Становище на НАП с Изх. №20-00-136 от 11.06.2018 г.

Изх. №20-00-136
11.06.2018 г.

чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл. 97а от ЗДДС
чл. 112, ал. 2 от ЗДДС
чл. 113, ал. 1 от ЗДДС
чл. 113, ал. 3 от ЗДДС
чл. 114, ал. 1 от ЗДДС
чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” e постъпило по компетентност Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-136/04.05.2018 г., относно прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Задълженото лице е регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС. Фактурите, които дружеството ще издава, са във връзка с доставка на услуги, свързани с поддържане на права на интелектуална собственост. Услугите ще се предоставят на данъчно задължени лица установени на територията на друга държава членка – които попадат в обхвата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и на лица установени на територията на страната. Към запитването е приложен образец на изготвена от дружеството фактура.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как трябва да бъдат оформяни издаваните от дружеството фактури и следва ли дружеството да издава два различни вида фактури с различни поредни номера в зависимост от това кой е получател на услугите, т.е. фактури без реквизитите на чл. 114, ал. 1 от ЗДДС с получатели лица установени на територията на страната и фактури с реквизитите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, оформени в съответствие с чл. 113, ал. 9, чл. 114, ал. 4 от ЗДДС с получатели данъчнозадължени лица установени на територията на друга държава членка?
2. Може ли поредните номера на издаваните фактури да бъдат написани ръчно, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС?
3. Приложената фактура отговаря ли на изискванията на ЗДДС и ППЗДДС и по конкретно:
– не посочването на данъчна ставка и данък за фактури с получатели данъчнозадължени лица установени на територията на друга държава членка и изписването на текста „reverse charge“?
– реквизитите описани в чл. 78, ал. 1, т. 2 – т. 4 от ППЗДДС, може ли да са трайно отпечатани при отпечатването на фактурите?
– кое основание следва да се изписва във фактурата, като основание за неначисляване на данък, когато данъкът е изискуем от получателя и може ли да се посочи освен разпоредбата на ЗДДС и/или ППЗДДС и „чл. 196 от Директива 2006/112/ЕО“?
4. Може ли полето за данъчна основа на доставката по издаваните фактури да не се попълва и задължително ли следва да се посочва данъчната основа, когато тя се различава от сумата за плащане?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
По смисъла на ЗДДС, данъчни документи са фактура, известие към фактура и протокол. Същите могат да се издават ръчно или автоматизирано съгласно чл. 112, ал. 2 от ЗДДС.
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга освен в случаите, когато доставките се документират с протокол по чл.117. В чл. 113, ал. 3, т.1-7 от ЗДДС са изброени случаите при които не е задължително издаването на фактура.
На основание чл. 113, ал. 9 от ЗДДС, данъчно задължени лица, които не са регистрирани по този закон или са регистрирани на основание чл. 97а, ал.1 и 2, чл. 99 и чл. 100, ал.2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури.
Разпоредбата на чл.114, ал. 1 от ЗДДС регламентира задължителните изисквания към съдържанието на фактурата, издавани от задължените лица и те са:
1. наименование на документа;
2. пореден десетразряден номер, съдържащ само арабски цифри, базиран на една или повече серии в зависимост от отчетните нужди на данъчно задълженото лице, който идентифицира фактурата уникално;
3. дата на издаване;
4. име и адрес на доставчика;
5. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на доставчика, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато доставчикът е нерегистрирано по този закон лице;
7. име и адрес на получателя по доставката;
8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;
9. количеството и вида на стоката, вида на услугата;
10. датата, на която е възникнало данъчното събитие на доставката, или датата, на която е получено плащането;
11. единичната цена без данъка и данъчната основа на доставката, както и предоставените търговски отстъпки и намаления, ако те не са включени в единичната цена;
12. ставката на данъка, а когато ставката е нулева – основанието за прилагането й, както и основанието за неначисляване на данък;
13. размера на данъка;
14. сумата за плащане, ако тя се различава от сумата на данъчната основа и на данъка;
15. обстоятелствата, които определят стоката като ново превозно средство – при вътреобщностна доставка на нови превозни средства.
При условие, че се предоставят услуги на получател установен на територията на страната от лице регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС, издадената фактура следва да съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1 от ЗДДС, като не е задължително да съдържа трайно вписани реквизити по чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС. Тъй като регистрираните лица по чл. 79а от ЗДДС нямат право да посочват данъка в издадените от тях фактури (чл. 113, ал. 9 от ЗДДС), съгласно чл. 79, ал. 2, т. 2 от ППЗДДС, като основание за неначисляване на данък в издаваните фактури следва да се впише – „чл.113, ал. 9 от ЗДДС“.
При условие, че се предоставят услуги по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС на получател, който е данъчно задължено лице, установило независимата си икономическа дейност на територията на друга държава членка и услугата е с място на изпълнение извън територията на страната на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС не се начислява данък, като предвид чл. 114, ал. 1, т. 12 от ЗДДС във връзка с чл. 79, ал. 2, т. 3 от ППЗДДС в издадената фактура като основание за неначисляване на данък следва да се впише -„обратно начисляване” и разпоредбата на „чл. 21, ал. 2 от ЗДДС“. Няма пречка във фактурата да се посочи и съответната разпоредба от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), по силата на която се определя местоизпълнението на извършената доставка.
Вписването на едното или другото основание е в зависимост от документирането на съответната доставка, поради което за всеки един конкретен случай се посочва и съответното му основание, поради което данък не се начислява.
Що се касае до поредността на фактурите в ЗДДС и ППЗДДС няма изрично регламентиран текст който да задължава регистрираните по чл. 97а от ЗДДС лица, да разграничават издаваните фактури в зависимост от това кой е получател на услугите, както е в случая – данъчнозадължени лица установени на територията на друга държава членка и лица установени на територията на страната. Следва да са спазени изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и фактурата да съдържа десетразряден номер, базиран върху определена хронология, като не пречи дружеството в зависимост от отчетните нужди да разграничава уникално фактурите издавани към тези лица.
По втори въпрос:
Чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС указва, че бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по закона лица на основание, различно от регистрация по чл.97а, чл.99, чл.100, ал.2, чл.154 и чл.156 от закона, трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:
1. пореден номер;
2. гриф „оригинал“ на първия екземпляр;
3. наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава;
4. идентификационен номер по ДДС по чл.94, ал.2 от закона.
Тъй като дружеството е регистрирано на основание чл. 97а от ЗДДС, за същото не възниква задължение поредните номера на бланките на фактурите да бъдат трайно вписани и същите могат да бъдат вписвани ръчно.
По трети въпрос:
От изложеното в отговор по първи и втори въпрос от настоящото становище е видно, че в ЗДДС и ППЗДДС се регламентират задължителни изисквания към съдържанието на фактурите, издавани от задължените лица. Същите следва да отговарят на определените изисквания, но няма пречка задължените лица, да вписват в тях и други реквизити освен задължителните, стига да са съотносими и приложими към доставката и да не противоречат на ЗДДС и ППЗДДС. Няма законово ограничение, фактурите да бъдат издавани двуезично, както и някои от реквизитите да са трайно отпечатани на бланките на фактурите въпреки, че ЗДДС и ППЗДДС не изискват това.
По четвърти въпрос:
Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 11 и т. 14 от ЗДДС в издаваните от дружеството фактури, задължително следва да се съдържа размера на данъчната основа на доставката и когато сумата за плащане по доставката се различава от данъчната основа, то тя се посочва отделно във фактурата.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »