Становище на НАП с Изх. №20-00-233/ 08.08.2018 г.

Изх. №20-00-233/ 08.08.2018 г.
ЗДДС – чл.53, ал.1

ППЗДДС – чл.45

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-233/25.07.2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
АД ще извърши доставка на 30 броя мебели – ученически шкафчета към „Асоциация“ – френско училище. Към запитването са приложени документи издадени от Генерална дирекция публични финанси на гр….., Франция – издадено удостоверение за извършване на доставки свързани с професионално обучение, които са освободени от ДДС във Франция.
АД е регистрирано по ЗДДС лице на основание чл. 96 от закона.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да се третира продажбата като вътреобщностна доставка (ВОД) облагаема със ставка нула и какви документи е необходимо да съпътстват доставката?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
На първо място следва да се отбележи, че обстоятелството, че получателят по доставката е лице, освободено от задължение за регистрация за целите на ДДС във Франция е ирелевантно по отношение на данъчното третиране по ЗДДС на извършената от АД доставка. В тази връзка е необходимо да се има предвид следното:
Легалната дефиниция на понятието вътреобщностна доставка на стоки е дадена в разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно, че това е доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика, регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. За да се приеме, че е реализиран фактическият състав на цитираната норма, следва да са налице следните кумулативни предпоставки:
* да е осъществена възмездна доставка на стоки,
* доставчикът да е регистриран по ЗДДС в Република България,
* получателят по доставката да е регистриран за целите на ДДС в друга държава, членка на общността,
* стоката да е транспортирана от доставчика или получателя, или за тяхна сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.
На основание чл. 53, ал. 1 от ЗДДС извършените ВОД са облагаеми с нулева ставка на данъка. Документите, удостоверяващи извършването на ВОД са посочени в чл. 45 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), а именно: фактура за доставката, в която е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден в държавата членка, в която същият е регистриран и транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка.
В рамките на режима по облагане на търговията в рамките на Европейския Съюз, чиято цел е да се прехвърли данъчният приход в държавата членка, в която се извършва крайното потребление на доставените стоки, идентифицирането на данъчнозадължените лица по ДДС посредством индивидуалните номера (VIN) цели да улесни определянето на държавата-членка, в която се извършва това крайно потребление.
Нормата на чл. 7 от ЗДДС, транспонира нормата на чл. 138, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО). Видно от текста на чл. 138, параграф 1 от директивата, няма изискване получателят да има регистрация за целите на ДДС, а се изисква получателят да е данъчно задължено или данъчно незадължено юридическо лице, действащо в това си качество в друга държава – членка, различна от тази, в която е започнало изпращането или превоза на стоката.
Съгласно чл. 139, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО освобождаването, предвидено в чл. 138, параграф 1, не се прилага за доставката на стоки, извършвана от данъчно задължени лица, които са обхванати от приложението на освобождаването за малки предприятия, предвидено в чл. 282 – 292. Освобождаването не се прилага и за доставката на стоки за данъчно задължени лица или данъчно незадължени юридически лица, чиито вътреобщностни придобивания на стоки не подлежат на облагане с ДДС в съответствие с чл. 3, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО.
В чл. 3, параграф 1, б. „б“ от директивата са посочени като неподлежащи на облагане вътреобщностното придобиване на стоки, различни от тези, посочени в буква а) и член 4, и различни от новите превозни средства от данъчно задължено лице, което извършва само доставки на стоки или услуги, по отношение на които ДДС не може да се приспада, или от данъчно незадължено юридическо лице при условие, че общата стойност на вътреобщностните придобивания на стоки не надвишава прага, който държавите-членки определят като необлагаем (чл. 3 параграф 2 от Директива 2006/112/ЕО)
По силата на чл. 214, параграф 1, б. „б“ от Директива 2006/112/ЕО се регламентира задължение на държавите – членки да предприемат необходимите мерки, за да гарантират, че всяко данъчно задължено лице, което извършва вътреобщностни придобивания, е идентифицирано чрез индивидуален номер. От друга страна, в чл. 226, т. 4 на директивата се указва във фактурата, която трябва винаги да бъде издавана в случай на ВОД, задължително да се посочва идентификационния номер по ДДС на клиента, под който клиентът е получил доставка на стоки или услуги, по отношение на които той е платец на ДДС, или е получил доставка на стоки, както е посочено в член 138.
