fbpx

Становище на НАП с Изх. №20-00-197 от 16.07.2018 г.

Изх. №20-00-197
16.07.2018 г.

чл. 25, ал. 2 от ЗДДС
чл. 25, ал. 4 от ЗДДС
чл. 73, ал. 1 от ЗДДС
чл. 73, ал. 2 от ЗДДС
чл. 73, ал. 6 от ЗДДС
чл. 112 от ЗДДС
чл. 119 от ЗДДС
чл. 64, ал. 1 от ППЗДДС
чл. 64, ал. 2 от ППЗДДС

Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
„У“ ЕООД е регистрирано за целите на ЗДДС с основен предмет на дейност доставка на климатично оборудване, които доставки са облагаеми по ЗДДС. Собственик на дружеството е чуждестранно юридическо лице – компания майка (КМ) от ЕС. На 09.05.2018 г. е поето задължение на КМ, което е оформено като заем от страна на българското дружество. Заемът ще бъде изплатен от КМ в рамките на 4 години на 4 равни годишни вноски, като е договорена годишна лихва в размер на ….%. Лихвата ще бъде платима веднъж в края на заема с плащането на последната дължима главница. За дължимите лихви КМ дължи да бъдат издавани месечни фактури съгласно погасителния план, като дружеството е изчислило, че за 2018 г., дължимата лихва възлиза на …… лв. Предоставеният заем към КМ е единствен за българското дружество и същото не възнамерява да предоставя други заеми в бъдеще. Облагаемите доставки които дружеството извършва, съставляват 99% от неговия оборот, като коефициента по чл. 73 от ЗДДС за 2017 г. е 1.00.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли дружеството да прилага частичен данъчен кредит (ЧДК), чрез изчисляване на коефициент по чл. 73 от ЗДДС във връзка с отпуснатия заем за стоките и услугите, които се използват както за облагаеми, така и за освободени доставки или е приложима разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 4 (нова – ДВ, бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) от ППЗДДС?
2. В случай, че за дължимите лихви по заема е приложима нормата на чл.64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС, следва ли в месечните справки декларации по ЗДДС да се посочват сумите с ЧДК и в края на всяка година да се прави корекция по чл. 73, ал.6 от ЗДДС, при положение че коефициента ще е 1.00?
3. Кога настъпва данъчното събитие за дължимите лихви и как следва да се определи данъчната основа съгласно ЗДДС?
4. Може ли дружеството, за дължимите лихви по предоставения заем по искане на КМ да издава месечни фактури и ще настъпят ли някакви негативни последици или санкции за дружеството от страна на органите на НАП, ако се издават всеки месец, при положение че сделките са освободени от ДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, освободена доставка е договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска, включително отпускането, договарянето и управлението на кредит при доставка на стоки при условията на договор за лизинг. Следователно предоставените парични средства на КМ срещу насрещна престация (лихва) е доставка по предоставяне/отпускане на кредит, която на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е освободена доставка, ако мястото на изпълнение на предоставената услуга е на територията на страната. Тъй като получател на услугата е КМ, лице установено на територията на ЕС, за определяне мястото на изпълнение на тези доставки, приложение ще намери чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Мястото на изпълнение е обусловено от получателя на съответната услуга ( дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице. Разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС са аналогични на разпоредбите на чл. 44 и 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО).
Тъй като от фактическата обстановка, не е ясно дали КМ има статут на данъчнозадължено лице, следва да се имат предвид, следните две хипотези:
– в случай, че КМ е регистрирана за целите на ДДС в Нидерландия, приложение ще намери чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката по отпускането на кредит срещу насрещна престация (лихва), ще е извън територията на страната. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект.
– в случай, че КМ не е регистрирана за целите на ДДС в Нидерландия, приложение, ще намери чл. 21, ал. 1 от ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката по отпускането на кредит срещу насрещна престация (лихва), ще е на територията на страната.
Доказателства относно определянето на статута на получателя – дали е данъчно задължено или данъчно незадължено лице се съдържат в Регламент за изпълнение (ЕС) №282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент №282/2011). Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.
Независимо коя от двете хипотези ще бъде приложима в конкретния случай, за доставчика ще възникнат доставки, за които няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит, съгласно общите правила на закона, разписани в чл. 68 – чл. 72 от ЗДДС.
Тъй като българското дружество е предоставило заем срещу насрещна престация (лихва), при осъществяването на дейността си, дружеството извършва както облагаеми, така и доставки за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит. В тази връзка, текстът на чл. 73, ал. 1 от ЗДДС указва, че регистрирано лице има право на приспадане на частичен данъчен кредит по отношение на данъка за стоки или услуги, които се използват както за извършване на доставки, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право. За получените стоки или услуги, които ще бъдат използвани както за облагаеми, така и за доставки или дейности, за които лицето няма такова право, възниква право на частичен данъчен кредит.
