 90, ал. 1 от ДОПК).
Удостоверението се получава в териториалната дирекция, където е подадено искането. Заинтересованото лице може да определи и друг начин за получаване на документа, като посочи точен адрес в случаите на получаване по пощата или по електронен път (чл. 90, ал. 3 от ДОПК).

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
(АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ)

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

прилагане на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.

863/29.11.2017г.Чл.13, ал.1 ЗДДС;Чл.112 ЗДДС.Относно: прилагане на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.В писмено запитване, заведено в регистърана Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Варна с вх. № ……./.2017г. и вх. № …../.2017г. сте описали следната фактическа обстановка:„Д“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС лице. Дейността му е свързана с белене на слънчогледови семки в

Данъчно третиране на дейността продажба на кафе и топли напитки от автомат

Изх. № 24-32-218Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………ОТНОСНО: Данъчно третиране на дейността „продажба на кафе и топли напитки от автомат“В отговор на Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ – Велико Търново и препратено по компетентност в Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ на Националната агенция за приходите (вх. № 24-32-218/18.06.2007 г.), Ви уведомявам следното:Видно

запитване по ЗДДС

ОТНОСНО: запитване по ЗДДС В Дирекция ”ОУИ” –….. постъпи писмено запитване с вх. № …./ 08.08.2011 г. от , относно прилагането на ЗДДС. Изложена е следната фактическа обстановка:Дружеството е получател на стока по фактура от 30.05.2011г. с доставчик – словенска фирма, регистрирана по ДДС. Стоката, предмет на това придобиване е натоварена от склад на доставчика

Запитване с вх. № 96-00-34/22.02.2019г. при Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е изложена следната фа

Във връзка с постъпило запитване с вх. № 96-00-34/22.02.2019г. при Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е изложена следната фактическа обстановка: Дружеството има запитване от клиенти за изработка на система за платен контрол на достъп до сервизни помещения /тоалетни, бани и др./. Желанието на същите е тази система да приема лева и евро и да връща

прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Изх. №20-00-15112.05.2017 г.чл. 13, ал.1 и ал. 4 от ЗЕДЕПчл. 38, ал.1 от ДОПКчл. 38, ал. 3 от ДОПКчл. 39 от ДОПКВ дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-151/05.04.2017 г., относно прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:Дружеството е в процес

НАРЕДБА Н-18, чл.3, aл. 1

2_391/06.03.2012 г.Наредба Н-18/2006 г. чл. 3, ал.1 В запитването сте описали следната фактическа обстановка: Предмет на дейност на дружеството Ви са счетоводни услуги. За извършваните услуги въз основа на издадена фактура клиентите заплащат само и единствено по банков път. В тази връзка сте задали следните въпроси:1.Необходимо ли е дружеството Ви да разполага с ЕКАФП, свързан

ЗДДС, чл.97а, aл. 2,ЗДДС, чл.96, aл. 1,ЗДДС, чл.96, aл. 2,ППЗДДС, чл.54, aл. 2,ППЗДДС, чл.79, aл. 6,ЗДДС, чл.21, aл. 2,ЗДДС, чл.12, aл. 1,ЗДДС, чл.97а, aл. 4,ЗДДС, чл.97а, aл. 5,ЗДДС, чл.114, aл. 4,ЗДДС, чл.113, aл. 9

Изх. № 94-00-161/29.08.2011 г.ЗДДС, чл.21, ал.2 чл.97а, ал.2, ал.4, ал.5 чл.96, ал.1 и ал.2чл.12, ал.1 чл.114, ал.4 чл.113, ал.9ППЗДДС, чл.54, ал.2чл.79, ал.6Изложена е следната фактическа обстановка:По професия сте преводач и желаете да започнете дейност чрез Вашето дружество (ЕООД) в извънработно време. В преговори сте с българско дружество, регистрирано по ЗДДС в България и американско юридическо

Приложението на Закона за данък върху добавената стойност

1_128/19.11.2012 г.Чл.21, ал.2, ал.4 ЗДДСотносно: приложението на Закона за данък върху добавената стойностВъв Ваше запитване, постъпило в дирекция ОУИ – с вх.№ ………….. г., сте описали следната фактическа обстановка:Основната дейност на дружеството Ви е проучване, проектиране и авторски надзор в областта на нефтохимията и нефтопреработването.Руска фирма, регистрирана за целите на ДДС в своята страна доставя

Scroll to Top