Несъмнено предоставянето на идентификационния номер по ДДС осигурява доказването на данъчния статут на данъчно задълженото лице за целите на прилагането на ДДС и улеснява данъчния контрол върху вътреобщностните операции. Това може да бъде както номера, с който се идентифицират търговците, така и специално издаден такъв за целите на вътреобщностната търговия.
Определение на понятието „данъчно задължено лице“ се съдържа в нормата на чл. 9 на Директива 2006/112/ЕО, транспонирана в чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Данъчно задължено лице за целите на ДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство. Независима икономическа дейността е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.
Въпросът в конкретния случай от запитването се свежда до това какъв е статутът на френския получател „Асоциация“ и съответно наличието на законноустановените предпоставки за прилагане на нулева ставка на ДДС.
Видно от приложеното към запитването удостоверение за освобождаване от ДДС и справка от Търговски департамент относно получателя по доставката се обосновава извода, че Асоциацията няма идентификационен ДДС номер и не може да се определи като данъчно задължено лице. Посочения SIRET номер е статистически номер, който няма връзка с характеристиките на предприятието, както и не е доказателство, че същото извършва независима икономическа дейност, съответно че има качеството на данъчно задължено лице.
Доколкото получателят не притежава ДДС номер, не е изпълнено едно от кумулативните условия на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за третиране на доставката като ВОД.
Тъй като режимът на ВОД е изключение от общия режим на доставките, които като правило се облагат със стандартна ставка в държавата членка на доставчика, доказването на вътреобщностния характер на доставката е в тежест на доставчика. В този смисъл Ваша отговорност е да извършите обичайните проверки за търговската дейност на Вашия контрагент и доверието, с което се ползва неговото търговско име. Едно от изискванията за прилагане на режима на облагане на ВОД е да изискате от своя контрагент да предостави своя идентификационен ДДС номер и да бъде извършена проверка на валидността на предоставения ДДС номер в интернет сайта на Европейската комисия.
Предвид гореизложеното, при условие че получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стока в държавата членка, където транспортът приключва следва да бъдат съобразени разпоредбите на закона относно дистанционна продажба. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗДДС дистанционна продажба, е доставката на стоки, за която са налице едновременно следните условия:
1. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
2. доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
3. получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
4. стоките:
а) не са нови превозни средства, или
б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или
в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.
За облагането или не с данък на доставките при условията на дистанционна продажба е от значение да се определи мястото на изпълнение на конкретната доставка. Видно от чл. 20, ал. 1 от разпоредбата, мястото на изпълнение на доставка на стоки при условията на дистанционна продажба по чл. 14 е на територията на държавата членка, където транспортът приключва, когато са налице едновременно следните условия:
1. доставчикът е регистрирано по този закон лице на основание, различно от това за регистрация за вътреобщностно придобиване;
2. извършените от лицето по т.1 доставки при условията на дистанционна продажба за държава членка надвишават за текущата календарна година или са надвишили за предходната календарна година сумата, определена в законодателството на тази държава членка;
3. стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на страната.
Важно е да се отбележи, че на основание чл. 20, ал. 5 от ЗДДС, когато не са налице условията на ал. 1, т. 2 от разпоредбата, мястото на изпълнение е на територията на страната, с изключение на случаите, когато доставчикът е уведомил териториалната дирекция по месторегистрация, че желае мястото на изпълнение да е на територията на другата държава членка, където приключва транспортът, и е регистриран за целите на ДДС в тази друга държава членка.
Прагът на продажбите, при надхвърлянето на който за доставчика възниква задължение за регистрация във връзка с дистанционни продажби в държавата ( членка по местоназначението на стоките се определя от законодателството на всяка държава. За целта следва да се проверите регламентирания във френският закон за ДДС праг за дистанционните продажби.
До момента, до който мястото на изпълнение на дистанционните продажби е на територията на страната, облагането се извършва чрез прилагане на данъчната ставка по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС – 20 на сто, като в тези случаи декларирането и отчитането на доставките при условията на дистанционни продажби се извършва по общия ред на закона.
Настоящото становище е изразено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »