Становище на НАП с Изх. №20-00-174/ 04.06. 2019 г.

Изх. №20-00-174/ 04.06. 2019 г.
чл. 10, 33, 26 т.11 от ЗКПО
чл. 21, ал. 2, чл.82, ал. 2, т. 3, чл.117 от ЗДДС

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-174/16.05.19 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
По повод първоначалното Ви запитване, постъпило в дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” прието с вх. №20-00-174/10.05.19 г., с Писмо изх. №20-00-174/16.05.19 г. сте уведомена, за необходимостта за идентификация на заинтересованото юридическо лице, чиито права и задължения се засягат.
Доколкото повторното запитване не съдържа такава идентификация, а уточнявате, че с него целите да получите принципно становище, което ще касае потенциални бъдещи Ваши клиенти, Ви уведомявам че за да получите конкретни указания по определени казуси от практиката на определени юридически или физически лица е необходимо да изложите реална фактическа обстановка. В случая въпросите са зададени неясно, на база на презумпция с различни варианти, като отговорите ще бъдат използвани за оказване на консултантски и счетоводни услуги.
Изложили сте следната хипотетична фактическа обстановка:
ЕООД, регистрирано по ЗДДС с едноличен собственик – чуждестранно физическо лице. Едноличния собственик прехвърля средства като служебен аванс от фирмена банкова сметка към лична банкова сметка, прави разходи за самолетни полети, наемане на автомобили, хотел в ЕС във връзка с дейността на дружеството.
Запитването Ви съдържа въпроси, относно счетоводно отчитане, които са извън компетентността на НАП, поради което, настоящето писмо дава принципни разяснения на база на разпоредбите на данъчните закони във връзка с поставените въпроси:
1. Какво е данъчното третиране по ЗКПО ако физическото лице – едноличен собственик не представи документи във връзка с получени аванси?
2. Следва ли да бъдат отразявани фактури на доставчици регистрирани за целите на ДДС в други държави членки от ЕС в отчетните регистри по ЗДДС? Трябва ли да се съставят протоколи за самоначисляване на ДДС?
Относно прилагането на ЗКПО:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е документално обоснован, да е свързан с дейността и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен при условия, водещи до отклонение от данъчно облагане по смисъла на раздел ІV от Глава първа на закона.
Документалната обоснованост е регламентирана в чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч). За международния въздушен транспорт счетоводен разход е документално обоснован, когато е документиран чрез първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет. Когато първичният счетоводен документ (протокол) се издава от лицето, което извършва продажбата от името и за сметка на превозвача, то се приема за издател на документа (чл. 10, ал. 5 от ЗКПО).
В случаите, при които в ЕООД са направени разходи за пътуване и престой на неговия собственик, е от съществено значение как и на какво основание лицето осъществява дейност в полза на дружеството и как разходите, които е извършило то, са свързани с тази дейност. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО определя еднозначно, че изискването лицата следва да са в трудови или извънтрудови взаимоотношения с данъчно задълженото лице включително “управители, членове на управителни или контролни органи”.
Посочените нормативни основания определят, че разходите за пътуване и престой на физически лица в предприятието ще бъдат признати само при наличие на договорни отношения /трудов договор, договор за управление или друг облигационен договор/. Ако физическото лице пътува и престоява единствено в качеството си на едноличен собственик, без връзка с дейността на дружеството, счетоводните разходи в тази връзка не са признати за данъчни цели, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.
Описаните в запитването Ви факти за прехвърляне на средства като служебен аванс от фирмена банкова сметка към лична банкова сметка на собственика, при условие, че липсва документална обоснованост относно им връзката на счетоводните операции с дейността на дружеството, както и че едноличният собственик няма да ги възстанови, определят възникналите отношения като такива между свързани лица, водещи до скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
В случай, че служебните аванси се отчетат като разход, съгласно чл. 26, т. 11 от ЗКПО, същите не се признават за данъчни цели и формират данъчна постоянна разлика. На основание чл. 23, ал. 2, т. 1 от ЗКПО за целите на определяне на данъчния финансов резултат с тези разходи се увеличава счетоводният финансов резултат (СФР) в годината на счетоводното отчитане на разхода и не се преобразуват СФР през следващите години.
При наличието на скрито разпределение на печалбата е приложимо и облагане с окончателен данък, съгласно чл. 38, ал. 3 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка е § 1, т. 5 от ДР на ЗДДФЛ, както и съобразяване на административно наказателната разпоредба по чл. 267 от ЗКПО.
Нормата на чл. 267 от ЗКПО предвижда налагане на имуществена санкция в размер на 20 % от сумата, представляваща скрито разпределение на печалба, когато данъчно задълженото лице, извършило скрито разпределение на печалба, не посочи това обстоятелство в данъчната си декларация.
Относно прилагането на ЗДДС:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона. Данъчни документи по смисъла на чл. 112, от ЗДДС са:
* фактура,
* известие към фактура,
* протокол.
Предвид това документи, издадени по реда на законодателства на други държави не представляват данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС и не следва да се отразяват в отчетните регистри по чл. 124 от ЗДДС. Не е грешно, ако при желание от страна на данъчно задълженото лице документът се отрази в дневника за покупки, като в случая следва да се попълни колона 9 „Данъчна основа на получените доставки без право на ДК или без данък“.
По отношение задължението за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, по силата на която данъкът е изискуем от получателя по доставката когато едновременно са изпълнени следните условия:
– доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната. Обстоятелството дали същият е регистриран по ЗДДС е правно ирелевантен.
– доставката е облагаема /включително с нулева ставка/ доставка на услуги с място на изпълнение на територията на страната.
– получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона – т.е. всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
За получени услуги по хотелско настаняване, по силата на чл. 21, ал. 4 , т. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение е на територията на държавата където се намира съответния хотел и следователно не възниква задължение за издаване на протокол по чл. 117 от ЗДДС, тъй като лицето не е платец на данъка по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС.
Гореизложеното е приложимо и по отношение на случаите, в които наемът на автомобил се определа като краткосрочен по смисъла на чл. 23, ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС, тъй като в този случай мястото на изпълнение на доставката е мястото, където превозните средства фактически се предават на разположение на получателя.
Ако наемът не е краткосрочен, мястото на изпълнение се определя според чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и за дружеството ще възникне задължение за начисляване на данък, на основание чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, съответно дружеството следва да издаде протокол по реда на чл. 117 от ЗДДС.
Протоколите по чл. 117 от закона се отразяват в отчетните регистри по чл. 124 от с.з. както следва:
1) в дневника за продажби и справката декларация – данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 14 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС) и начисленият ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 15 (начислен ДДС за получени доставки по к. 14), съответно в справката-декларация в клетка 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС) и клетка 22 (начислен ДДС за получени доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС). В колона 15 на дневника за продажби се попълва 0 (нула), когато доставката е облагаема с нулева ставка.
2) в дневника за покупки и СД – в зависимост от наличието на право на приспадане на данъчен кредит за данъчно-задълженото лице:
– когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката има право на пълен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 10 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 11 (ДДС с право на пълен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 31 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на пълен данъчен кредит) и клетка 41 (ДДС с право на пълен данъчен кредит);
– когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката има право на приспадане на частичен данъчен кредит за тази доставка данъчната основа на получената доставка се посочва в колона 12 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и начисления ДДС за тази получена доставка се посочва в колона 13 (ДДС с право на частичен данъчен кредит), съответно в справката-декларация в клетка 32 (данъчна основа на получени доставки по чл. 82 ал. 2-5 от ЗДДС с право на частичен данъчен кредит) и клетка 42 (ДДС с право на частичен данъчен кредит);
– когато данъчно-задълженото лице – получател по доставката няма право на приспадане на данъчен кредит за тази доставка данъчната основа и данъкът на получените доставки се посочват в колона 9 (данъчна основа и данък на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък).
По отношение на услугите по авиотранспорт на пътници, е изразено становище на изпълнителния директор на НАП изх. №24-34-122 от 01.09.2010 г., което прилагаме към настоящето.
Настоящото становище е изразено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково тържище в

Прочети »