За определяне размера на частичния данъчен кредит в закона е предвиден специален ред – чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, като сумата на данъчния кредит се умножи по коефициент, изчислен с точност до втория знак след десетичната запетая, получен като отношение между оборота, отнасящ се за доставките, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит, и оборота, отнасящ се за всички извършвани от лицето доставки и дейности.
Съгласно чл. 73, ал. 6 от ЗДДС, размерът на частичния данъчен кредит се преизчислява в последния данъчен период на текущата календарна година на базата на показателите, посочени в чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС за текущата календарна година. Разликата в резултат на преизчислението по чл. 73, ал. 6 и 7 от закона се включва като корекция (увеличение или намаление) в размера на данъчния кредит в справка-декларацията за последния данъчен период (чл. 73, ал. 8 от ЗДДС).
Същевременно в чл. 64, ал. 1 и 2 от ППЗДДС са посочени случаи на доставки, които не се включват в оборотите по чл. 73, ал. 3 и 4 от закона. Предвид чл. 64, ал. 1, т.4 и чл. 64, ал. 2, т. 1 (в сила от 21.03.2017 г.) от ППЗДДС, за целите на изчисляване на коефициента по чл. 73, ал. 2 от закона в оборота по чл. 73, ал. 3 и ал. 4 от закона не се включват доставките на недвижими имоти и на финансови услуги, които са с инцидентен характер.
Следователно след извършеното допълнение на разпоредбата в знаменателя на коефициента не трябва да се включват доставките на финансови услуги, които са с инцидентен характер.
В ЗДДС и ППЗДДС липсва пояснение относно понятието „инцидентен“. В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на СЕС, тъй като въпросното допълнение в частта относно правото на частичен данъчен кредит по ЗДДС е направено с цел да бъде изцяло съобразена и уеднаквена с нормата на чл.174, ал. 2, букви „а” и „б” от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), която изисква от оборотите за изчисляване на коефициента за частичен данъчен кредит да бъдат изключени продажбите на употребявани дълготрайни активи, както и операциите с недвижимо имущество и финансовите сделки, които са със съпътстващ /инцидентен/ характер. Във връзка с тези разпоредби са налице и решения на Съда на ЕС. Същите са постановени по Шеста директива на Съвета (Директива 77/388/ЕЕС), но пък в своя чл.19, ал. 2 тя съдържаше текстове, аналогични на чл. 174 от Директива 2006/112/ЕО /Решение от 6 март 2008 г. по дело C-98/07, както и Решение от 29.04.2004г. по дело C – 77/01 (EDM)/. Според същите целта на чл. 19, ал. 2 от Шеста директива е визираните в нея елементи да бъдат изключени от коефициента на съотношение, за да не могат те да изменят неговото действително значение, тъй като подобни елементи не отразяват професионалната дейност на данъчно задълженото лице. Такъв е случаят с продажбите на активи, както и с операции с недвижимо имущество или финансови сделки, които са със съпътстващ характер. Или става въпрос за доставки от второстепенно значение или с извънреден характер спрямо общия оборот, реализиран от предприятието и тези доставки не съответстват на обичайната дейност на данъчно задълженото лице. Те биха изкривили резултата от изчислението и то по такъв начин, че коефициентът ще спре да отразява съответната част от стоки и услуги със смесена употреба за извършването както на облагаеми, така и на освободени доставки. Тези сделки се изключват само, ако не са свързани с обичайната стопанска дейност на данъчнозадълженото лице.
В Решение на СЕС по дело C-306/94, точка 21, съдът е заключил, че ако всички резултати от финансовите сделки на данъчно задълженото лице, които имат връзка с дадена облагаема дейност, се включат в посочения знаменател, дори когато получаването им не е свързано с използване на стоки или услуги, за които се дължи ДДС, или най-малкото е свързано само с използването им в много ограничена степен, изчисляването на коефициент за частичен данъчен кредит би било неправилно.
В решение на СЕС по дело С-378/15, съдът е постановил, че при определяне на подлежащата на приспадане част, трябва да се изключи сумата от оборота по „съпътстващи сделки с финансови сделки“. Съдът е уточнил, че дори в някои случаи размерът на приходите от финансови сделки да надвишава тези от основната дейност на предприятието, това не означава, че същите не се квалифицират като „съпътстващи сделки“. Дадена икономическа дейност трябва се квалифицира като „съпътстваща“, при положение че не съставлява пряко, постоянно и необходимо продължение на облагаемата дейност на предприятието и не предполага значително използване на стоки или услуги, за които се дължи ДДС.
В същото време с решение № 13622 от 13.11.2014 г. по адм. дело 475/2014 г. на ВАС е определено, че когато лице предоставя заеми, макар и тази му дейност да не се определя като основна, стойността на лихвите следва да бъде взета предвид при определяне размера на коефициента за частичния данъчен кредит.
Независимо от постановеното в това решение, с оглед посочената практика на СЕС и промяната в ППЗДДС дружеството следва внимателно да прецени дали извършените от него финансови сделки са „съпътстващи сделки“ с инцидентен характер и съответно няма да участват при изчисляване на коефициента за частичен данъчен кредит.
Вследствие на всичко казано до тук може да бъде направен извода, че оборотите от финансови сделки, които са със съпътстващ /инцидентен/ характер не следва да бъдат включени при определяне на оборотите по чл. 73, ал. 3 и 4 от ЗДДС, когато доставките са от второстепенно значение или с извънреден характер спрямо общия оборот, реализиран от предприятието и тези доставки не съответстват на обичайната дейност на данъчно задълженото лице.
Съгласно фактическа обстановка, предоставеният заем към КМ е единствен за българското дружество и не възнамерява да предоставя други заеми в бъдеще, като облагаемите доставки, които дружеството извършва от обичайната си дейност – доставка на климатично оборудване, съставлява 99% от неговия оборот.
От гореизложеното следва, че за дължимите лихви по заема за българското дружество е приложима нормата на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС, тъй като доставките са от второстепенно значение с извънреден характер спрямо общия оборот, реализиран от дружеството и тези доставки не съответстват на обичайната дейност. Дължимите лихви по предоставеният заем ще се считат за финансови сделки, които са със съпътстващ /инцидентен/ характер и съответно няма да участват при изчисляване на коефициента за частичен данъчен кредит.
По втори въпрос:
Когато за дължими лихви по заем е приложима нормата на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС, то те не оказват влияние върху коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС, поради което неговата стойност е 1.00. За дружеството ще отпадне изискването за приспадане на ЧДК, тъй като на практика получените стоки и услуги ще се използват изцяло за извършване на доставки или дейности, за които лицето има право на приспадане на данъчен кредит. Няма да са налице извършвани доставки или дейности, за които лицето няма да има право на приспадане на данъчен кредит. От това следва, че чл. 73 от ЗДДС не се прилага и в месечните справки декларации по ЗДДС, не се посочват сумите с ЧДК, както и в края на всяка година не се прави корекция по чл. 73, ал. 6 от ЗДДС.
В случаите когато за дължими лихви по заем не е приложима нормата на чл. 64, ал. 1, т. 4 от ППЗДДС и съответно коефициента по чл. 73, ал. 2 от ЗДДС е различен от 1.00, дружеството ще следва да прилага чл. 73 от ЗДДС, при определяне на размера на ЧДК.
По трети въпрос:
Според общото правило на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Изключението от това правило е регламентирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от ЗДДС, съгласно която при доставка с периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. Датата на дължимостта на плащането се определя от контрагентите по договора. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба, ал. 4 не се прилага при доставки с непрекъснато изпълнение с продължителност за период, по-дълъг от една година, за които не е налице дължимост за плащане за период, по-дълъг от една година. За такива доставки се счита, че данъчното събитие настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на доставките данъчното събитие настъпва на датата на прекратяване на доставките.
Доставки с непрекъснато изпълнение са доставки по договори, по които доставчикът се е задължил към получателя непрекъснато в течение на определено време да извършва или да не извършва редица еднакви по същество престации – продължително да прави или не прави нещо. Такива доставки са и доставките по договори за заем срещу насрещна престация (лихва), които доставки на основание чл.46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС са освободени, ако са с място на изпълнение на територията на страната.
Тъй като съгласно изложената фактическа обстановка, заемът ще бъде изплатен от КМ в рамките на 4 години на 4 равни годишни вноски и лихвата ще бъде платима наведнъж в края на заема с плащането на последната дължима главница, за определяне на датата на данъчно събитие по сключения договор, приложение ще намери чл. 25, ал.5 от ЗДДС или данъчното събитие ще настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на договора данъчното събитие ще настъпи на датата на прекратяване срока на договора с плащането на последната дължима главница. В този случай данъчната основа на дължимите лихви ще се определя съгласно чл. 26, ал. 9 от ЗДДС.
По четвърти въпрос:
От всичко казано дотук, на датата на възникване на данъчното събитие за българското дружество възниква задължение за издаване на данъчен документ по чл.112 от ЗДДС, като същевременно за доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, следва да се съставя отчет за извършените продажби, съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗДДС. Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 2 от ЗДДС, фактура може да не се издава за доставки на финансови услуги.
За дружеството ще възникне задължение за издаване на данъчен документ по чл.112 от ЗДДС (фактура) или да състави отчет за извършените продажби, съгласно разпоредбата на чл. 119 от ЗДДС в края на всяка календарна година, като за календарната година на прекратяване на договора, задължението възниква на датата на прекратяване срока на договора с плащането на последната дължима главница.
От изложеното следва, че за дължимите лихви по предоставения заем, българското дружеството по искане на КМ няма основание да издава месечни фактури, тъй като няма настъпило данъчно събитие по доставките, съгласно разпоредбите на ЗДДС. Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Съгласно ал. 6 от същата разпоредба когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
Все пак, ако КМ иска да бъде издаван документ от българското дружество всеки месец, то е възможно да бъде издаван такъв, който следва да е различен от данъчен документ по чл. 112 от ЗДДС или отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС в които да е отразена дължимата лихва. Това може да е първичен счетоводен документ по Закона за счетоводството (ЗСч).

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Облагане на доход на земеделски производител

ЗДДФЛ – чл. 11, ал.1ЗДДФЛ – чл. 12, ал. 1ЗДДФЛ – чл.29, ал.1, т. 1ЗДДФЛ – чл. 30ЗДДФЛ – чл. 35ОТНОСНО:Облагане на доход на земеделски производител за получени субсидии през 2012 год. В отговор на направеното от Вас запитване с писмо вх.№ … от 19.03.2013 год.при Дирекция ОДОП …, Ви уведомяваме за следното: Изложена фактическа

ЗДДС, чл.21, aл. 2

1080/16.08.2013г. чл.21, ал.2 отЗДДСФирмата се занимава с транспортна дейност и е регистрирана по ЗДДС.Извършва транспортна услуга от България за Румъния, като получател е българска фирма регистрирана по ДДС, която има постоянен обект в Румъния.Поставени са следните въпроси:1.Къде е мястото на изпълнение на доставката?2.Следва ли да се начисли ДДС във фактурата за транспорт?3.В коя клетка на

данъчно третиране по ЗДДС на доставки на услуги по превод.

Изх. № 24-34-Дата: .…………….02.2008 г.Относно: данъчно третиране по ЗДДС на доставки на услуги по превод. По повод Ваше писмено запитване с вх.№ 24-34-^$/18.12.2007г. по описа нана Националната агенция за приходите. Ви уведомявам следното:От изложеното в запитването е видно, че представляваното от Вас дружество извършва преводи на текстове от български език на чужди езици и обратно

Данъчно третиране по ЗДДС на прехвърлянето на парично вземане

ОТНОСНО: Данъчно третиране по ЗДДС на прехвърлянето на парично вземанеСъгласно визираната фактическа обстановка в запитването, с Решение № … от 19.06.2013 г. по адм. Дело № …/2013г. на ВАС се оставя в сила Решение № … от 25.03.2013 г. постановено по адм. Дело № …./ 2012 г. по описа на ВАС, IV – то отделение,

ЗДДС, чл.45, aл. 1

Изх.№ 53-02-184 от2011 г.чл. 45, ал.1 от ЗДДСВ писмото е посочено, че дружеството е акционерно дружество, създадено със специална инвестиционна цел и притежава земеделска земя в Република България. Дейността на дружеството е свързана с отдаване под наем на земите и с покупка и продажба на земеделски земи.Въпросът, който се поставя в запитването е: 1.Има ли

прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. №23-30-9№53-03-11/28.02.2017г.ЗДДС- чл.21, ал.2ЗДДС- чл.12, ал.1ЗДДС- чл.128В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”са постъпили писмени запитвания с вх.№53-03-11/17.01.2017 г. вх.№23-30-9/25.01.2017 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС). Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната: На …2016 г. е сключен договор с чуждестранно юридическо лице, по който„А“ ООД е изпълнител. Договорът

Условия за ползване на данъчно облекчение за млади семейства по чл. 22а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)

Изх. № ЕП-361Дата: 18.04.2019 год. ЗДДФЛ, чл. 22а ОТНОСНО: Условия за ползване на данъчно облекчение за млади семейства по чл. 22а от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) По повод Ваша жалба, подадена в Комисията за защита на потребителите, препратена в Министерство на финансите и постъпила в Централно управление на Националната агенция

Облагане на ваучери за храна по чл. 204, т. 2, буква б” от ЗКПО.

Относно: Облагане на ваучери за храна по чл. 204, т. 2, буква „б” от ЗКПО.Във връзка с постъпило писмено запитване с вх. № 30.06.2011г. в Дирекция ”ОУИ” – , изразяваме следното становище:В запитването е посочено следното: предвидено е през 2011г. на служителите да бъдат раздадени ваучери за храна. Поради проблеми с избора на оператор за

Scroll to Top